Българската асоциация на комуникационните агенции е категорично против готвените от вицепремиера Валери Симеонов промени в Закона за хазарта.

Влиятелната НПО организация, в която членуват десетки ПР и рекламни агенции изпрати отворено писмо до медиите, в което изразява твърдото си мнение. 

Публикуваме съобщението на Българска асоциация на комуникационните агенции без редакторска намеса: 

До: г-жа Менда Стоянова, Председател на Комисията по бюджет и финанси към 44 НС
До: г-н Вежди Рашидов, Председател на Комисията по култура и медии към 44 НС
До: г-н Христиан Митев, народен представител, вносител на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за хазарта № 854-01-40, внесен на 11.05.2018 Г.

Относно: СТАНОВИЩЕ по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 854-01-40, внесен на 11.05.2018 г., вносител г-н Христиан Митев и група народни представители, публикуван на страницата на Народното събрание
Уважаема госпожо Стоянова,
Уважаеми господин Рашидов,
Уважаеми господин Митев,

сдружение Българска асоциация на комуникационните агенции е юридическо лице с нестопанска цел, учредено като независима, доброволна, обществена организация за осъществяване на дейност в обществена полза.
Като браншова организация, чиито основни цели са да способства за утвърждаването на комуникационната дейност като важна сфера в свободната пазарна икономика и утвърждаване на положителния имидж на рекламата сред широката общественост, ние приветстваме усилията на държавните институции, насочени към защита на обществения интерес.

Същевременно, бихме искали да посочим, че анализът на Законопроекта за хазарта №854-01-40/11.05.2018 г. и на мотивите към него показва, че има разминаване между изразената от вносителя законодателна уредба и посочените мотиви, а именно:
Според предложения нов текст на разпоредбата на т. 23а от ДР „непряката реклама на хазартни игри е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра, или търговската марка на организатор на хазартна игра и/или дейност, върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт“.

Според Закона за радиото и телевизията обаче търговско съобщение е родово понятие за всеки вид реклама, като рекламата (пряката) и спонсорството (непряка реклама) са форми на търговско съобщение, т.е. те се отнасят като видове към родовото понятие.
Посоченото по-горе противоречие изглежда терминологично, но след като предложеният текст стане законов и ще следва да се прилага, ще доведе до пълна и абсолютна забрана за реклама на хазартни игри, а това е в очевиден дисонанс с посоченото в мотивите твърдение: „за да не се стига до пълна забрана на допустимата реклама на хазартни дейности, което не е в обществен интерес (напр. спонсорско изписване името на фирмата върху спортни фланелки, пана, преграждения и други плоскости по време на спортни и културни мероприятия и др.), законопроектът въвежда забрана само за тази реклама, която се отнася до продукти и стоки, които не са свързани с хазарта, но съдържат послания, съобщения или препоръки, в които пряко или косвено се използва името на фирмата-организатор на хазартната игра, или наименованието на играта“.

В тази връзка, добавянето на думите „и непряка“ в ал. 1 на чл. 10 на Закона за хазарта не само би довело до невъзможност хазартните оператори да рекламират в медии и да бъдат спонсори на спортни клубове, събития и културни прояви, което според самите вносители на законопроекта не би било в обществен интерес, но и ще бъде в пряка колизия с текстове от Закона за хазарта, които продължават своето действие, а именно – чл.10, ал.2, т.1, т.2 и т.4, както и чл.10, ал.5 и свързаните с тези текстове административнонаказателни разпоредби в Закона за хазарта - от една страна законът ще забранява пряката и непряката реклама, а от друга страна ще се допуска обявяването на наименованията на игрите, търговската марка на организатора и тегленията на тиражите.

С оглед на гореизложеното предлагаме предвидените промени в ал. 1 на чл. 10 от Закона за хазарта за отпаднат, а волята на вносителите за ограничаване на рекламата на хазарт сред малолетни и непълнолетни да се постигне чрез добавяне на текст в Закона за здравето по модела на чл.55, ал.3 от Закона за здравето.

На следващо място, една от важните цели, които си поставя Законопроектът за хазарта №854-01-40/11.05.2018 и която е посочена в мотивите, съществува и в настоящия Закон за хазарта. Пряката реклама на хазартни игри според дефиницията в т.23 на ДР на Закона за хазарта представлява „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби“, което по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта е забранено. С други думи, основният проблем е в правоприлагането и липсата на достатъчно ефективни механизми съществуващото ограничение да бъде приложено към нарушителите на забраната. А предложеният законопроект също не създава законови гаранции, че ограниченията в областта на рекламата на хазартната дейност ще доведат до ефективното им прилагане.

Нещо повече – мотивите към Законопроектът за хазарта №854-01-40/11.05.2018 , в този им вид не обосновават защо следва да бъдат отменени съществуващи законови текстове за ограничена реклама на хазартната дейност и за саморегулацията в областта на рекламата.

В общата правна европейска рамка изпълнението на Стратегията за по-добра регулация става все по-актуално в работата на Европейската комисия и на националните регулатори в страните-членки. Това позиционира само- и ко-регулацията като важен елемент от общата по-добра регулация в Европа. За целта се предвижда, когато се обсъждат възможни решения за изпълнение на политиките в една или друга обществена сфера, да се прилагат както регулаторни, така и добре конструирани не-регулаторни механизми.

Настоящата редакция на чл.10, ал.6 на Закона за хазарта е израз на модела на ко-регулация в рекламата, който бе въведен още през 2010 г. - в процеса на транспониране на Директивата за аудио-визуални медийни услуги (ДАВМУ) в Закона за радио и телевизия (чл. 73 и чл.126г). Този модел показа положителни практически резултати и разширяването му в специалните закони, какъвто е Законът за хазарта, осигурява разширяване на обхвата на приложение на общоприетите етични правила не само в електронните медии, но и във всички останали канали на комуникация, като външна реклама, печат, интернет и пр.

Следва да се напомни, че саморегулацията не измества волята на законодателя, а дава допълнително ниво на защита на потребителите от потенциално вредно съдържание в рекламата и търговската комуникация. Практиката в Европа показва, че саморегулацията се развива най-добре там, където законът й отрежда съответната роля.

По наше мнение, в законодателен план в процеса на обсъждане на промените в Закона за хазарта следва не да се отменя разпоредбата на чл.10, ал.6, а да се предвидят законови санкции за неприлагането й.

С оглед на изложеното по-горе считаме, че е необходимо да се инициира и проведе обществен дебат с участниците на пазара на реклама за необходимостта от промяна на настоящата регулаторна рамка в областта на хазартните игри, като Българската асоциация на комуникационните агенции е готова да предостави специалисти с богат опит, които да помогнат за намирането на онази конструкция, която максимално добре да защити обществения интерес.