Едва ли един американски президент може да разбере руската душа. Няма как да проумее и защо през 2013 г. режисьорът Владимир Меншов и звездата на филма “Москва не вярва на сълзи” Вера Алентова вдигат златна сватба пред олтара. И двойката отново се е врекла във вечна любов, този път и пред Бог. 

Невероятната актриса Вера отдавна си мечтаела за този момент, тъй като в семейството й имало духовници и тя била закърмена с християнските ценности. Но Владимир дори не бил кръстен. Все пак той се вслушал в съвета на семеен приятел и решил да приеме Христовото учение, заради любовта си към Вера. 

За съжаление, големият талант Владимир Меншов почина, повален от Ковид, миналата година. Двамата живяха заедно близо 60 години, докато смъртта ги раздели.

Съдбата срещнала Вера и Владимир като кандидат-студенти в Московското училище за художествен театър

Вера Алентова е родена в семейството на актьорите Валентин Михайлович Биков и Ирина Николаевна Алентова. Баща й умира, когато Вера е само на 4 годинки, и майка й я отвежда в Украйна. Вдовицата, която нямала особен успех в театъра, мечтаела да види дъщеря си лекар, но Вера била отдадена на сценичните си изяви, към които я подтиквала баба й. Така момичето се устремило към Москва. 

Владимир Меншов пък е роден и израсъл в Баку, Азербайджанска ССР. През 1947 г. НКВД прехвърля баща му, който бил моряк, в Архангелск. Майка му пък била потомка на кулашки род и само бракът й я спасил от преследване от комунистическата власт. Момчето мечтаело за голямата театрална сцена...

Тъй като не успял да се справи с приемните изпити, Владимир работел като стругар във фабрика в Астрахан, миньор във Воркута и дори чирак на водолазна лодка. Вера пък работела в производството и не успяла да влезе от първия път в театралния институт в Москва, защото закъсняла абсурдно за изпитите. Така или иначе година по-късно двамата се оказали в една група... 

Красавицата Вера Алентова била известна като обещаваща актриса. В същото време Владимир Меншов бил смятан за недодялан глупак и често му се подигравали 

Вера била единствената, която не само не се присмивала на съученика си, но се сприятелила с него.

“Четеше много, беше ерудирано момче. Не разбирах защо учителите не виждат в него това, което виждам аз”, споделя Алентова много години по-късно в ефира на програмата “Моят герой”.

Разбира се, Меншов я харесвал. Но не смеел да покаже чувствата си. Макар и да му се прокрадвала мисълта - ами ако? В крайна сметка красавицата проявила интерес към него. Започнали да се виждат по-често, да ходят заедно на разходки и да бъбрят по всякакви теми. 

“Странен беше нейният интерес към мен. Сякаш не бях неин тип, нито по поведение, нито като тип. И ако не учихме в един курс, нямаше да сме заедно. Даде ни се рядък шанс да се опознаем. Вера имаше възможността да ме погледне и да види какъв човек съм”, споделя след години Владимир Меншов в предаването “Честно казано с Юрий Николаев”.

Студентското приятелско увлечение прераснало в любов и Вера и Владимир се оженили още като второкурсници. Сватбата била бедна, но весела. Въпреки че доста хора се опитвали да разубедят Вера. По това време приятелите и близките й смятали, че може да намери за себе си и московчанин - по-обещаващ и с жителство

А този нямал ни кол, ни двор. Но за Съветския съюз това било нормално. 

Всъщност вече официалните съпрузи живеели отделно в различни хостели. След дипломирането си Вера била зачислена по разпределение в трупата на Пушкинския театър, където, между другото, работи и до днес. Меншов пък бил разпределен в Ставропол. 

Очевидно надежден и талантлив, година по-късно той се завърнал в столицата и успял да запише аспирантура към режисьорския отдел във ВГИК.

През 1969 г. се родила и дъщеря им Юлия. Тогава Вера, която до този момент живеела под името на баща си - Биков, решава да вземе моминската фамилия на майка си Алентова.

Семейството обаче продължило да живее разделено - съпругът в студентско общежитие на театралния институт, а Вера с дъщеря им в комуналка на театъра. До момента, в който все пак получили обща квартира. Годините били тежки и бедни.

През нощта Меншов работел на непълно работно време в пекарна и отчаяно се мъчел да печели достатъчно пари, за да издържа семейство с дете. Сиромашията докарала двамата актьори до криза, взаимни обиди, липса на пари и време. Всичко това постепенно избухнало във взаимни упреци и довело двойката до раздяла. 

Така се получава, когато много дълго вярваш, надяваш се, но... нищо 

Животът е много труден с малко дете, особено когато сте сами и няма към кого да се обърнете за помощ. Започват упреци. Защо не си вкъщи цял ден? “Правя филми.” “Но аз също работя в театъра.” И в крайна сметка всичко е дреболия, всичко е толкова банално... 

Това, което е голямо и чисто, се заменя от ежедневието, което излиза на преден план. Не заради прищявка, а защото истината е тежка. И в един момент решихме, че ще ни бъде по-лесно да се разделим - припомни този период Вера Алентова в предаването “Съдбата на човека”.

Вера и малката Юлия останали в двустайния апартамент, който бил даден на актрисата от театъра по това време. А Владимир отново започнал да се скита из общежитията и приятелите. В крайна сметка двойката не се развежда официално. Меншов дори останал регистриран в апартамента, противно на съветските порядки по онова време. 

Години по-късно Вера споделя:

Той вече беше започнал да пътува в чужбина, не искахме да разваля биографията си с печат за развод 

Щеше да е немислимо да излезе от СССР.

Някъде по това време Меншов започва романтична връзка с актрисата Людмила Туева. По-късно по този повод плъзват слухове, че той е баща на сина й Александър. Тя обаче отрича категорично... 

Вера и Владимир живели разделени цели четири години 

До деня, в който отишли да изпратят дъщеричката си Юлия в първи клас. Върнали се у дома заедно и никога повече не се разделили. Двамата препрочели писмата, които си пишели, докато били разделени, и разбрали, че любовта не си е отишла, тя била “просто уморена”

Оттогава, ако се карали, скандалите били само по работа. Например на снимачната площадка Меншов се карал на жена си много по-строго, отколкото на другите актьори, защото се страхувал, че ще бъдат обвинени в семейственост.

Ролята й в легендарния филм, режисиран от съпруга й, “Москва не вярва на сълзи” прави Алентова известна на почти 40-годишна възраст и носи на съветската продукция “Оскар”.

90 милиона души в 250-милионния по онова време СССР гледат “Москва не вярва на сълзи”. Хората излизат от една прожекция и веднага отиват да си купят билет за следващата - гледат филма по 10-20 пъти, репликите на героите стават поговорки и идиоми. 

Най-големият удар по критиците на Меншов станало присъждането на филма на “Оскар” за чуждоезичен филм през 1981 г. Общо взето простичкият сюжет се оказал силно въздействащ и за Американската филмова академия. Но кой знае дали и за всички американци... 

Казват, че по-късно, когато президентът на САЩ Роналд Рейгън се готвел за първата си среща с перестройчика Михаил Горбачов, гледал 7 пъти “Москва не вярва на сълзи”, за да разбере какво искат руснаците. Но така и не проумял нито странната за него действителност на екрана (заводи, общежития и нищета...), нито за какво се тръшкат героите в продължение на две серии...

Днес Вера Алентова се радва на любовта на внучетата си и на невероятната артистична и журналистическа кариера на дъщеря им Юлия Меншова.

Подготви Поли БОЯНОВА