Някога, преди повече от 150 години, в Лом живял знатен аптекар, италианец, на име Лодовико Миланези. От него идва връзката на малкия крайдунавски град с италианския борец за независимост и обединение на Италия Джузепе Гарибалди. Лодовико е бил в неговата чета и се е доказал с мъжество и сила. Ето защо великият революционер му подарява сабя в знак на братство и благодарност за духовна подкрепа в боевете. Днес, с изписани на ръкохватката инициали GG, тя е най-ценната реликва в историческия музей в Лом.
Какво още бихме добавили за Гарибалди? Италиански генерал, политик и патриот, живял през XIX век. Смята се за един от бащите на “отечеството на Италия”. Той се бори за неговото обединение, което става факт през 1871 г. 

Гарибалди посвещава на родината си повече от 20 г. от своя живот

В историята остава свързван с червените ризи, носени от четниците му вместо униформа. В редиците на предвожданите от Гарибалди доброволци са били и прочутите българи - капитан Петко Войвода, художникът Димитър Павлович, полковник Стефан Дуньов. 

Съществува легенда, че корените на Лодовико са български, защото неговите прадеди са избягали в Италия след погрома на Чипровското въстание през 1688 г. Историята обаче доказва, че това не съвсем е така. Установено е, че до 1780 г. корените на рода му са от Апенините. 

След историческата битка през 1862 г. при Аспромонте Миланези емигрира в българските земи на Османската империя и остава тук до края на дните си. 
 
Документирано е, че младият Лодовико е завършил фармация в италианския град Падуа. Запленен е от патриотичните идеи на Гарибалди и Джузепе Мацини за обединение на разпокъсана Италия. Бори се за освобождаването й от зависимостта на империята Австро-Унгария и смъкването на папската власт от Рим. Участва в боевете при Маджента и Солферино и в походите към Сицилия и Рим през 1859 г. Ранен е тежко и с други бойци напуска Италия.

Емигрира в Гърция, а по-късно се прехвърля в Цариград. Заминава за Ниш, който е в пределите на Османската империя. Установява се в Смедерево, Сърбия. Навсякъде работи като аптекар.
На 30 юли 1863 г. католикът Лодовико се оженва за дъщерята на богатия белградски търговец Сава Тодорович Анна. В музей в Смедерево е запазен с оригинален восъчен печат документ за венчавката им в църквата “Св. Георги”.

Младото семейство тръгва към българските земи, за да търси щастие и късмет. Живее последователно в Силистра и в Шумен. 

През 1866 г. във Видин Лодовико открива аптека и бързо си създава добро име в града. Раждат им се 10 деца, от които остават живи Мария, Надежда, Итало и Александра. Знае се, че едно от тях загива в Добридолския манастир, недалеч от Лом.

В същото време в малката паланка недоволстват от единствения в нея аптекар, австриеца Франц. Видинският мютесариф (окръжен управител) Рифат и българският владика митрополит Кирил предлагат Миланези за аптекар в градчето. Той се съгласява и с помощта на влиятелния чорбаджи Йонко открива на главната улица аптека “Минерва”.

В Лом италианецът се ползва с авторитет, той е личен гражданин, уважаван е от мнозина 

Точно изпълнява предписаните лекове от рецептите на местните доктори и ги продава на бедните по-евтино. На ниски цени снабдява общинската болница с необходимите лекарства. Ерудиран, поддържа връзки с местната интелигенция.

Когато княз Александър I Батенберг два пъти минава през Лом паланка, той беседва с Миланези. Има данни, че от 1884 г. до края на живота си Лодовико е италиански консулски агент в Лом. Твърде възможно е да е вярно и твърдението, че той е бил и доктор хонорис кауза на академията в Неапол, Италия. 

Умира на 19 декември 1898 г. Погребан е в християнски гробища с източноправославен ритуал. Близките му изпълняват неговото последно желание - да отиде във вечния свят, облечен в червената униформа на гарибалдиец.
Итало Миланези син наследява и продължава благородната професия на своя баща.

Той носи неговия борбен дух. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война е полкови аптекар. Част е от македоно-одринското опълчение и се сражава в неговата седма дружина. Бойното й знаме е връчено на 4 октомври 1912 г. То е изработено от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези. С нея той има 4 деца - Емил, Маргарита, Валентин, Борис. Най-малкият му син става аптекар.
 
Синът Итало Миланези е кмет в Лом от 1915 до 1919 г. 

Ползва се с добро име и с уважението на ломчани. Бил е начетена и образована личност. Говорел е френски, немски, румънски и турски език. Напуска този свят на 24 март 1938 г. в Лом. В паметта на местните жители е останал като добър, учтив и жертвоготовен човек. 

Интересна е и къщата на фамилията Миланези. Именно наследничката Маргарита дарява на местния музей сабята на Гарибалди. Тя изровила на тавана и две фармакопеи, издадени в Русия в края на XIX век, а също и портрет на Гарибалди, подарен за спомен на съратника му Лодовико. Въпреки прогресивния си дух наследниците на прочутата фамилия са били преследвани от народната власт. Някои дори лежали в Белене. 

Аптеката Миланези е била уникална, но след 9 септември е затворена. На мястото й днес е изграден жилищен блок.
Връзката на Лом с Джузепе Гарибалди - звучи невероятно, но е реален факт. Той ни кара да се гордеем със свободолюбивия дух на предците и ни задължава да познаваме нашата история, да я предаваме на поколенията, за да съхраним българското у нас.

Георги ПЕТРОВ, 
журналист от град Лом