Блусар, бунтар и вечен борец за свобода. Легендарната му група “Подуене блус бенд”, родена през 1989 г., е символ на демократичните протести. Всяка година Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, събира музиканти на фестивала “Цвете за Гошо” в памет на Георги Минчев.

- Защо “Цвете за Гошо”?

- Минаха 23 години, откакто Гошо отлетя на небето, тази година щеше да навърши 80 г. Светла му памет. Той беше единственият, който ми подаде ръка, когато създадох “Подуене блус бенд”. Беше чиста душа. Той беше музикант, поет, текстописец, бохем и явление. Станахме близки приятели. Когато почина, сестра му Марина, която също вече не е сред нас, ме извика и ми даде неговата китара. Тази китара е неизменно с мен, аз още продължавам да свиря на нея. 

А защо цвете ли? На 40-ия ден от неговата кончина се събрахме приятели музиканти. Бях с моя стар шарен бус, който хората напълниха с цветя. Занесох ги на гроба му, а днес нашето “цвете” за Гошо е музиката. Това е трибют фестивал, толкова е упорит, че се проведе дори по време на пандемията от ковид. Издирвам изпълнители по цяла година, не всички могат да бъдат включени, защото има регламент, но се записват за следващата година. 

- Пазиш ли си този емблематичен бус?

- Да, разбира се, той си е в движение, аз си го поправям сам.

- Вероятно уменията ти са от Тошово време, когато всичко беше “направи си сам”?

- Аз съм професионален автомонтьор, завършил съм техникум по автотранспорт и работех по разпределение в такситата. 

На Сточна гара през деня поправях автомобили, а вечер свирех по заведенията

Сутрин си доспивах в някоя от колите. Накрая ме освободиха - по взаимно съгласие. Просто разбраха, че музиката за мен е по-важна от всичко. Музиката ми е в кръвта.

- Свириш на китара, страхотен си на хармоника, а си започнал като барабанист?

- Майор Деянов - Стефан Данаилов, беше първият китарист, когото видях. Красив, симпатичен човек с китара в ръка, в онзи соцсериал “На всеки километър”. Бях запленен. Веднага поисках да имам китара и татко купи, на мен и на брат ми, още на другия ден. 

Бях 6-годишен и ужасно се разочаровах, когато се оказа, че това не е китара, а радиостанция, на която той предаваше съобщения...

И започнах да барабаня...

- Толкова ли си емоционален?

- Да, аз взимам навътре нещата и до ден днешен очарованията и разочарованията ме преследват.

- Знам, че в теб гори пламъчето от началото на 90-те, но да не бистрим политика. Как се чувстваш в днешно време?

- Мечтая си да имаме честни водачи и нека го кажем така: На всички политици от последните тридесет години в биографиите им ще пише, че са управлявали по времето на Васко Кръпката... (смее се) 

- А иначе, не си забравил началото, нали?

- Аз тръгнах като барабанист от най-ниското възможно ниво за музикант. По онова време имаше ДО “Музика”, беше разделено на Бюро естрадна музика, Балкантурист, Концертна дирекция...

Свирех в така наречения въртящ оркестър, който запълва паузите на основните изпълнители по заведенията. По-късно бях барабанист на рок група “Паралел 42”, а после и в “Старт”, където ме поканиха Развигор Попов и Мими Иванова. 

(Бел. ред. С Развигор се запознават в автосервиза, където той отишъл да си поправи жигулата.)

- С Развигор Попов продължавате да свирите заедно, какво крепи това дългогодишно приятелство?

- Той е първият човек, който ме светна за много неща в нашия бранш по времето на соца, които определяха какво да се пусне по радиото или телевизията или да се свири по концерти.

Ние продължаваме да свирим заедно в групата ГМО - Георги Минчев Оркестра. Изпълняваме песни само на Гошо. Развигор е на пианото, аз на барабаните, Миро Найденов китара, Смилен Славщенски - Mr. Smi (бас), Валентин Александров - Вальока (китара и вокал). 

Но Развигор е човекът, който свиреше с Гошо през последните 4 години от живота му. 

Бяха дует “Полезни изкопаеми”

За Развигор мога да кажа едно - той и до ден днешен си изкарва хляба само с музика, продължава да свири редовно, въпреки че вече е на 83 г. Той е единственият от всички негови колеги, творци, музиканти, композитори - Митко Щерев, Тончо Русев, Найден Андреев и т.н., който не се опита да заеме административна роля или работа на бюро. Той, за разлика от тях, не е докоснат от конюнктурата - чист човек.

- Как се стигна до емблематичната “Подуене блус бенд”?

- Посрещнах промените в България в група “Старт”, но бях готов да направя своя чисто блусарска група, такава до този момент нямаше. Разбрах, че Стената се клати и ще мога да изпълня мечтата си. Вече имах доста собствени парчета. По времето когато барабанях в “Паралел 42” и “Старт” и се събирахме в компании, китаристите винаги ми връчваха китарата да посвиря и попея. Аз им виках, ама вие сте китаристи, а аз барабанист, от вас гадже не мога да си хвана (смее се).

