Владимир Ампов - Графа е певец, композитор и музикален продуцент, роден на 21 юли 1978 г. в София, в семейство на музиканти. Още от дете се занимава с музика, като едва 10-годишен заедно с родителите си - Антоанета и Кирил Ампови, изпява песента “Мама, татко и аз”. Дългогодишната му кариера включва 15 албума, над 50 награди, 40 номер 1 сингли, 90 видео клипа и безброй разпродадени концерти.

Предлагаме ви част от споделеното от него в YouTube канала The Clashers на популярния ютубър и писател Слави Панайотов.

- Защо всъщност те наричат Графа, откъде дойде този псевдоним? Защо например не си Барона?

- Това е любимият ми въпрос, който ме “преследва” вече повече от 30 години. Неофициалният отговор е, че исках да скрия фамилията си, тъй като моите родители са популярни музиканти и не желаех да ме свързват с тях. 

Измислихме този помпозен прякор и стана още по-зле, 

защото реално всички разбраха на кого съм син. А един тийнейджър през 90-те години да започне кариерата си с такъв прякор беше тегава работа. Официалната версия на отговора е, че в училище бяхме една компания, в която имаше лорд, имаше барон, крал, а аз бях графът. След години пък започнах да искам да знаят как се казвам, защото всички ме знаеха Графа, а не знаеха името ми. И ми отне около 8-9 години, за да наложа Влади Ампов като част от Графа (смее се). 

- Трудно ли се поддържа, да я наречем, “музикалната форма”, гласът?

- Като всяко нещо се изисква усилие. Това си е ежедневна работа: тренировки, гласови упражнения, аз свиря и на инструменти и репетирам. 

Продължавам и да ходя на уроци по пеене, защото искам да се усъвършенствам с всеки нов запис и концерт. Хем е забавно, хем в един момент ти се иска да го пропуснеш цялото това усилие.

- Имаш ли неловък момент на сцената?

- Много имам. Веднъж ми се разпраха панталоните и отдолу бях с червени боксерки. Но не знаех и цял концерт си изкарах така. Иначе съм падал от сцената, пукал съм ребро, чупили са ми зъб... Микрофонът ми често не е включен, когато трябва да пея - това ми е като прокоба.

- Кой е най-великият момент, който си изпитал в кариерата си?

- Изпитвам леки угризения на съвестта и малко вина, когато постигна нещо голямо и се поотпусна. В резултат на това не мога да се отпусна и да си почивам както трябва, защото постоянно мисля каква да е следващата ми стъпка. Да лежиш на стари лаври не е ок. Един от най-силните ми моменти досега е концертът ми в “Арена Армеец” през 2017 г., когато залата 2 дни преди него беше разпродадена. 

14 хиляди човека бяха дошли за мен там! 

Тогава беше много странно - мислех, че съм някой друг, когато излязох на сцената. Много силна и емоционална, и буквално физическа топлина от страна на зрителите усетих в първите 15-ина минути, неописуема емоция беше. Но точно след този концерт изпаднах в една от най-големите емоционални дупки в живота си. Бях като съсипан, една празнота месеци наред ме владееше. 

- На какво го отдаваш това състояние след тази постигната цел и успех?

- Такава натура съм. Постоянно търся нови предизвикателства, постоянно се опитвам да се надскачам по един или друг начин. Тогава си мислех, че няма какво повече да се постигне, докато не се появи следващата голяма цел. Това беше концертът ми на стадион “Васил Левски” пред вече 20 000 души публика.

- Какво обаче е да си долу, тоест имал ли си моменти, когато си бил паднал “на земята”?

- Нашата професия е много специфична, защото това е постоянна игра с егото

Това внимание, което получават тъй наречените “известни личности” и музикалните изпълнители в частност, е много рисковано и може да те изкриви тотално. Хубаво е постоянно да стъпваш здраво на земята. Тази професия може да е много преходна, ако си повярваш, че си номер 1 и че винаги ще е така. Има моменти, в които падаш надолу, дори много надолу, под дъното, но не трябва да се отказваш. Мен лично в такива моменти ме е крепяла музиката и вдъхновението, искрата, желанието, потребността да създавам музика и да я обличам в думи. 

- Какво би казал на 20 години по-младия Влади Ампов-Графа от позицията си сега?

- Брат, не трябваше да почваш толкова рано, едва на 15 г. Но евала за куража! Всъщност от всяка една грешка, която съм допускал, съм се опитал да се поуча, да си взема правилните изводи и е важно в крайна сметка къде съм сега и какво съм постигнал. Но най-хубавото нещо е моето семейство: прекрасната ми съпруга Мария и двете ми деца Крис и Никол.

Искам да допълня, че ми се иска в България светлите, добрите примери, успелите българи да бъдат повече на почит, и то за по-дълго време, защото много лесно се отказваме от своите идоли. Бързо забравяме хората, които ни прославят по света със своите постижения в спорта, изкуството, науката. Винаги когато нещо се случи и на нас не ни е ок, почваме да критикуваме и ставаме агресивни. Това не е добре. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук