Веселин Кузмов стана известен от риалитито "Биг брадър фемили" през 2009 г. Тогава той влезе в Къщата заедно със съпругата си Ели. Двамата спечелиха шоуто и... се разделиха. Днес бившата му жена отново е в Къщата на "Биг брадър ол старс" - с опит да излезе от сянката на Веско. В този брой продължаваме ексклузивната изповед на гробаря, дадена единствено за "ШОУ". В миналия ни брой той разкри шокиращата истина за раздялата и отношенията му с бившата му съпруга Ели Владкова. Днес се разголва докрай.
<strong>- Веско, твоята съдба никак не е била лека... </strong><br /> - Аз не съм лек човек, все пак - аз съм 100 кила задник. Да, наистина не съм преживял малко, така е. Какво да ти кажа... това си е просто природен и вселенски закон - това, което не ни е убило, ни е направило по-силни. <br /> <br /> <strong>- Връщам малко лентата назад и си спомням, че в един от епизодите на &bdquo;Биг брадър фемили&rdquo; ти имаше болезнено откровен разговор с психоложката Ани Владимирова. В разговора сподели, че си бил физически и психически малтретиран от родителите си! Сега, по разсъжденията ти, става ясно, че децата ти имат съвсем различен пример...</strong><br /> - Аз не съм ги докосвал тези деца, да! Аз съм бил малтретиран много жестоко. Но, да ти кажа, съм благодарен на баща си, защото, като гледам сега какви са наборите ми &ndash; чехльовци и гейове. Няма мъже вече, разбираш ли!?... Може би баща ми е искал да ме облагороди. В Библията пише: &bdquo;Страданието облагородява&rdquo;. Болката и страданието облагородявали добрите хора. Лошите ги прави още по-уродливи.<br /> <br /> <strong>- Все пак звучи малко зловещо собствените ти родители да се държат по този начин?!</strong><br /> - Има едни филми &ndash; за виетнамската война. Как са ги държали заложниците, какви са били мъченията. Подобни мъчения съм изживял и аз като дете. Аз до такава степен съм бил малтретиран, че съм достигал до състояние, в което цял живот разни лами и йоги са се опитвали да се отделят от тялото си. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз от зор съм се отделял от тялото си и съм гледал отстрани баща ми как ме бие </strong></span><br /> <br /> разбираш ли?! Питал съм се: защо го правиш?! И днес си мисля, че на баща си съм му много благодарен, защото, ако не беше той, може би аз сега щях да съм или някой чехльо, или някой гей. Щях да съм ограничен, а сега съм човек на свободата. Аз не обичам да ми се държи сметка, както и аз да държа на някого такава. Не обичам да се обяснявам, както правеше Елито. Аз, примерно, излизам от моргата, смърдя целия на човешки черва и лайна, и така съм се надишал с умряло, че не ми е приятно да си целуна децата. Минавам покрай някоя кръчма и влизам да изпия една мастика. Ели ми се обажда: &bdquo;Защо не се прибираш, къде си?&rdquo;. Обяснявам й. Тя пристига, прави ми скандали, тропа, вика. Защо?! Защото аз съм си бил падал по дебели дупета и всичките в това заведение били с дебели дупета, и аз съм ходил там заради тях! Виж нейното мислене! Значи всеки си мисли от неговия си мироглед. Ако си крадец, те е страх да не те окрадат; ако си лъжец, винаги ще се съмняваш да не те лъжат; ако си готов да прелюбодействаш, те е страх да не ти изневерят...<br /> <br /> <strong>- Ти обясняваш малтретирането си с описанията за страданието в Библията. Но дали баща ти е имал същата изходна точка в съзнанието си, за да постъпва по този начин с теб, собственото му дете?!</strong><br /> - Баща ми така е бил възпитаван. Те са били 7 деца, това е половин футболен отбор, и навремето е било много трудно. Като имаш толкова деца, няма как да не шамаросваш. Неговият баща му е вменявал, че боят е най-добрата мярка за възпитание на деца. И просто човекът така е преценил, че е най-правилно да подходи. Когато ме беше видял как се държа с Кристиян, което не е мое кръвно дете, се разплака отстрани и ми каза: &bdquo;Аз съм бил в голяма грешка, прости ми&rdquo;. Аз му казах, че съм му простил, защото отдавна съм го разбрал. Децата са огледало на родителите си.<br /> <br /> <strong>- Но майка ти как се е чувствала в тези моменти?</strong><br /> - Майка ми също бая ми е хвърляла бой. Но когато баща ми ме е малтретирал, той го е правил, без да знае майка ми. И така ми е действал психически, че аз да си мълча. Майка ми не е знаела нищо. Той, примерно, ме вкарва в банята, бие ме, всичко в банята става в кръв... и на излизане се обръща към мен с думите: &bdquo;И сега си измий кръвта, за да не притесняваш майка си&rdquo;. В един момент <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз се чувствам виновен, че кървя, разбираш ли...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Когато има подобен натиск на съзнанието и на психиката, обикновено човек пораства или като много потиснат, или много агресивно настроен. Пък ти нито си потиснат сега, нито си агресивен - сякаш си успял на някаква магия да си съхраниш баланса...