Васко Василев, един от най-добрите и известни български музиканти на нашето време, празнува рожден ден. Той ще зарадва българската публика с пет поредни концерта у нас. Стартът е на 6 ноември във Варна, след което историите си с цигулка Васко разказва в Русе и Пловдив. Финалът на националното турне на виртуозния ни цигулар е в два поредни дни - 10 и 11 ноември, в София, на сцената на зала 1 в НДК.

По традиция момчето чудо не анонсира репертоар и това е един от най-симпатичните парадокси при него - билетите за събитията му се изчерпват месеци по-рано, без хората да са наясно дали ще слушат филмови теми или класика. Дали през ноември Васко ще доведе у нас за трети път солисти от “Ковънт гардън” и ще видим ли отново зад пианото музата му Памела Никълсън, предстои да разберем. 

Вaско се ражда в ранните часове на 14 октомври 1970 година. По думите му, е плод на младежката любов на родителите си - Красимира Талигарова и Петър Василев. Кръщават го на дядо му по бащина линия - Васил.
 



“Аз съм бебето младежка грешка, баща ми и майка ми бяха студенти. Като малък ходех на седмична детска градина. До 5-годишен са ме гледали прабаби и дядовци, защото и бабите бяха млади и още работеха. На 5 баща ми ме попита на какво искам да свиря - на пиано или цигулка. Избрах цигулката, но сериозно започнах да се занимавам на 7 години. 

Родителите ми бяха музиканти и щом разбраха, че имам талант, проявиха голям интерес към мен 

Семейството е много важно, родителите създават гениите. Успехът винаги е комбинация от талант и характер. Може би повече характер, малко талант е достатъчен", споделя Василев.

Хванал цигулката от малък, в началото нямал изразен талант, просто запълвал времето си. Но постепенно нещата потръгнали и в съвсем ранна възраст Васко Василев открива призванието си.
Цигуларят не крие, че е пробил на българската сцена благодарение на асамблеята "Знаме на мира". "Това беше първата ми изява по телевизията. Бях на 8 години и свирих Вивалди”. 

Тогава записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния театър. На 16 печели първата си международна награда на конкурса за цигулари “Жак Тибо”.
От Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив Васко се мести да учи в Москва, в Централното музикално училище. "Надявам се, че съм казал своето благодаря на майка и татко. Аз също съм им помагал в трудни моменти. Те заминаха за Москва заради мен. 

Баща ми искаше да ме прати да свиря в САЩ, но тогава почина Людмила Живкова и Александър Лилов му каза да забрави за Америка. Но пък им осигуриха квартира, кола, работа в посолството за заплата 500 рубли в Москва. Така след месец бях в най-доброто училище в света. 

Изключиха ме от консерваторията в Москва за три нарушения. Бях на 16 години и се бях надул, защото се върнах с награда от Париж. 

Не донесох парфюм на ръководството, а на изпита за КПСС обърках датите на конгресите

Освен това напсувах някого, по-точно го нарекох "бляд". И ме изгониха.

Баща ми се беше притеснил, че ще ме вземат в казармата, което означава две години без свирене. Това щеше да се отрази жестоко, както две години без спорт. Но получих писмо от един професор от Англия, който ме беше видял да свиря във Варна. Покани ме със стипендия. Има американски и руски начин за свирене на Бетовен и Моцарт. Въпрос на вкус и мода. В СССР се свиреше като марш. Накрая си намерих собствен стил, защото копирането е най-лошото нещо".

Когато е едва 18-годишен, грабва приза “Николо Паганини” 

През същата година заминава за Англия. В Лондон, след квалификация от Кралския музикален колеж, става най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера, където редовно свири и като солист.



Всеки концерт на Васко Василев е незабравим и вълнуващ, независимо дали става въпрос за класически концерт в зала, или за неповторимите му музикални спектакли в НДК с различни гостуващи музиканти.

Една чудодейна наслада от емоции, изтръгнати изпод пръстите му, опъвайки струните на 308-годишната му любов - цигулката "Амати", една от десетте в света. Интересно е как Васко се сдоби с това бижу. 

"Най-напред отидох в една английска банка за заем, но поискаха къща за ипотека. Казах им, че с цигулката ще изкарам пари за къща. Въобще не ми дадоха кредит. После поисках пари от Нионската опера, където работех, но те пожелаха да ме вържат за 30 години. 

Бабата на Ванеса Мей си заложи къщата и ми даде сумата за тази цигулка 

Това беше добра инвестиция от нейна страна, защото сега аз й помагам. Бях гадже с дъщеря й Памела Никълсън. 10-12 години. Мисля, че ще бъдем приятели до живот", категоричен е Василев. 
Той споделя, че цигулка се търси като жена. “Макар че за жената се харчат пари, а с цигулката се печелят. Трябва да ти пасне, да ти хареса. Не мога да си позволя "Страдивариус", защото струва между 8 и 15 милиона долара. Не мога да си позволя дори застраховката”. 

Изпълненията на Васко Василев са взривяваща сплав от музикално дарование и страст, които са основните акорди на неговата неповторима музика. “Никой не може да обясни успеха на музиката, трябва да се наслаждаваме, докато я има”, обича да казва прочутият ни цигулар.

Всеки зрител посвоему изживява тази емоция - от усмивката през сълзите до изригването в аплаузи. Но има нещо, което прави залата да се чувства като общност, погълната от една магия - музиката на Васко, която идва от душата му.

През годините Васко Василев свири в над 40 страни и работи с музикални легенди, сред които Майкъл Джексън, Мадона, Пласидо Доминго, Стинг и Ванеса Мей. Васко е обиколил целия свят, но споделя, че в България му е най-хубаво. По-красива държава не съм виждал, категоричен е той.

Подготви Поли БОЯНОВА