Виолета Гюлмезова е родена на 5 декември 1960 г. в Костинброд, а Красимир Гюлмезов - на 10 февруари 1961 г. в Бургас. Определят „Шик“ като най-лиричния и романтичен дует и много сполучлив съюз между талантлив композитор и музикант и певица с великолепни вокални данни, школувани в групи като „Стил“ и „Домино“. Дует „Шик“ има пет издадени албума. Песните им са за любов, много мелодични и лесно запеваеми. Някои от хитовете им вече са със заявка за евъргрийни: „Не мога без теб“, „Обич“, „Обичам те“, „Просто те обичам“, „Където няма студ“, „Като стара икона“. Вили се съгласи да даде ексклузивно интервю за читателите на вестник „ШОУ“, макар самата тя да не обича показността и суетенето около нейното име.
- Вълнувате ли се от предстоящия концерт в „Арена Армеец“ или с годините сценичната треска е отшумяла? 
- Страхът ми е доста голям. Това е сериозна зала и е голямо изпитание за всеки изпълнител. Страх ме е, но няма начин  - това е нашата професия. 

- Приятелки ли сте с Ева от „Тоника“ и за какво най-често си говорите? 
- На всякакви теми говорим, най-вече обсъждаме семейството. Познаваме се от 82-а година и има какво да си кажем. Пътуваме заедно и винаги има теми на разговор. Пък Ева е доста бъбрива, не обича да мълчи и винаги се говори нещо. 


Музикалното семейство със своите наследници

- Нека ви върна малко назад във времето, когато с Красимир Гюлмезов създадохте дует „Шик“… 
- Доста години натрупа дуетът… Ние тръгнахме от нулата, след като оставихме „Тоника“. Това си беше наше решение, тъй като вече имахме малък син и  искахме да се отдадем повече на семейството. По-лесно щеше да се случи, ако сме сами, без да се ангажираме с други хора. 
Ние създадохме доста песни, някои се наложиха и станаха известни. Дуетът не е зачеркнат, дори искаме да съберем най-добрите песни и да ги издадем на диск. Това най-вероятно ще се случи следващата година, защото сега е голяма отговорността с концерта. 
Доволна съм, щастлива, бяха хубави години, ние млади. Децата бяха малки, водили сме ги дори с нас по концерти. Беше хубаво. 

- Ако не ме лъже паметта, за кратко работихте с музикална компания „Пайнер“, която е известна с продуцирането на попфолк музика… 
- Така беше, случи се в самото начало на дуета. Пайнера беше доста популярен и издаваше и доста естрадни изпълнители. Даже самата Лили Иванова беше при него известно време. Ние си позволихме това нещо, но не бяхме приети от неговите персони, госпожици и госпожи. Все пак ние си имахме име като естрадни изпълнители, години натрупани зад гърба си. Нямахме допирни точни с тях, просто си издавахме албума и си вървяхме по пътя. 


Тото Кутуньо

- На 20-ия ви юбилеен концерт в зала 1 на НДК специален гост бе Тото Кутуньо. Разкажете ни за тази среща с него? 
- Той беше идвал преди това два пъти за предизборни концерти на БСП. Краси се беше запознал с него, Яна Янчева беше връзката. Тя даде идеята да го поканим на юбилейния ни концерт. Съгласи се да участва, но той си е голяма звезда и имаше много изисквания. Трябваше да обгрижваме повече звездата… (усмихва се). Ние сме доволни, защото тогава издадохме албум и успяхме да си представим новите песни. Получи се много добро произведение като концерт. 
Иначе Тото се държеше съвсем нормално. Имахме една обща вечеря, говорихме си по музикантски. За неговите музиканти беше интересно да ни разпитват, тъй като ни имаха още за комунистическа държава. 
Тото беше в начална фаза на разболяване даже на един от следващите си концерти беше припаднал на сцената. 

- Като че ли никога не сте поставяли кариерата си на пиедестал, не сте се борили със зъби и нокти за някакви позиции. Определено запазихте и човечността в себе си и сте от малкото популярни изпълнители, които избягват светски събития и не се „звездеят“… 
- Много точно го казахте, точно това искахме – да си запазим човечността и семейството. На първо място за мен са децата. Имаме две прекрасни деца – момче и момиче. Откакто са на този свят вниманието ми е изцяло насочено към тях. Успяхме да ги възпитаме добре, гордеем се с тях и това е най-важното. А пеенето и музиката са нашата професия, но никога не е било цел номер едно или да ни е хващала звездоманията, която винаги съм мразила. 
Не ги обичам светските събития и затова страним. Дори всичките тези риалити шоа, които бълват отвсякъде, също не ги харесвам. Това не е естествен свят. Това е нещо напомпано, изкуствено и всеки се старае да направи някакво впечатление и не е себе си. Приветствам човечността и по-нормалните неща. 

- Трудно ли е да съчетаеш семейство с кариера? Чувствали ли сте някога, че децата ви са пренебрегнати, заради натоварената ви работа? 
- Когато бяха малки често съм плакала в колата, тръгвайки на работа. Майка ми идваше при тях да ги пази, а те протягаха ръчички от прозореца и питаха: „Мамо, кога ще се върнеш?“. Почвах да плача, все едно заминавам за 100 дни. А всъщност ние отивахме да пеем някъде и после веднага се прибирахме вкъщи. Никога обаче не сме слагали работата преди тях и по някакъв начин да се чувстват изоставени. Винаги сме им обяснявали, че това е нашата работа и че ако не работим, няма да има парички. 
Но моите деца също стоят встрани от публичността. Много хора са се опитвали да им вземат интервюта, но те категорично отказват. Докато бяха ученици криеха, че сме техни родители. Не искаха да се чувстват различни от другите деца. В повечето случаи се случва тъкмо обратното – парадират с някакви позиции. Имам наблюдения върху деца на мои колеги. 

- Нека си припомним историята за запознанството ви с Краси и пламването на първите искрици любов… 
- В „Домино“ се запознахме с него. Ева, Гого и Иван си търсеха сопран за групата. Запознахме се и ми предложиха да работя с тях. Макар че Ева имаше някаква забрана да пее, ние пътувахме и хората много ги харесваха. Смешното беше, че по хонорарните листи ме пишеха Сия – това е сопранката преди мен. Може би сме си приличали, нямам идея… Краси дойде година по-късно. Станахме едно младо звено. Нямаше нищо сериозно в началото, но едно пътуване до Норвегия ни накара да погледнем един към друг не само като колеги, но и като хора. 

- Какво обичате да правите извън музиката? 
- Имаме една виличка и често ходим там, косим тревата. Разправяме се с всякакви битовизми, както и възникнали проблемчета с децата, които разрешаваме. Житейските проблеми ги решаваме, когато не сме на работа. Не са малко ангажиментите извън работа. 
Краси е кротък мъж, много рядко сме си повишавали тон за 30 години брак. 

Красимир КРАСИМИРОВ