</strong><br /> - Всичко е до добродетелите в тоя живот. Ако се оставиш да те водят добродетелите, всичко отминава с времето. Когато правиш нещо и го правиш от сърце, с течение на времето по този начин човек се изчиства. Аз съм бил потискан, бит, тормозен, и както сега бях излъган от Елито, след време, когато добродетелите ми започнат да говорят в мене, аз ги пускам да пропеят. Те започват да пеят! И ставаш друг човек! Ти просто се изчистваш! Но това нещо става при хора, които четат Библията. Тя е един вид ключът към отключване на добродетелите в живота. При мен обаче не толкова Библията, колкото самият ми вътрешен глас ми е подсказвал това. Винаги съм усещал, че съм малко по-различен от всички останали...<br /> <br /> <strong>- Знаеш ли, мисля, че наистина трябва да си малко по-различен човек, за да избереш да се занимаваш точно с професията гробар, че и да я харесваш...</strong><br /> - В моята професия нещата са представени по различен начин. Това са интимни неща. Защото един път се умира. На мен лично, когато трябва да отида на работа, не ми се ходи, обаче когато вече съм си свършил работата, вече ми е добре, леко ми е. Казвам си: добре, че бях аз, да го изпратя този човек. <br /> <br /> <strong>- Помниш ли кога, в кой момент реши да се занимаваш с това?</strong><br /> - Знаеш ли, бях на 7 години, когато разбрах, че ще се занимавам с това нещо. Защото намерих на моята приятелка Габриела баща й, обесен в мазето. Тогава за пръв път видях мъртъв човек. И чак като се доближих до него, като видях лицето му, тогава чак се усетих какво се е случило. Излязох, звъннах на първия етаж по звънците, да кажа, че в мазето има обесен човек. И в първия момент хората не ми повярваха - аз бях голямо лайно, звънях на хората и ги лъжех. Когато дойдоха хора, линейки и изнесоха човека на носилка, някак си отвътре някой, вътрешният ми глас, ми каза, че ще се занимавам с това. А бях само на 7!...<br /> <br /> <strong>- Не знам в такъв случай дали би било уместно да те попитам страх ли те е от смъртта?</strong><br /> - Не, <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">аз обичам смъртта!</span></strong><br /> <br /> Смъртта е една врата, която ни дава разтоварване; освобождаване от дупетата, на които всеки ден слугуваме. И в един момент тия дертове, защото ние сме зависими &ndash; от храна, от въздух... - изчезват. И се освобождаваме. Смъртта не е краят, тя е някакво облекчаване. <br /> Аз два пъти съм ходил до другия свят. Първият път, когато отидох беше в присъствието на бащата на голямото ми дете /синът на Ели Владкова от първия й брак, който Веско и до днес приема като свое дете &ndash; б.а./. А вторият път беше в присъствието на Елито. Когато бях в отвъдното, помня, че си говорех с много хора много хубави неща. В един момент я чувам нея как вика отдолу, крещи ми името. И аз казвам: &bdquo;Изчакайте ме&rdquo;, отивам да я успокоя и се връщам. И в един момент се осъзнавам, че съм с една мокра хавлия на главата, махам я и Ели като ми вкара една серия шамари. Викаше: &bdquo;Сега ли ще ми умираш, бе?!&rdquo;. А аз тоя ден бях работил много тежка работа &ndash; бърках бетон цял ден, правехме тротоарни плочки. Не бях ял цял ден, не бях пил вода, слънцето беше напекло яко. И накрая припаднах от умора. Та сега спокойно мога да кажа, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дължа на Ели живота си</strong></span><br /> <br /> Може би ми е било дошло времето... не знам. Аз, когато изпаднах в това състояние, мен все едно ме смукна една черна фуния. Изведнъж все едно бях в Космоса. Беше тъмно, тихо и много приятно. Всички мои покойни приятели бяха в кръг около мен. И интересното беше, че не ги виждах поотделно, а ги виждах всички заедно. Дори и тези, които ми бяха зад гърба. Навсякъде. Беше ми много леко и много приятно. Говорихме си някакви неща, които сега не мога да си спомня. После чух на Елито гласа и това беше.<br /> <br /> <strong>- Съжаляваш ли, че се върна?</strong><br /> - Не. Не съжалявам, защото ако, не за друго, да съм полезен на хората, поне да мога да ги изпращам, което за мен не е малко. Това нещо ме крепи жив, разбираш ли?!<br /> <br /> <strong>- А децата как приемат, как им обясняваш всичко това?</strong><br /> - Децата знаят всичко. Обяснявал съм им много неща. Знаят много неща &ndash; и за смъртта, и за наркотиците, за секса... Така съм ги подготвил, че когато излязат на улицата, да са готови и да не им е интересно нещо и да тръгнат от интерес да го правят. Готови са, въпреки че още са много малки. <br /> <br /> <strong>- Ти си употребявал наркотици...</strong><br /> - Да, и продължавам да употребявам. Защото и аз имам нервна система. Трябва да разтоварвам по някакъв начин.