По стечение на обстоятелствата се оказа, че предишното интервю, което съм правила с него, е било точно преди едно десетилетие. Затова се изкуших да започна с въпросите:

- Володя, какво се случи през последните 10 години при теб?

- 10 години е един сериозен период. През това десетилетие издадох 4 албума, тоест 2 двойни, 4 диска с песни. И сега съм подготвил още 3 нови. Това е в професионалната сфера - 7 албума за 10 години. Другото е Духовният център, който изграждам (бел. а.: подробности за него ви предлагам в отделно каре). И най-новото, което много мои почитатели не знаят - на Голяма Богородица през август дойде сонда и откри вода на 55 м дълбочина в Петрич, зад черквата “Свети Георги”. Студена и хубава вода до Духовния център.

Знаеш ли, при мен нещата имат знакови белези и се случват на големи християнски празници. Примирено, повече от година говорихме за тази сонда. Сондажниците все казваха - ще дойдем, нека първо направим край морето, имаме и други обекти. И така стана, че на 14 август привечер дойдоха и изкопахме първите 6 метра. В навечерието на Успение на Света Богородица! И после на 18 август, Успение на свети Иван Рилски, закрилник на българите, вече бяхме стигнали 25 метра, а на 21 август - Пророк Самуил, приключихме. Но началото бе на Успение Богородично, защото Света Богородица ни пази и брани, както всички светии. Тя е основата на мира и любовта в този свят. Тя е нещо много свято за нас, християните. Както и Христовата любов.

- А в личния ти живот какво е новото през последното десетилетие?

- Предишния път съм бил на 50, а сега съм в навечерието на 60-годишнината си. Чувствам се перфектно, дори имам тен, както виждаш. (Смее се.) Това е от работа навън, нося камъни заедно с моите работници. Превръщаме ги в едни вечни дувари. Ичувствам сили в себе си, не само духовни, но и физически

Защото, докато нося камъни и после прочета, че някой някъде е направил нещо не в полза на човечеството, осъзнавам, че за мен това е спечелено време. А за останалия свят е загубена енергия. Това не ме радва, натъжава ме донякъде. Защото би било много добре, ако всеки се заеме със своите дарби, да ги развива, за да може да надгражда. Това е моята идея.

- А в семейството ти какво се промени за тези 10 години?

- Трета внучка имам вече, тя се казва Влада. Много независимо дете е още от малка. Често ме кара да взимам китарата и да й пея. Знам доста детски песни и тя много се радва. А когато променя аранжимента на някоя песен, ми казва - не е така, дядо. Това означава, че прави разлика. А е само на 2 години! Когато някой говори на английски, понеже тя знае и 2 английски песнички, му казва - не говори на английски. Разбира, че не е на родния й език, което е много интересно за едно малко дете. Слава Богу, децата са живи и здрави, получават подкрепа от мен, доколкото мога, но изцяло съм се отдал на Духовния център и на музиката. За да може първо народът, отечеството да спечели, а оттам и моите деца да имат един стимул да останат да живеят в България. Това е моята идея.

- И накрая, кажи ми оптимист ли си за бъдещето на България?

- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече подсилва моята вяра, защото Стрелците са големи оптимисти, при тях песимизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде благодарение на будни умове, които Бог е наспорил на нашата земя. Имаме поети, художници, които непрекъснато ще доразвиват този духовен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите поколения. Така България ще пребъде во веки.

Щрихи към портрета

Володя Стоянов е български текстописец, композитор и изпълнител, родом от град Петрич. Започва да пее едва на 3-годишна възраст. Средното си образование завършва в Техникума по текстил “Начо Иванов” в София. В тийнейджърска възраст родителите му (майка му Варвара и баща му Георги) купуват китара, на която той се научава да свири, без да ходи на уроци, сам. През 1979 г. отива войник в град Драгоман. Тогава става и вокалист на музикална група “Граничар”. С негови авторски песни бандата печели първо място в националния фестивал под егидата на МВР. След уволнението си през 1982 г. се пробва да влезе в Българската държавна консерватория, но се явява неподстриган и го късат. Володя не се отчайва и съвместно с музиканти от родния си град правят рок група “ПАН”. Те изпълняват песни на “Uriah Heep”, “Deep Purple”, Адриано Челентано, македонски песни на Александър Сариевски, Васка Илиева, сръбски - на Мишо Ковач, гръцки, хърватски, рок, българска естрада, шлагери и т. н. Музикалната си кариера започва като рок изпълнител, но през 90-те години на XX век решава да популяризира българския фолклор по нов, по-съвременен начин, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене.

