Сезонът на билкосъбирането започна. Това време на годината се свързва със събиране на билки, чиято лечебна част са цветовете. В момента в по-високите части на планините цъфти игликата. Цветът е богат на редица биоактивни вещества, правещи я едно от най-добрите лекарства за възпаления на горните дихателни пътища.
Игликата е меко, неагресивно растение, което позволява да се прилага дори при малки деца под 3 години. За съжаление, заради огромната експлоатация в последните години, игликата доста намаля като ресурс. По тази причина се отнася към видовете, които имат ограничено събиране. Това касае основно фирмите, занимаващи се с тази дейност. За индивидуално ползване може да се събере до килограм и половина цвят. Билката не е много трайна, за една година изчезват всички лечебни качества. Така че количеството е напълно достатъчно за едно семейство.   

Цветовете се събират с по-дълги дръжки. Когато се пренесат вкъщи обаче, дръжките трябва да се изрежат, за да останат максимум 10 сантиметра. След което се суши на сянка. Вкъщи това може да се прави в по-малко обитаема, проветрива стая върху хартия или дървени рамки с прозоречна мрежа отдолу. Съхраняването на изсушените цветове става, както при повечето билки, в хартиени пликове, на сянка на сухо място. 

Игликата се приема като чай, както и като билково брашно. Лесно в кафемелачката цветът може да бъде стрит на брашно. След това се смесва с мед в съотношение 1 към 2 и се приема при грипни състояния и настинки. Чаят от игликов цвят пък не трябва да се вари, тъй като цветът е много нежен. Една щипка се залива с 200 мл гореща вода, престоява 15-20 минути, прецежда се и се пие.
От игликата могат да се приготвят и тинктури. Те обаче трябва да се прилагат само при възрастни хора и да се дозират много внимателно и приготвянето им в домашни условия не е препоръчително. 

И това е интересно: Глухарчето подобрява обмяната, чисти черния дроб и храносмилателната система - четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to.


Изключително добро средство като лечебно хранене са свежите листа на игликата. Добавени към зелени салати, те са изключително добър имуностимулатор. Имат невероятно въздействие рано напролет, когато организмът е изтощен от т.нар. пролетна умора. Само за една седмица могат да възстановят изчерпаните през зимата сили. 

Медуницата (или Pulmonaria) пък от дълбока древност се използва за лечение на белодробни възпаления - пневмонии, начални форми на туберкулоза, астма. При нея се събира цялата надземна част - и съцветието, и листата, и се суши по същия начин като игликата. Разликата е само в периода на сушене, който при медуницата е значително по-дълъг, защото листата съхнат по-трудно. По конструкция на съцветието медуницата много наподобява игликата. Цветът му обаче не е жълт, а лилав или розов. Листата са доста едри, зелени, напръскани с бели точки. 

След 1948 година, когато в Русия започват сериозни изпитания с ядрени оръжия, откриват и едно ново приложение на тази билка. Оказва се, че изключително бързо изнася всякакви радиоактивни източници от човешкия организъм. Постепенно тази информация стига и до Япония. Медуницата е засадена близо до полигоните, където се извършват изпитания с ядрени оръжия, и благодарение на нея се намалява радиацията. 

Като профилактика, а и като лечение е препоръчително хората, които живеят в райони с високи дози на уран във водата, да пият чай от медуница. Гарантирано билката ще изведе от организма остатъчната радиация, ако има натрупана такава. В същото време медуницата е приложима след лъчелечение при онкологични заболявания, когато неминуемо остават натрупани такива елементи в човешкия организъм. Нивата много бързо успяват да се понижат и по този начин организмът се предпазва от негативни последствия. Тъй като понякога остатъчната радиация може да предизвика възникване на съвсем нов тумор в близост до мястото, което е лекувано. 

Игликата и медуницата се срещат на една и съща надморска височина - между 400 и 1400 метра. Само че медуницата е сенколюбиво растение и предпочита горите, докато игликата расте на поляните. Съхранението на медуницата след изсушаване отново се извършва в хартиени пликове или в торби от зебло, на сенчесто и проветриво място. Нейната трайност е по-голяма. Може да бъде съхранявана до година и половина и да запази лечебните си свойства.

Източник: Марица.бг