Имах изключителната привилегия да взема интервю от една от най-обичаните журналистки и дългогодишни коментаторки на състезания по художествена гимнастика и фигурно пързаляне до средата на 90-те, след което заминава за Англия, където се омъжва за Джон Аткинсън. Преди шеметната й кариера в БНТ тя е два пъти световна шампионка с ансамбъла през 1969 и 1971 г. Както винаги, Вера Маринова е откровена и неподправена.

- Как се чувствате като пенсионерка от вече две години?

- Чувствам се прекрасно! Най-после мога да организирам времето си сама и да не ставам рано, за да бързам за работа! Чудя се защо не съм се пенсионирала по-рано и съветвам тези, на които тази фаза от живота предстои - да не се плашат. Не всеки има привилегията да остарява бавно, а дали ще е като катедрала или като галош,зависи в най-голяма степен от самите нас...

- Пенсиите в Обединеното кралство по-добри ли са от тези в България според вас? Въобще като начин на живот, заплащане и отношение как бихте сравнили двете държави?

- И в Обединеното кралство, и в България обикновените държавни пенсии не стигат за нищо, освен ако, разбира се, не сте били член на Парламента или военен, или каквато и да е там висока мастита позиция... Не вярвайте в мита за бедните-богати пенсионери западняци. И тях ги мъчат сметките за газ, електричество и вода. А що се отнася до начина на живот - с ръка на сърцето трябва да кажа, че в много отношения ние сме доста по-разглезени в бита си от много западняци...

- Вие защо заминахте за Англия?

- Защото явно беше дошло времето да кажа най-после “Да!” на Джон, който търпеливо ме чакаше дълги години, и защото през 90-те години настъпи много тежко време за мен. Аз нямаше да мога да се справя с две деца, с баща след тежък инсулт, с брат, чиито проблеми изглеждаха неразрешими - и всичко това - с войнишката ми, не високо платена работа в телевизията...

Още в началото на това десетилетие приземните етажи в София се опасаха с решетки, през нощта виеха алармите на колите от паркинга под прозорците, пред училищата започна да се продава дрога, имаше режим на тока и водата, както и купони, и инфлация; но нямаше нито мляко, нито бензин, нито яснота какво точно ставаше през тези години.

Надявам се, че читателите на вашия вестник - хора над 55 години, си спомнят още за тези години, докато 20-30-годишните или не знаят нищо за тях, или им е все едно какво е било това време за родителите им... 

- Съпругът ви подкрепя ли ви във вашите начинания? Той харесва ли България или предпочита да си е в Англия?

- Няма случай, в който Джон да не ме е насърчавал и подкрепял във всички мои начинания. И двамата сме белязани работохолици, тъй че многословни обяснения никога не са били необходими между нас. Що се отнася до България, той я познава от 70-те години и не просто я харесва, той я обича и има тук много верни приятели. 

- Къде се чувствате на мястото си - в България или в Англия?

България ми е родината, тук е сърцето ми и всичко ми е свидно,а Англия е вторият ми дом, но в него ми липсват родният език, спонтанният смях на хората на улицата (доколкото е останал в днешните тревожни времена) и синьото небе през по-голямата част от годината...

- Освен заради ангажиментите тази година, смятате ли да се прибирате по-често в България?

- Моля, не съдете за моите връщания у дома по това кога и колко пъти сте ме виждали на екрана. Прибирам се по-често от това...

- Бяхте водеща на честването, посветено на 70 г. българска художествена гимнастика в НДК на 27 ноември. Как преживяхте този празник?

- Изумена съм от бързината, с която беше подготвен този спектакъл, и от това как той се получи в крайна сметка. Затова поклон пред всички клубове по художествена гимнастика в страната, които се явиха с поредица от оригинални идеи; пред треньорките, които успяха да подготвят своите гимнастички за толкова кратко време, както и за малкия творчески екип, воден от режисьора Антон Андонов, с Йоана Капанова на пулта в ПТС-а. Надявам се, че телевизионните зрители ще усетят енергията и красотата на спектакъла, който ще бъде излъчен от БНТ на 31 декември

Радост беше да се видят и пълната зала, и много от звездите, треньорките и съдийките от различните десетилетия, които успяха да дойдат в НДК. И все пак, най-голямата ми похвала заслужават малките и по-големите гимнастички, чиято дисциплина зад кулисите ме порази толкова, колкото и доброто качество на изпълненията им, въпреки краткото време за подготовка...

- Как решихте да напишете книгата по повод годишнината на българската художествена гимнастика?

