Току що всички часовници се върнаха с един час назад и вече сме в зимното часово време. Така че в момента не е 4 часа сутринта, а 3. От утре вече ще се стъмва по-рано, но сутрин, като отиваме на работа, ще е светло. Всъщност това е била една от основните причини навремето да измислят смяната на времето - за да се пести от електрическата енергия за осветление.

Само до преди някакви си 250 години, точният час е нямал никакво значение. Хората, заети основно със земеделие, са се съобразявали единствено с циклите на слънцето.

Но индустриалната революция променя това. Поточните линии във фабриките изискват точен синхрон между много хора. И животът на всички започва да се контролира от часовника и точното разписание.

Първо във Великобритания се появяват файтони по разписание, но само с час на тръгване. Часовниците се разминавали сериозно дори в различни градове.

Едва преди 140 години британското правителство със закон задължава населението си да живее според часовника, а не според биологичните си ритми, подчинени на локалните цикли на изгрева и залеза. Тази унификация става повсеместна много бързо, наложена от глобалната мрежа на жп транспорта.

Първите часовникови кули в България следват хода на индустриалната революция, първият градски часовник в София се появява едва преди 130 години.

Днес глобалното унифициране на времето започва да губи смисъл. Все повече се натрапват недостатъците му.