Не бях най-способният, най-талантливият между съучениците, които обичаха сцената. Биех ги с едно - играенето за мене беше живеене - силно, кондензирано усещане за ново състояние. Невероятен лъжец. Измислях и играех, и пак измислях. Думите са на актьора Апостол Карамитев (1923-1973), който на 17 октомври щеше да навърши 100 години.

Апостол Карамитев е роден през 1923 г. в Бургас. Син е на пристанищен работник. Свидетел на труда на родителите си за изкарване на прехраната, той е принуден всяко лято да работи. Като ученик в италианската гимназия участвал във всички училищни представления. След като завършва с отличие, баща му го праща да учи медицина в София.

Научил за съществуването на театрална школа от едно съобщение по радиото, решава да кандидатства. За изпитите се подготвя сам. Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но на втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл. По свое настояване играе Орландо в “Както ви се харесва” по Шекспир. 

Началото в Народния театър “Иван Вазов”, където е назначен като стажант на 16 август 1948 г., е трудно, защото решава никому и за нищо на света да не подражава. “Бях съвършено наясно, че никога не бих могъл и не бих искал да играя като големите майстори”, казва той. 

През 1948 г. се жени за Маргарита Дупаринова, която вече е звезда в театъра. 

Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело, признава след години Маргарита Дупаринова

Незабравими са изпълненията му в ролята като цар Симеон от “Монахът и неговите синове” на Виктор Франц, Хенрих IV от едноименната пиеса на Луиджи Пирандело, Ромео в “Ромео и Жулиета”, граф Лестър в “Мария Стюарт”, маркиз Поза в “Дон Карлос”, Христофоров в “В полите на Витоша”, Бойко в “Тревога”, Инсаров във “В навечерието”, Глумов в “И най-мъдрият си е малко прост”, Хоров в “Службогонци”, Джери Райън в “Двама на люлката”, Николай Коперник в “Краят на книга шеста”, Пьотър в “Еснафи”. 

Британският актьор Лорънс Оливие е идолът на Апостол Карамитев, с когото го сравняват. През 1957 г. френският режисьор Луи Дакен го нарича “Жерар Филип на народните демокрации”. 

За дебют българското кино му предлага една второстепенна отрицателна роля - на Велизаров от “Утро над родината” (1951 г.). След това изиграва още няколко роли в исторически продукции - Будинов в “Песен за човека”, дякон Викентий в “Под игото”, опълченецът Петко в “Героите на Шипка”, Давид Тодоров в “Свобода или смърт”. 

Филмът “Любимец 13” е осмият в кариерата на Апостол Карамитев, но първият, който му носи огромна популярност

Комедията е режисьорски дебют на Владимир Янчев и е първият спортен филм в българското игрално кино. Филмът излиза на екран на 15 декември 1958 г. и предизвиква истински фурор. 

Апостол Карамитев притежавал дарование и излъчване, които се оказали извън рамките на стандартите и клишетата. Искреността и непосредствеността на неговата игра оживява в персонажите му във филмите “Това се случи на улицата” в ролята на Мишо Кръстев, “Пътят минава през Беловир”, “Двама под небето”, “Специалист по всичко” - в ролята на Апостол Прашинков.

Актьорът достига върха на творческата си кариера с ролята на вуйчо Стефан от “Рицар без броня“ и Петър Александров от “Бялата стая” на режисьора Методи Андонов. Съдбата на Петър Александров е съдба на цяло едно поколение български интелектуалци и много от тях се идентифицират с образа, изграден от Апостол Карамитев.

За ролята си той получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1968 г. Преди това, през 1963 г., е удостоен със званието “Заслужил артист”, а през 1969 г. става народен артист. През 1954 г., за заслуги в областта на културата и изкуството, е удостоен с орден “Кирил и Методий” (първа степен).

През 1972 г. актрисата Невена Коканова успява да го убеди да приеме ролята на цар Йоан Асен в суперпродукцията на режисьора Вили Цанков - “Сватбите на Йоан Асен”. Актьорът вече е болен, но никой в екипа не знаел, освен режисьора. Филмът се снима при трудни условия. Актьорите са с тежки костюми, при високи и ниски температури, но Апостол Карамитев не се оплаква. На 9 ноември 1973 г. Апостол Карамитев умира от рак като героя си Александров.

За да запази кадрите от последната му роля, режисьорът Вили Цанков доснима филма, като актьорът Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен.

Подготви Поли БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук