Венци Мицов се излекува от К-19, но разказа в 6 точки какъв нов ад го е сполетял СНИМКА

Музикантът и политик Венци Мицов, който се бореше с коронавируса в "Александровска болница", а по-късно се прибра вкъщи, публикува нов статус в социалните мрежи, в който описва постковид ежедневието си. Ето какво пише Мицов.

"И така, мина повече от месец, откакто се заразих с китайската гадинка, а после стигнах до болница и така нататък, знаете историята.

След като ме изписаха на 8 март продължих да блъскам всевъзможни лекарства, които, едно по едно отпадаха от менюто ми - антибиотици, противогъбични, други екстри.

Към днешна дата живота продължава уж така, както си е бил допреди заразата, но не съвсем. Защото, дори да си се излекувал, не си прескочил напълно трапа. Особено ако си е рискова група (а аз съм в такава с моето тяло на бременен с тризнаци сумист).

Бях чел за постковид синдрома, но не знаех, че нещата са толкова странни, колкото са в действителност. За това ще се опитам да разкажа как се проявяват различните содомии при мен, с цел да помогна на други, които ще се озоват в моята ситуация.

1. Умора - повярвайте ми, такъв тип умора не съм си представял, че съществува. Тя, разбира се, всеки ден е различна, като цяло успявам да и надделея. Но нещата стоят горе - долу по тоя начин - седите си, вечерта, пред телевизора. И в един миг внезапно оттичате - сякаш сте били включени в тока и някой ви е дръпнал щепсела. И директно се трупирате в леглото.

2. Концентрация - като цяло тук нещата са прилични, но ако преди съм успявал да напиша една дописка за сайта, в който бачкам за 20 минути, сега ми трябват 30. Демек - поне една трета демидж след китайския купон в тялото ми.

3. Запушен нос - още в началото на болестта носът ми взе да се запушва. И в него се образуваха едни кървави съсиреци. Които се махаха след промивка с физеологичен разтвор. По някоя време започнаха да излизат и ранички. После всичко се изчисти, но носът ми продължава да се запушва нощем. Което е причината да се будя около 5,40 - 6 часа сутринта. Не, че спя до късно - ранобуден съм, но това е положението. Преди седмица спрях да ползвам каквито и да е капки за нос, защото те в един момент започват да прецакват положението. Сега свикнах и с този симптом.

4. Болки в различни места на тялото - това е много интересен симптом. Всеки ден ви боли на различно място. Например - мускул, който се намира от лявата страна на гърдите ви. И който ви кара да мислите, че всеки момент ще получите инфаркт. А после, като го напипате и масажирате (или раздвижите с упражнения), всичко се оправя. Понякога ви боли всичко и започвате да си мерите температурата. Не, няма, тя е между 36,2 и 36,5. Пълен култ.

5. Кашлица - бях много притеснен, защото при мен има една гърлена кашлица. В някакъв момент се сетих, че имам рефлукс - така наречения ГЕРБ не само ни управлява, а го имам и в тялото си. И когато ям нещо пикантно, се получава рефлукс, който очевидно нахлува чак до гърлото и започвам да кашлям. Проблемът се реши донякъде с неядене - хапвам най - късно в 17 часа, а следващото ми ядене е чак в 12 на другия ден. Пропускам закуската. Пих два дни сироп за кашлица, но после го спрях, сега нямам нужда от него.

6. Паник атаки - не съм вярвал, че ще получа паник атаки. Даже им се подигравах. Сега всеки ден получавам по няколко пъти - ту имам чувството, че всеки момент ще получа инфаркт. Ту, че не мога да дишам. Ту нещо подобно. Разбира се, нито имам проблеми със сърцето (да чукна на дърво), нито със сатурацията. Четох много по темата, защото се имам за корав. Оказа се, че не психиката е виновна, а процесите, които се случват в тялото ни след болестта.

Май описах всичко. Единствено не съм описал нощта. Спя спокойно, което е супер. Не ползвам мелатонин, който изписват преди лягане.

Съвет от мен - след ковид се раздвижвайте и излизайте на въздух. Но лекичко и внимателно, без да си налагате сериозно натоварване, защото е опасно.

Колко дълго ще продължат всички симптоми - не знам. Заредил съм се с търпение и се опитвам да не го мисля много. Но е хубаво да споделяме през какво се минава после, след като прескочим трапа.

След две седмици ще ходя на контролни прегледи. Дотогава продължава терапията с Клексан, антистенокардин, постепенно намаляващи дози колхицин, витамини, цинк, селен, фиброзим.

И май друго няма. Странна, безумна болест, която отказва да ви напусне дори когато вече сте я победили.