Измислях песни хипарски, блусарски и рок парчета, чаках само да се разчупят нормите, защото по соц. времето не беше възможно да се изпълняват такива парчета. 

Освен това моите песни са злободневни и критични - “Бюрократ”, “Слънчев бряг блус”, “Комунизмът си отива”...

Когато се “поразклати” Стената, отидох при Георги Минчев. Той беше единственият музикант от времето на соца, с неговия един-единствен издаден албум и няколко плочи, който се доближаваше до “Бийтълс”, “Ролинг стоунс” и Елвис Пресли. Беше моят герой, беше истински седесар, а не измислен. 

Казах му: Гошо, имам тук една песен, а той не се поколеба и направо ме качи на сцената. Аз излязох пред десетки хиляди хора, съмишленици, хора, които искаха Стената да падне, и изпях “Комунизмът си отива”. В рамките на 3 минути, без комисии и конкурси, станах техният “герой”, изпях тяхната мечта. 

След известно време на един друг концерт Гошо свали шапката от главата си и мина сред публиката, за да събере пари с думите: “Идвам при вас да събера пари, за да помогнем тези момчета да издадат албум”. И събра 700 лева, няколко долара и марки.

- В днешно време не те ли бъзикат заради “Комунизмът си отива”?

- Ами да, но това е защото се хванаха за припева 

Комунизмът си отива,

спете спокойно деца..., 

Ето ви последния куплет.

Диктатори сменяват, 

отново управляват, 

лъжата си остава, 

заборчава таз държава. 

Архиви унищожават, 

хората отчуждават, 

в чужбина заминават, 

но борбата продължава!

Прощавам разликите в мисленето, не може да искам от всички да мислят като мен! 

Стига да има покаяние, има и прошка! 

Е, малко са управляващите от новата ни история, които казват “съжалявам, сгреших”, но ги има все пак. И да си призная, има и неща, които може да забравя, но няма да простя... Музиката е много по-силна от всяка политика! Изкуството е вечно!

- Има ли млади последователи на блус и рокендрол? Продължава ли той да е още млад?

- Да, има много млади групи, чалгата не навсякъде успява да надделее. Половината от групите сме старите кучета, събираме се, за да си посвирим, има и много млади. При това талантливи. Винаги съм вярвал, че “шат на патката главата”, “ръгай чушки в боба”, “Радка пиратка”, “на теслата дръжката” и прочее гнусотии не е възможно да останат в историята. 

- Щастлив ли си?

- Да, случват ми се толкова хубави неща, не съм си представял, нито очаквал, че ще свирим на най-малките и най-големите места, където може и не може да се свири. Не съм си представял, че ще обиколя голяма част от Свободния свят - почти цяла Европа, Скандинавия, Америка, Австралия и Нова Зеландия... с музика... с песни, които сам съм си измислил, организирал, записал и т.н.

Две мои песни се изучават в български учебници по музика: “Сто години рокендрол” и “Нека бъде светлина”, а пет мои песни влязоха в Библиотеката на Конгреса на САЩ, в алманаха “Любослов”, издание на Съюза на българските писатели в Америка и по света. 

- Колко талант е нужен, за да твориш?

- Не знам, за талант не мога да говоря за себе си. Моят живот е в песни. Каквото видя и преживея, го превръщам в песен. Някак се получава. Зодия Близнаци съм - двама души сме. През нощта измислям песни, а през деня ги разпространявам. Организирам фестивали и концерти, както и събития в нашия “Блус бар на кръпките”. 

Само на 64 години съм и вярвам, че ми предстоят хубави неща

- Съпругата ти как приема твоя темперамент?

- О, Елена, тя е моето вдъхновение и любов. Невероятна жена, човек, майка, партньор. Ако я нямаше нея, аз нямаше да съм това, което съм. 

(Бел. ред.  Блусарят трябвало да ухажва жена си цяла година, за да спечели сърцето й. Двамата се запознали в Управлението по хидрология и метеорология, където Елена била научен работник, а Васко бил шофьор в отдел “Борба с градушките”. Той се влюбил в колежката си от пръв поглед, а тя го приела с доста резерви. След като цяла година я ухажвал, накрая Кръпката успял да отведе Елена в гражданското.

- Изкушавам се да питам какво мислиш за днешните времена?

- Мисля го! Мисля, че не съм съгласен, че България е блато. Мисля, че България върви напред, въпреки всичко... 

Е, трябва да бъдем опозиция на корупцията и да продължаваме да се бунтуваме срещу приспивачите и лакеите на царството на злите сили

Но мисля и че целият свят е тотално изтрещял. Вижте кой си избират да ги управлява и в Америка, и в Русия, и по света. Войната в Украйна я взимам много лично. Мъчно ми е за хората, които загиват, и ненавиждам агресорите. Много скоро се надявам да бъдат победени. Аз съм пацифист, ненавиждам войната и затова разчитам на НАТО и на Европейския съюз да сложат край на това безумие.

Паулина БОЯНОВА