Вождът на червенокожите Гойко Митич на 82 г.: Винаги съм искал да бъда “добрият” каубой, а не “лошият” индианец
Един от слуховете за мен е, че съм агент на Путин, споделя ядосан актьорът
Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Наскоро легендата от “Оцеола”, който се е установил трайно в Берлин, навърши 82 години.
Той все още е в завидна форма. Не само че продължава да се снима в сериали, да играе в театъра и да спортува всеки ден, но намира време и за любов. Гойко споделя пред немските медии, че има нова годеница, но не желаел да афишира връзката им публично, макар да живеели сериозно на семейни начала.
Легендарният актьор в страните от Източния блок през 70-те години от четири десетилетия живее в старинния берлински квартал “Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем.
Получава малка пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург
Предпочита да кара велосипед - с него ходи на покупки и обикаля Берлин. Митич, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, е във великолепна форма. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция.
Става известен с главни роли като вожда Токай Ихто в “Синовете на Великата мечка”, снима се още в “Чингачхук”, “Оцеола”, “Улцана”, “Следите на Сокола”. Бащата на Винету е последната му роля в киното. А днес се изявява в германски театри в ролята на индианеца в “Полет над кукувиче гнездо” и на Алексис Зорбас в едноименния мюзикъл по романа на Никос Казандзакис.
Гойко Митич е роден през 1940 г. в Лесковац, Южна Сърбия, в селско семейство.
“Моето детство беше обикновено, но щастливо, споделя Гойко Митич. - Израснах на село в годините след Втората световна война. Нямахме почти нищо. Даже една футболна топка беше истинско богатство. Затова пълнехме чорапите на баба с парцали и ритахме с тази импровизирана “топка”.
Бяхме по цял ден сред природата. Така от шестгодишен се научих да яздя, и то без седло. Като малък исках да съм “добрият” каубой, а не “лошият” индианец”, връща се в детството си той.
Митич завършва Белградската спортна академия. За първи път се снима в киното през 1961 г. като дубльор. Забелязан от продуценти, през 1964 г. попада в източногерманската филмова студия ДЕФА и изиграва главните роли в почти всички индиански уестърни, които изпълнява без дубльор.
За ролите на червенокож Гойко споделя: “Най-голямата трудност при снимките за мен беше пушенето!
Аз съм непушач и сцените с лулата на мира отнемаха цяла вечност
Два пъти пътувах до Щатите при индианци от племето сиукси и разбрах, че историята винаги се пише от победителите. Реално погледнато, те все още живеят в резервати и нямат официално историческо извинение от страна на американското правителство.
От снимките на “Оцеола” в България имам чудесни спомени
Разбирах се с българите без преводач, само майтапи. Абе - готини хора. Спомням си добре и българката, с която играх - Искра Радева”, довери преди време звездата на бившата ДЕФА.
“Хората бяха изключително сърдечни. Изживях неща, за които един актьор може само да си мечтае.”
Апостол Карамитев го запознал с легендарната певица Леа Иванова в берлинско вариете.
Любовната авантюра между “главния индианец” на соцлагера и българската джаз звезда се разгоряла през 1965 г.
Вече на 42, тя изглеждала поне 2 петилетки по-млада и излъчвала неустоим сексапил. По-късно, през 1967-а, Гойко дошъл в България, за да търси любимата си. Въпреки отчаяните си опити актьорът не успял да намери Леа.
Личния си живот Гойко Митич ревниво пази от любопитни журналисти. Той никога не е сключвал брак, но му се носи славата на голям покорител на женски сърца.
Витае слух, че е бил любовник на жената на Ерих Хонекер - Маргот
Но самият Митич уверява, че никога не се е срещал нито с нея, нито с мъжа й и изобщо се е държал настрана от властта в ГДР. А слухът го свързва с реплика на Маргот Хонекер, която публично го определила като “отличен мъжкар”. Според Бате Гойко това се отнасяло за неговите актьорски данни.
Едва преди няколко години той призна, че има извънбрачна дъщеря, Наталия, родена през 1991 г., в Италия, която също е актриса и дори е играла на една сцена с него. С майката - архитектката Рамона, имал “безумна любов”, но до брак не стигнали.
Все пак има една връзка, която Гойко Митич не е крил, защото тя била с най-популярната ГДР актриса Рената Блуме.
“С Рената се запознахме през 1974 г., докато се снимахме във филма “Улцана”. Играхме съпружеска двойка - вожда на апахите и чаровната мексиканка Леоне.
Тя беше потресаващо красива! И на всичкото отгоре - свободна. На няколко пъти късахме, имаше скандали
В крайна сметка Рената разбра, че не съм подходящ за ролята на съпруг. Напусна ме, но не заради Дийн Рид. Сближиха се чак след като той се разведе с втората си жена Вибке - няколко години след нашата раздяла. Рената получи всичко, за което си мечтаеше - съпруг, баща на сина си от първия брак, шикозна къща на брега на езеро... Аз не можех да й дам тези неща. Ето защо с Рид не бяхме съперници, но не бяхме и приятели. Аз играех благороден индианец, а той честен каубой във филма “Кръвни братя”.
А що се отнася до слуховете, те бяха хиляди. Ето един от сравнително “пресните”, че съм бивш агент на Путин.
Щом като съм противник на НАТО, значи съм привърженик на Путин!
Освен това съм гаден сърбин. Тук се говори, че всички сърби са такива. Докато аз имам с НАТО и войските на Бундесвера, бомбардирали Югославия, лични сметки за уреждане, категоричен е Митич. - Майка ми почина от стрес по време на бомбардировките на Белград. Живееше там с по-малкия ми брат.
Отначало загубила говора си. Няколко дни мълчала и не искала да яде. След това сърцето й спряло. Не можах да отида на погребението - натовските войски продължаваха бомбардировките, мостовете бяха взривени, пътищата - разбити, нямаше как да се добера”.
Гойко Митич взима немски паспорт едва през 2000 г.
“Наложи ми се. Трябваше да летя до Америка с транзитен полет през Лондон. Провериха багажа ни, документите. Полицаят видя сръбския ми паспорт, опули се, отведоха ме встрани и дълго ме проверяваха - сякаш съм терорист. Когато се върнах, подадох молба за немски паспорт, за да се избавя от подобни унизителни процедури. Но аз съм свободен човек, “индианец”, и за мен няма граници.”
Подготви Поли БОЯНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: