Вечният бунтар Йосиф Сърчаджиев отпразнува 75 сред уюта, хармонията и природата на любимото си село Кирчево. Големият актьор, който през последните години не спира да режисира, преди началото на извънредното положение прие овации за премиерата на “Криворазбраната цивилизация” в арт храма на Стара Загора.
Роден е на 2 май 1945 г. в София в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт. През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Работил е в театрите в Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен (1970 - 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър “Крум Кюлявков” - Кюстендил (1973 - 1975). Най-дълго работи в Театъра на Народната армия в София (1975 - 1995), Драматичен театър “Адриана Будевска” в Бургас (1996) и в Театър 199, където и поставя «Госпожица Юлия”. От 1984 г. е народен артист.

Една от най-силните му роли, на еничар, е във филма “Време разделно”. След години обаче Йосиф Сърчаджиев почти се отрече от ролята си във филма, споделяйки, че не е уверен в историческата достоверност на образа си. Повод да сподели това му дава една от най-драматичните сцени в киноепоса, когато неговият герой Караибрахим отива на сватбата на първенеца Манол с красивата Елица, защото еничарят е вбесен, че непокорните българи не сменят вярата си доброволно, а вместо това се веселят.

Тогава героят на Сърчаджиев тръгва да тъпче хляба по трапезата. “И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен”, сподели актьорът. Изследователи също твърдят, че ислямът забранява подобни злодейства и подобно светотатство не звучи адекватно.

Вече не е толкова яростен на сцената.

По искане на Стайков Йосиф променя погледа си, походката си, докато стигне до онзи плавен и властен темп, с който Караибрахим се движи в Родопите. Днес Сърчаджиев споделя, че след “Време разделно” дълго време не искал да се снима в никаква друга историческа продукция, тъй като този филм го изтощил психически. 

През 70-те и в края на 80-те години филмовият гигант “Метро Голдуин Майер” иска да екранизира книгата в Холивуд и преговаря за правата. Дори Антъни Куин, вече прочул се като Зорба Гърка, изявил желание да играе Манол 
В крайна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с “Не”. И както Тато споделил в личен разговор с писателя, не защото той не искал, а защото писателите и кинематографистите, както и Държавна сигурност остро се противопоставили чуждестранен режисьор и западни актьори да заснемат този български епос. 

Сред най-големите противници на западен проект “Време разделно” бил Георги Джагаров, който в продължение на 30 години е и важна клечка в държавата - неформален съветник по културата на Тодор Живков, част от прословутата ловна дружинка на Първия, зам.-председател на Държавния съвет, шеф на Съюза на писателите, депутат в Народното събрание.

Самият Антон Дончев споделя, че част от противниците му сред интелектуалните среди просто му завиждали, че може да снима на Запад и да получи тлъст хонорар в зелено. От ДС пък посъветвали Живков да не дава зелена светлина на подобен филмов проект с участието на чуждестранен екип, защото според желанието на западните продуценти част от епоса трябвало да бъде заснета в Родопите. “Към всеки чужденец трябва да прикрепим поне по двама наши агенти.

Не можем да отделим такъв ресурс”, отсекли висшите ченгета от ДС, които сметнали, че ако у нас дойдат 100 западни кинаджии, които да шетат из Родопите, сред тях със сигурност щели да бъдат внедрени чужди шпиони. “Ще ни отворят много работа”, казали на Тодор Живков генералите от ДС и така окончателно го убедили да забрани на Италия и САЩ да снимат “Време разделно”.



Киноепосът “се появява 24 години след написването на романа. Адаптацията на сценария е на режисьора му Людмил Стайков, на оператора Радослав Спасов и на писателите Георги Данаилов и Михаил Кирков. Филмът е в две части - “Заплахата” и “Насилието”.

