Популярният актьор Веселин Ранков е роден на 6 април 1959 г. в Балчик. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Елка Михайлова през 1983 г. и веднага започва работа в Драматичен театър “Иван Димов” в Хасково, а година по-късно става част от трупата на театър “Българска армия”.
Веселин Ранков е един от учредителите, както и дългогодишен водещ на наградите “Аскеер”. Талантливият актьор е изиграл редица запомнящи се роли в театъра в постановки като “Тартюф”, “След репетицията”, “Ножица трепач”, “Подробности от пейзажа”... 

Лицето му е познато от сериалите “Дунав мост”, “Клиника на третия етаж”, “Забранена любов”, “Откраднат живот” и др. С характерния си тембър озвучава едни от най-известните образи от малкия екран, като този на Мистър Бийн, ресторантьора Рене от “Ало, ало”, Уили Танер от “Алф”, д-р Дулитъл, Мисис Даутфайър и др.

Веселин Ранков е доцент в НАТФИЗ, където от 1994 г. ръководи свой клас. Брат е на друг наш известен актьор - Красимир Ранков. Веселин е баща на четири деца - трима синове и една дъщеря, както сам ги нарича: “Тримата братя и златната ябълка”. 

- Г-н Ранков, споделяте, че детската ви мечта е била да станете хирург. Защо се разминахте с нея?

- Баща ми беше ръководител АСЧ (Административно-стопанска част) в Районна болница-Балчик. Благодарение на това по програмата ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта) за ученици превърналият се в легенда хирург д-р Бончев ми разреши да снимам в операционната част от филмче за моята любима професия по време на операция на апендикс.
Веселин Ранков се появи като шофьор на линейка в сериала "Откраднат живот"

Имаше усложнения и докторът беше доволен, че има допълнително осветление, а аз, че можех да гледам операция на живо. Това беше моето бойно кръщение в хирургията. 

Още от шести клас имах интерес към дисекциите на червеи, жаби, птици и други животинки върху тавите със смола при упражненията по зоология на г-жа Бонева. Не си представях друго бъдеще освен това да виждам и лекувам онова, което се случва в телата на човеците.

По-късно разбрах, че ми се ще да виждам и лекувам душите в телата на хората. А и невероятно много желаех да бъда заедно в живота и в професията с по-големия ми брат Красимир Ранков. 

- Всериала “Откраднат живот” не ви повериха роля на доктор, но влязохте много сполучливо в образа на шофьора на линейка Васко. С какво ви спечели Васко, че толкова убедително го изиграхте?

- Благодаря на продуцентите, че повериха тази роля на мен - човека, който много рядко шофира. Смешна реалност! Ролята не е документален еквивалент на професионалните умения на съответния персонаж. В създаването й съществуват други неща като обстоятелства, конфликт, характер... Неща, които са много по-интересни за телевизионния зрител. Мисля че “зърното на образа” на Васко се криеше в понятието любов. 

Тук е мястото да изкажа огромната си благодарност на всички с бели престилки, мечтаните ми бъдещи колеги, които рискуват здравето и живота си заради нас. Съболезнования на близките на лекарите, загубили битката с коронавируса. Изпитвам изключителен респект към медиците. Двама от най-добрите ми приятели са лекари - д-р Камен Гечев и д-р Петър Трендафилов. Прекрасни човеци и изключителни професионалисти. 

- В едно интервю споделяте, че в уеб сериала “Убий професора” сте се освободили от демоните. Какви демони са ви преследвали?

- Споделяйки опита си със студентите, отправям атрактивни предизвикателства: “Театърът е терапия! Демонстрирам демоните в себе си, а зрителите мислят, че правя роля”. Приблизителна истина, която цели освобождаване! Без свобода изкуството е невъзможно. 

- Наскоро навършихте 61 г., към днешна дата имате ли някакви по-сериозни заболявания? 

- Поносима хипертония, учестен пулс - нормални за възрастта и професията отклонения. Болки в коленете - спомен от юношеските ми постижения в лекоатлетическата дисциплина троен скок. 

- Ходите ли на профилактични прегледи, или посещавате лекарския кабинет само когато има причина?

- Ходя на профилактични прегледи, но по принцип съм доста немарлив към здравето си. Винаги го оставям за следващия ден, пък те така се трупат седмиците, което е непоносимо в някои случаи, особено когато вече се задълбочи съответната болка.
В "Тартюф"

Но моята терапия е движението. Аз се движа много. Ужасявам се и все повече и повече изпадам в момента в някаква депресия, защото моите разходки са от хола до малкото кабинетче през коридора или нещо да се завъртя в кухнята, за да сготвя. Това е депресиращото (б.р. - интервюто е записано по време на извънредното положение).

- В предварителния ни разговор казахте, че сте много ангажиран човек. С какво се занимавате?

- Освен че работя във Военния и още няколко театъра като актьор (10 роли в репертоара ми в играещи се представления), преподавам “Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. За съжаление, студентите от първи и втори курс в новата специалност “Театрална продукция” в Академията се сблъскаха с ограниченията на карантината, причинена от COVID-19. Непосредственият контакт между преподавател и студент при университетското образование е важен, но във висшите училища по изкуствата той е от изключително значение. 

В момента водя онлайн обучения със студентите, като прилагам принципите на работа в подготвителния период на театралния процес при осъществяването на театрален продукт. С първи курс работим върху “Малки жабешки истории” от Йордан Радичков. Направихме драматизация от литературния текст, разпределихме ролите и се забавляваме. 

С втори курс работим изключително интензивно върху пиесата на Сам Шепърд “Когато светът беше все още зелен”. Персонажите са два - възрастен мъж, готвач, извършил убийство, и разследваща млада жена. Визитите при “убиеца” (защото той не е наистина убиец) са разпределени между студентките в класа. Очаква ни невероятно театрално изживяване на годишния изпит.

Румяна СТЕФАНОВА