<br /> <br /> <strong>- А не мислиш ли, че наркотиците разтоварват измамно?</strong><br /> - Не, защото аз не съм пристрастен, а ги приемам като лекарство. Аз не си лягам и не ставам с мисълта за дрога. Не съм зависим. Мога да се контролирам. Мога да друсам, мога и да не друсам. Аз не друсам системно. Пушил съм още преди да се познаваме с Ели. Бил съм охрана по заведенията, бил съм лична охрана, видял съм неща, които са ми били предложени, имал съм достъп, но никога не съм се губил в това. А много хора си отидоха... Преди време ми казаха, че съм наркоман, защото пуша трева, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а те умряха от свръхдоза хероин!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Весо, а ти щастлив ли си?</strong><br /> - На мен животът си ми е същият. Не съм се променил. Добре съм си. Кеф ми е, че дишам въздух. Че съм здрав. Че съм прав. И съм с акъла си. Благодарен съм на родителите си и на Бога. Аз повярвах на Бог в последната една година. Имам човек до себе си, имам си приятелка, на която имам пълно доверие.<br /> <br /> <strong>- Би ли участвал отново в някое риалити?</strong><br /> - Да ти кажа, бих. Но не в такова, а в онези, в които те пращат по Африка например. Да отида при тези аборигени, да видя какво е комуникацията с тях. Мисля, че ще е много интересно. Повече, отколкото да те затворят в една къща с едни задници, които плюят злоба и ти се мазнят.<br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за хората в &quot;Биг брадър ол старс&quot;, където сега участва пак и бившата ти съпруга Ели?</strong><br /> - Да ти кажа, това предаване много-много не го гледам. Гледам само като влизаха. Видях едно такова гейче, нарисувано, тази Пенка Циганката, Дендито, Киро Скалата и т.н. А, да, Магито (Маги Желязкова, б.а.) &ndash; тя е много готина, нея я харесвам много. Тя ми се струва най-земна, не вдига скандали, не се прави на интересна. <br /> <br /> <strong>- А какво мислиш за Пенка? Тя стана популярна покрай участието си в риалитито &quot;Мис България&quot;. Всъщност беше най-провокативният участник!</strong><br /> - Много изфантазирано циганче! Нямам нищо против циганите, обаче нейната фантазия много добре рисува и разкрива циганския манталитет. И сигурността на тея цигани, която им е дадена тук в България. Аз малко съм расист, но, честно, нямам нищо против тях. По принцип циганите обичат да вдигат шум, да изпъкват по по-лесния начин, и то не с нещо лошо, ами с нещо гнусно. Циганите уж са по песните, по танците, по живота, но избират винаги по-лесния начин да изпъкнат сред останалите хора, като правят мизерия. Пенка я избива точно в тази мизерия. Видях я там &ndash; как се люшка на една люлка с онова, гейчето. И нещо ми стана гадно, и спрях да гледам вече.<br /> <br /> <strong>- Кое е това гейче, за което говориш?</strong><br /> - Ами с едни нарисувани точки по лицето някакъв... Гейчето, де да го знам. Нали участваше и в някакво друго предаване. Май се правеше, че пее.<br /> <br /> <strong>- Джийсън Брад Люис?</strong><br /> - На мен ми звучи като Гейсън... Той много сложен. Ужас! Как може този злобен гей така да й дупчи снимките на Златка Райкова?! Това не го одобрявам изобщо! Затова и не го гледам. Разбрах също, че Ели се била присъединила към тази Пенка и към гея, което не ми харесва изобщо. Ще го гледам, за да видя какво става. И ако Ели е взела някаква страна, ще е много тъпо. Изобщо не ми харесва. Тя направо си стана продукт на телевизията!<br /> <br /> <strong>- Ти чувстваш ли се обиден или огорчен от преекспонирането на твоето участие в &bdquo;Биг брадър фемили&rdquo;? Ето, казваш, че Ели е станала продукт на телевизията - теб обаче май не успяха да те &bdquo;вербуват&rdquo;?</strong><br /> - О, аз съм си същият! Изобщо не ми се е променил животът. Аз цял живот съм имал фенове. Имал съм всичко, което имам и в момента, разликата е, че сега го имам в малко по-голям мащаб. Карам си постарому. Ходя си, работя си моята работа, това е.<br /> <br /> <strong>- Преди една година Ели в опита си да те обиди, заяви, че си болен от Синдрома на Даун. Ти й реагира с шега...</strong><br /> - Истината знаеш ли каква е - всъщност тази реплика за първи път дойде от мен. И тя повтаря някакви мои думи. Аз съм се бъзикал така със себе си. Аз обичам да се самоиронизирам, защото съм художник и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>виждам в гнусната си физиономия даунските черти</strong></span><br /> <br /> Казвам просто &bdquo;Наздраве&rdquo; и се усмихвам. То, ако не реагираш така в тоя живот, си заникъде. Ако ние не си го направим весело, няма кой да ни го направи. А когато приемаш нещата на шега, живееш по-дълго време, защото си намаляш стреса. А пък стресът убива.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> &nbsp;