Лентата се снима в Родопите в продължение на година и половина. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988 г. Премиерата съвпада със 110-годишнината от Освобождението на България от турско робство. По онова време филмът е показан на 16 международни фестивала и е продаден на 32 държави, припомня lupa.bg

През 2004 г. Сърчаджиев получи тежък инсулт, от който се възстановяваше в продължение на години. 
Със съпругата си Райна Томова имат дъщеря - Ана Сърчаджиева. Има още една извънбрачна дъщеря - Александра Сърчаджиева (актриса) - от връзката му с Пепа Николова. Освен че никога не се бе грижил за Александра, той публично заявяваше, че няма такава дъщеря. Все пак след много години пак публично той се извини. 

Йocиф Cърчaджиeв признa, чe cъжaлявa зa мнoгo oт взaимooтнoшeниятa cи c хoрaтa и cпoдeли тoвa в eмoциoнaлнa изпoвeд в интeрвю зa прeдaвaнeтo нa bTV “Тaзи cъбoтa и нeдeля”: “Ниe cмe двaмa c Рaйнa. Ниe cмe eднo и cъщo, кoeтo aз вeчe гo рaзбирaм ceгa, пo-къcнo.

Зaщoтo пo-рaнo бързaх, рaбoтeх. Зaбрaвих мнoгo нeщa във взaимooтнoшeниятa c хoрaтa”, кaтo мнoгo хoрa вярвaт, чe тoй визирa нaй-вeчe нaрушeнитe cи oтнoшeния c дъщeря cи Aлeкc Cърчaджиeвa. C вoдeщaтa нa нoвoтo риaлити пo Нoвa “Игри нa вoлятa” тoй гoдини нaрeд oткaзвaшe дa кoмуникирa, кaмo ли дa ce грижи зa нeя.

Така и не можа да приеме напълно като своя дъщеря Алекс, резултат от извънбрачната му връзка с Пепа Николова.

Обичан или мразен, при Йосиф Сърчаджиев не остава място за безразличие и той продължава напред, заедно с Райна Томова. Докато възраждаше пиесата на Добри Войников в Града под липите в стила на класическия мюзикъл, преживя дори хирургическа интервенция в местната болница. Съпругата му направи не само драматизацията на текста, писан преди век и половина, но и сътвори стиховете за песните, чийто композитор е Андрей Дренников, пише standartnews.com

“Всичко, което преминава в нашия свят, идвайки от Запада и Изтока, се събира в прекрасната ни страна и създава какофония в душата и мислите на хората. Много от тях загубват ума и дума, защото не разбират какво става - а то, ужким модерно и красиво, се оказва зло, което действа пагубно.

В държавата ни толкова много всичко е объркано - и, уви, тази нова цивилизация убива духа на българите”, коментира Сърчаджиев преди премиерата в Стара Загора. “Но сатирата е кривото огледало на скритата човешка същност, от което няма как да се избяга. 

Дайте власт на простака и тогава му скройте шапката. Защото по единствена постъпка може да се отсъди за цялостната личност 

А когато от подобни човеци зависи съдбата на нацията, нейният просперитет, духовният й ръст - или опростачването й, тогава - ако не може да направим нищо друго - може поне да ги осмеем. Но в тази моя професия ме докосват добротата и любовта. Дяволчето в мен също остава живо - без него не може, то е другото ни “аз”. Закъде са ангелите без дяволите?”, философства Сърчаджиев. И признава: “Обичам да плача, когато гледам театър, а не да събирам 2 плюс 2 - равно на 4”.

Днес Йоско, който има около 100 роли в театрите, телевизията и киното, все още вярва, че не се е отказал от играта. Ако има мечтана роля, то това е Сирано дьо Бержерак. Наясно е, че няма как да му се случи, но твърди, че който няма мечти, заспива от скука.

“Изчистил” е миналото от главата си - убеден е, че остава само мигът, който е най-великото нещо. Разбрал го е на връщане от Отвъдното - след инсулта през 2004-та. Тогава вече по различен начин осъзнава някои от загадките на двата свята, видимият и невидимият.