Владо Даверов е писател и сценарист, а през 2023-та отбелязваме 35 години от премиерата на неговия емблематичен филм “Вчера”. Режисьор е Иван Андонов, а лентата и днес звучи актуално. Филмът бе част от програмата на Фестивала за българско класическо кино, организиран от “Филмаутор” - “30 вечери с 30 класики”. На още филми можете да се насладите до средата на декември.

Сценарият на “Вчера” е по едноименния роман на Владо Даверов с автобиографични елементи и разказва за учениците от елитната немска езикова гимназия в Ловеч от края на 60-те години на XX век. Най-известната сцена от филма става полагането на кръвната клетва. 

“Във филма има скрито послание и то не е, че младите са вечните бунтари. За първи път младият човек разбира, че най-важното в живота е да съумее да прекара живота си така, че да не загуби уважението към себе си”, разкрива Владо Даверов. 

- Вчера е в миналото, поглеждате ли назад?

- Живях диво, неразумно и в известен смисъл безотговорно, не съм пример за подражание. Понякога се чудя как съм оцелял. Имал съм и красиви моменти, естествено, рядко, но пък за сметка на това истински. Но около мен всичко е толкова деликатно, че не бих могъл да го разкажа и след петдесет години. За други от безбройните ми истории никога няма да настъпи давност. 

- Нужно ли е да знаем и помним “вчера”, защо?

- “Вчера”, в смисъл на “миналото ни”, трябва да се помни винаги. За да не забравяме, че не всичко започва от нас! Когато чуя в България да говорят за глад, за мизерия и прочее, изпадам в бяс. Дебелите протестиращи би трябвало да бъдат изпращани на държавни разноски в някои страни на Далечния изток, за да видят с очите си истинското съдържание на тези думи. Ще го кажа така - годишната потребителска кошница на някои камбоджански семейства е по-малка, отколкото ежедневната пазарска чанта на който и да е протестиращ в България.

Не съм сигурен, че можете да си го представите, но някои деца в Южен Виетнам още не са виждали хляб, а наближават пълнолетие. За къщи, мебели, домакински съдове, дрехи и т.н. въобще не говоря - всеки се оправя както може. Последните социологически проучвания сочат, че от седем милиарда население на земята добре живеят малко повече от милиард и половина. Неприятно предложение е, но все пак ще ви помоля да погледнете в кофите за боклук в България, особено след празниците. Изхвърлят се тонове храна

- Оптимист ли сте?

- Все пак мога с известна доза сигурност да кажа, че не успях да осъществя нито една от мечтите си, нито едно от светлите си намерения, нищо докрай. Животът ми спокойно се побира в думата “катастрофа”. Надеждата ми е във внучетата - Димана и Мартин наистина са прекрасни! Разказът “Съвършенство” от едноименната ми книга е за тях.

Дана и Иван, изиграни от София Кузева и Христо Шопов във филма “Вчера” (1987), режисьор Иван Андонов, сценарист Владо Даверов

- Според вас приятелството, любовта, верността и лоялността девалвираха ли като нравствени категории?

- Не съм песимист. По-скоро съм оптимист с едно наум. Колкото до човечеството, споменете ми поне една нравствена категория, която е добавило в репертоара си от две хиляди години насам! Къде се дянаха честта, достойнството, почтеността, уговарянето на взаимоотношения с едно ръкостискане. Близо до съвършенството са единствено децата. И лудите. Много от тях губят разсъдъка си именно в търсене на съвършенството.

- Работите ли над ново заглавие, какво творите в момента?

- Поглеждам от време на време към компютъра. Колкото да поддържам формата. Написах все пак нещичко, но за него ще говорим в началото на следващата година. Надявам се!

- Вашият филм “Вчера” привидно ни връща към безгрижните ученически дни, но всъщност отразява една политическа ситуация. Как е в наши дни, променило ли се е статуквото?

- Актуален е и днес, защото и в романа, и в сценария ползвам вечните думи: “обичам, мразя, смърт, раждане, синева, прекрасно, отчайващо”. Не посягам към неологизми, за да изглеждам съвременен.

Вечните думи ще живеят векове след като “поствам” и “лайквам” бъдат отдавна забравени. 

“Достойният човек говори високо и гледа право в очите”, казвам във филма. 

Трябва да правим разлика между стадното и гражданското общество. Група хора, които търсят отмъщение, са по-скоро стадо, отколкото будни граждани. Истинско гражданско общество има, когато група индивидуалности се събере в защита на обща кауза.

Промениха се доста неща, България не е вече забравената балканска държавица. Доскоро пътувах много и го знам от личен опит, не ми го е казала една леля на пазара. Младите хора обаче са си бунтари и винаги ще бъдат несъгласни със статуквото. Това няма как да се промени.

- Обречено ли е нашето утре?

- Казах вече, че съм оптимист с едно наум. Час по-скоро трябва да отръскаме от снагата на страната ни овехтялата русофилия, истеричното преклонение пред цървулите и потурите като единствен белег за национална идентичност и агресивната политическа простотия на псевдопатриотите.

България е чудна страна, направо великолепна. От нас зависи да я направим и обитаема. 

Всички деца, 2016 г.

- Как си обяснявате, че все още сме в преход?

- Ченгетата толкова се престараха да завземат икономическата власт, че създадоха повече групировки, отколкото можеше да понесе територията на България. Избухнаха подобно малка атомна бомба. Разрушенията от нея отдавна са възстановени, но на радиацията, както е известно, са й нужни години, дори векове. Поредицата гангстерски убийства са част от радиацията.

Групировките бяха създадени съвсем целенасочено от комунистите, тяхната Държавна сигурност и руските тайни служби. Когато създадох поредицата “Свидетели на времето”, разговарях очи в очи с някои от най-емблематичните гангстери, правя тази констатация от първа ръка.

- Какво е бъдещето на културата ни с такъв обидно малък бюджет?

- Въпросът ви веднага ме насочи към страната на неограничените възможности. Там Министерство на културата липсва, а бюджетът за култура е нула долара. Платената култура в повечето случаи се нарича “пропаганда”. Все пак съм съгласен, че някои сектори би трябвало да бъдат субсидирани от държавата. Киното, примерно.

Кинодейците очакват с нетърпение да се промени Законът за авторското право и сродните му права, които да осигурят справедливи възнаграждения, и аз подкрепям всички искания. Поне тези, с които съм запознат.

- Като гледаме към вчера, образованието ни и учениците ни днес колко по-различни са?

- Телефоните и компютрите промениха донякъде начините на комуникация. Иначе са си същите симпатични хлапета.

- Ако трябва да пренапишете сценария за към днешна дата, за 2023-та какви биха били посланията ви? 

- Когато малката ми дъщеря беше в девети клас, реших да помогна при написването на “интерпретативно съчинение с елементи на размишление”. В крайна сметка го написах. Познайте каква оценка получих? Слаб 2. Така че всеки с времето си.

- Песента ви “Клетва”, изпята от “Щурците”, буди толкова много емоции и вълнения, нужно ли е да си даваме клетви един на друг днес?

- Връзката с клетвата е като връзката с Господ. Само ти знаеш дали си я нарушил. Клетвата и Господ обаче също знаят. Мислете, преди да се закълнете!

- Вие изпълнихте ли своите клетви? 

- Не съм се клел. Просто написах този епизод заради филма. 

Като погледна назад, в шепата ми остават няколко трохи щастие и зад мен колона от тирове с разочарования. Въпреки това животът е прекрасен. Бих го изживял отново, ако имах подобна възможност.

Със съдействието на

Нели ЖЕКОВА, “Филмаутор”