Виртуозният цигулар Васко Василев е на прага на своята 55-а годишнина. Той ще празнува рождения си ден през октомври и е поканил 14 хиляди човека на празника си. Без да е шега, всеки един от нас също може да е сред гостите му. Стига, разбира се, да успее да си купи билет за концерта му на 14 октомври в зала “Арена София”. До него на сцената ще бъдат колегите му от оркестъра на Covent Garden, чийто концертмайстор е.
Нашият разговор обаче е много преди любимецът на българската публика да се включи в Клуб “Над 55”.
- Васко, виждаме те винаги усмихнат на сцената, а какъв човек си извън нея?
- Сцената е малък отрязък от иначе доста натовареното ми всекидневие между работата по нови проекти в студиото, което имам вкъщи, бизнес срещите ми с различни хора от музикалния и шоу бизнес, както и с колеги, с които замисляме нови неща. Като цяло извън сцената съм наистина един усмихнат човек, който се разсънва със сутрешна порция смях и очакване към предстоящия ден. Обичам предизвикателствата на всекидневието, а и след жизнения опит, който имам, мога да кажа, че и те ме обичат.
- Имаш родопски корен. Мислиш ли, че земята на Орфей по някакъв начин е допринесла за развитието на таланта ти?
- Наистина имам родопски корен и обожавам Родопите. Убеден съм, че не съм роден случайно на точно тази географска ширина, независимо че напоследък рядко ми остава време да пътувам из България без повод, който да е свързан с турне или друга работа.
Имам афинитет към фолклора, който явно съм наследил от дядо си, чието име нося
На родителите си дължа образованието, а любовта към музиката и поезията - на баба си и дядо си.
- Как един български музикант може да успее в чужбина? Само талантът достатъчен ли е?
- Успехът, както вече казах, е нещо твърде относително - талант, труд, мечта, която да следваш, желание да предадеш посланието си към този свят чрез музиката. Това може да се случи във всяка една точка на земното кълбо, независимо дали си в България или някъде другаде. Ако наистина си убеден творец, знаеш какво правиш, тогава музиката става универсална и разбираема за всички, без разлика от националност, цвят на кожата, религия или пол.
- Ти си концертмайстор в Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон. Как съвместяваш артистичната свобода и отговорността да ръководиш такъв голям оркестър?
- Не е чак толкова трудно, но наистина е голяма отговорност. Трябва, на първо място, да си професионалист като музикант, да си доказал, че умееш това, за което претендираш, и всеки един миг можеш да го защитиш. Никога не ми е било лесно да взимам крайни решения. Може би зодиакално съм предразположен да търся хармония и баланс. Давам голям кредит на доверието и помощта си, но ако някой не ги оправдае, няма компромиси. Поне по отношение на музиката не мога да си го позволя. Тя не го заслужава.
- А минава ли ти някога мисълта да се върнеш завинаги в България?
- “Завинаги” е много силна дума. Избягвам да я използвам, обичам отворените врати, територии и варианти. Важното е тук и сега, завинаги е прекалено далеч.
Обичам да съм на път, цял живот пътувам, трудно ми е дори да мисля да се установя някъде
Ще ти дам пример. В къщите, в които живея, все тече ремонт. В момента, в който нещата се понаредят, аз се премествам на ново място. Музиката е движение, поне за мен.
- След толкова много аплодисменти открил ли си своята рецепта за успех?
- Успехът е нещо много относително и доста индивидуално за всеки, затова е трудно да се даде универсална рецепта. За мен успехът е да правиш това, което обичаш най-силно от всичко. Да имаш свободата на избор и да направиш най-правилния за себе си.
- Ако трябва да остане музиката само на един велик композитор, кой би искал да е той?
- Няма как да кажа само един. Не искай това от мен! Мислех, че трудните въпроси вече минаха... (Смее се.)
- Наричат те “Супер Паганини”, би ли искал един ден да кажат на някой млад музикант, че е “супер Василев”?
- Ммм, може би бих предпочел да ми кажат “Супер Васко”.
- Кажи ми спомняш ли си първата любов?
- Разбира се, казваше се Бленика. Бяхме заедно в детската градина. Майка й беше стюардеса, което може би обяснява странното й име.
- А с какво е по-различна от всички останали последната?
- Хубавото на любовта е, че хем е еднаква, хем си има имена, характер, неповторимост - като музиката - предаваш усещания, послания, но понякога свириш по ноти, понякога импровизираш. Въпрос на вдъхновение. Последна или не, няма значение, стига да не я оставиш да си отиде.
- Каква е жената, която би те впечатлила? А коя може да те накара да се влюбиш лудо в нея?
- Веднага се сещам за Маргарет Тачър като жена, която ме впечатлява и й се възхищавам. Но едва ли бих се влюбил лудо в нея. По-скоро в Клаудия Кардинале например. (Смее се.)
- Как обичаш да поглезиш любимата?
- Доста класически - с харчене на цяло състояние за скъпи подаръци...
- Има ли нещо в живота ти, което, ако беше възможно, би изличил?
- Не! Категорично! Смятам, че всяко нещо, което съм преживял, не е било случайно - всеки път научаваш нещо, взимаш и даваш и не бива да изпитваш съжаление към отминали събития.
- Когато си казваш: “Край! Повече не мога!”, откъде черпиш енергия, за да продължиш напред?
- Никога не си казвам “Край! Повече не мога!”. А идеи и енергия за осъществяването им имам достатъчно. Може би се самозахранват някак си... Не знам. (Смее се.)
- Казваш, че живееш ден за ден. Какво би искал да оставиш след себе си?
- Не знам... Не мисля за това. Може би музиката, може би усещанията, които тя предизвиква в хората, докоснали се до нея. Трябва човек да чувства дадена композиция и тогава тя му носи със себе си цяла палитра от емоции. Това е ценното - да успееш да предизвикаш връщане на някакво приятно усещане. А аз наистина живея ден за ден или, както казва един приятел - сякаш всеки ден имам рожден ден.
Позволявам си от името на нашите читатели да ти пожелая предстоящият рожден ден, на който ще станеш на 55, наистина да е незабравим!
Щрихи към биографията♦ Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. Появява се като непланирано дете на твърде младите си родители - баща му е на 19 години, майка му - на 18. След него се раждат още три сестри. Шанс е, че родителите им са музиканти - бащата Петър Василев е цигулар, концертмайстор на оркестъра на Дина Шнайдерман, свирил е и в Софийската филхармония, и в Софийската опера, а майката Красимира Талигарова е корепетитор. ♦ Талантът на малкия Васко проличава отрано. На 5 години той вече свири пред публика, на 7 се изявява като солист на Българския камерен оркестър в зала “България” под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийската филхармония и главния й диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча. ♦ Детето чудо е канено да свири пред първия човек в Народната република Тодор Живков и неговите чуждестранни гости. Веднъж дори Живков го взема на ръце и го пита какво ще си поиска. Докато бащата на Васко му подсказва “апартамент”, малкият казва “сладолед” и веднага го получава. ♦ На 10 години получава правителствена стипендия и заминава да учи в Музикалното училище за даровити деца в Москва. През 1988 г. печели трите най-големи конкурса за цигулка - “Жак Тибо” в Париж, “Карл Флеш” в Лондон и “Паганини” в Генуа, заради което журналистите го наричат Супер Паганини. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и досега. Кариерата му включва записи на всички творби за пиано и цигулка на Брамс, сътрудничество с изпълнители като Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Стинг и Мадона. Записва музика към филми, изнася над 200 концерта годишно в цял свят. |
Валентина ИВАНОВА