- Това беше стара идея, подета на нов глас съвсем навреме, по повод на големия юбилей - с инициативата и категоричните действия на Илиана Раева, президент на БФХГ. 

С внучката Лина

- Защо избрахте това име - “Обръчите на Венера”?

- Защото българското художествено-гимнастическо войнство наподобява планетата Венера, която се върти около Слънцето по-бързо, отколкото около собствената си ос, при това - в обратната посока... И защото с обръчите са постигнати много от знаковите победи в този спорт.

- Предпочетохте вариант с разкази от 75 жени, а не ваш преразказ, защо?

- Разбира се, че преразказът е мой, но с участието на всички тези жени. 

Аз просто сплитам плитката от тези разкази и очертавам различните десетилетия и поколенията на художествената гимнастика в тях така, както съм ги видяла и усетилаи като пряк участник, и като тв коментатор и журналист. 

- Обикаляйки градовете, за да представяте книгата си, как видяхте хората? Малките гимнастички, техните треньори, минувачите по улиците, пенсионерите? Как изживяхте това турне в различните градове?

- Бях в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Бургас, Сандански и Благоевград в рамките на седмица. Всеки един от тези градове ме изненада с поредица от неочаквано добри неща. Всяка среща беше различна, но всичките - с отлична организация и с много радушни домакини. Гостоприемството им надхвърли всичките ми очаквания. За жалост, нямах шанс да видя много хора, освен тези по време на срещите ни, защото навсякъде графикът беше плътен до минутата. 

- Завършили сте право, но станахте журналист. С какво ви привлече повече?

- Станах журналист, без да съм го планирала. Просто получих неочаквана покана да работя в Спортната редакция на БНТ, предполагам, защото моето поколение донесе първите златни медали на България в края на 60-те и началото на 70-те години, когато художествената гимнастика нашумя и стана много популярна в страната.

- Какво е усещането да се върнете назад в годините, когато бяхте гимнастичка, а след това като журналист?

- Усещането е, че си си в собствената кожа...

- Как се чувствате, знаейки, че вие прокарвате пътя на дамите в журналистиката?

- Докато бях в БНТ, въобще не ми е идвало на ум, че прокарвам път на дамите в журналистиката. Просто гледах да се уча бързо, за да не попадна в ситуация, за която всеки телевизионен коментатор знае, че никога не е късно да станеш за резил... 

- Бяхте гост-коментатор на Световните първенства през 2018 и 2022 г. Какво е отново да седнете зад микрофона след толкова години? 

- За всички хора, които са прекарали дълго време пред микрофона, то е като да плуваш или да караш колело; тези умения не се забравят. Само трябва да си подготвен за днешната картина.

- Кой ви е най-хубавият спомен от всеки период - като гимнастичка, като журналист и след това в Англия?

- Като гимнастичка - Млечният бар на площад “Славейков”, който, за жалост, вече не съществува. Там продавачките хващаха лъжицата за сладолед и правеха мелба с гъст течен шоколад отгоре, щом ме видеха на вратата, на връщане от тренировка. От дните ми в БНТ си спомням най-често дългия коридор между 6-о и 4-то студио, както и тежките рулони, които често сами мъкнехме из монтажните... А от Англия - двете мили в големия парк, които трамбовах в тръст, щом някоя става в тялото ми заскрибуцаше...

- Как ще изкарате новогодишните празници?

- Със семейството си, естествено. Никога не съм си падала по шумните тържества и купони...

- И накрая, какво бихте пожелали на нашите читатели?

- Да са здрави и обичани!

- Благодаря ви за отделеното време!

Щрихи към биографията

♦ Вера Маринова е участничка на три световни първенства по художествена гимнастика, носителка на две световни титли (1969 и 1971 г.) и бронзов медал с националния ансамбъл по художествена гимнастика през 1967 г.

♦ Дългогодишен спортен журналист към БНТ, като две години е била и директор на спортната редакция. Владее руски, френски и английски, а немски, испански и италиански - говоримо. Във Великобритания е работила като ръководител на отдел “Медия и ПР” към Британската асоциация по гимнастика. Вече е пенсионер и често се прибира в България. Тази година издаде книгата “Обръчите на Венера” по случай честването на 70 г. българска художествена гимнастика. 

♦ Омъжена е за Джон Аткинсън. Има две дъщери - Вероника и Диляна, и една внучка - Лина.

Цветелина ТОТЕВА

Снимки Ана НЕДКОВА и Диляна КАРАИЛИЕВА