През 1993 г. написва музиката на емблематичната си песен “Мера според мера” по текст на П. К. Яворов - неизменен хит и до днес, както и песните “Два гълъба, двама сина”, “Чаша вино” и др. По-късно става известен с хитовете си “Далавера, далавера”, “Пирамиди - фараони”, “Чаша вино”, “Два гълъба, двама сина” и още мн. др.

През 1995 г. заедно със Стоян Джамбазов правят група “Щуро Маке”. Освен в България, певецът има участия и в Гърция, Македония, Чикаго, Италия, Лас Вегас, Сан Франциско, Маями, Атланта и Ню Йорк. Той е носител на много награди, сред които за авторски песни, за естрадна песен и 3 награди за “Изпълнител на годината” през 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
Издава автобиографична книга “Животворник”, в която събира нотирано цялото си творчество. 

За корените му и поколенията след него

Родът му е от бежанци от Егейска Македония. Голяма част от песните си Володя Стоянов знае от своите баба и дядо, които през зимата са пеели пред огнището - единственият сезон, в който няма работа по нивите. 

Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовитият певец на рода и внуците му често сядали на коляното му, за да му попеят и да му се харесат. Той е от село Мътница, Кукушко. А баба Божия е от село Шугово. Двамата са от онези бежанци от Егейска Македония, които напускат родния си край след Първата световна война и търсят място, което да прилича на него. Установяват се в квартал Дълбошница на град Петрич, за да са по-близо до родната земя, с надеждата някой ден да се върнат по домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели само децата им да са живи и здрави, защото без тях нищо няма стойност - нито къщата, нито имотът, нито земята. Напускат ги, защото се чувстват българи, и то от онези, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят построените от тях домове, черкви, манастири, училища. За да не се пишат гърци, избират трудния път на бежанската вълна. 

Баба Божия си отива от този свят с мъката, че след преселението никога не успява да се върне и да си вземе поне шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си простил, че е дошъл по тези земи като българин, а тук са го принудили да се пише македонец.

Баба Божия накарала сина си Георги - бащата на Володя, да му купи китара, за да му е весел животът. Всичко това Володя заедно със съпругата си Евгения предават на своите четири дъщери и три внучки. На всяка една дядо им е подарил китара и ги мотивира да се развиват по своя си път - честно, с вяра в Бога, с много знания и зачитайки достойнството на човека до тях. 

За Духовния център в Петрич

Народният певец Володя Стоянов се е отдал на просветителска мисия в планината над Петрич. Той работи усилено по изграждането на своя Духовен център. По неговите думи, това е първият по рода си център за духовно и творческо развитие.

Той е разположен в историческа местност. Според преданията в нея е съсредоточена енергийна мощ, от която бъдещите посетители ще черпят с цели шепи. Той има формата на амфитеатър и е направен изцяло от природни материали, като камък и дърво. Духовният център ще е на нива, като до него са предвидени две стаи. Едната ще е за твореца, а другата за хранене.
- Идеята е с малко да направим много. Когато дойде човек, да седне и не да се говори за 6-цифрени суми, а да се почувства, че тук е вградено сърце, вградена е душа. Това е идеята - създаването на личности. От 20 деца 3 да станат личности, ще дръпнат обществото напред. Това е моята чиста идея за този духовен център. Творците трябва да направят нова културна революция.
Володя Стоянов е убеден, че на това място петричките деца ще получат своето духовно развитие в бъдеще, с беседите на открито.

- Искам децата, като дойдат тук, да усетят духа на това свещено място. Пътят на свободата е да пропътуваш до себе си. Това е моят извървян духовен път! - откровен е Войводата.
Той ще завещае на бъдещите поколения и огромната си библиотека от 3000 тома книги, някои от които са много ценни, както и 5000 песни, събирани от него през целия му житейски път, не само от Македонския край, но и от районите на Видин и Монтана.

Володя заявява, че няма да взима такси на децата, които посещават центъра. Ще им показва как се свири на китара и как се създава музика.

- Нещата отиват в посока към хармония с природата. Ние не можем да избягаме от това, ние сме земляни. Тоест, родени сме на майката Земя и колкото по-бързо намерим тази хармония, колкото по-бързо открием своите дарби, които имаме, толкова по-бързо всеки от нас ще поеме по правилния път, защото правилният път не уморява, грешният път измъчва.

Народният певец споделя, че се е отдал изцяло на България.

- Отхвърлил съм всички предложения да живея в Америка, Канада и къде ли не по света. Искам тук да бъда полезен с моите знания, с моята силна вяра.

Валентина ИВАНОВА