Влизането на България в ЕС е било политическо решение на Съюза, а не по заслуги. Така сръбският президент Александър Вучич отправи тежки и унизителни обвинения срещу външната политика на България и нейното членство в Европейския съюз.
Според него „присъединяването към ЕС е бил преди всичко политически въпрос и нямал много общо със заслугите, както твърдят представители на ЕС“.
„Хората в Европа непрекъснато говорят за подход, основан на заслуги, но това никога не е било така. Ако си спомняте ситуацията с Румъния и България, това винаги е било политическо решение, а не нещо, което се основава на заслуги“, каза още Вучич на панел в който участваха бившия специален представител на ЕС за диалог между Белград и Прищина Мирослав Лайчак, бившия австрийски канцлер Александер Шаленберг и арменския премиер Никол Пашинян.
По време на конференцията за сигурност „GLOBSEC 2025“, която се провежда в Прага, Вучич заяви, че „важният въпрос за Сърбия е какво иска Европейският съюз за Западните Балкани – дали иска този регион в състава си или не“.
Според него в ЕС „винаги намират една държава, която има възражения срещу кандидат за членство“.
„За Северна Македония имат България, за Сърбия имат Хърватия и някои други страни, които ще повдигнат възражения. Това не допринася за доверието между нас“, каза Вучич на панела „Уловете момента: Създаване на трайни партньорства в съседство (ЕС)“.
Вучич направи и лично признание като каза, че именно той „може би има вина, че ЕС не е толкова популярен в Сърбия, колкото е бил преди“.
„Може би трябва да променя възгледите си и да дам възможност за по-добра пропаганда за ЕС в Сърбия“, каза още той.
„Имахме същата близост с Русия преди 20 години, когато 80% от гражданите бяха за ЕС. Сега 40% са за ЕС, два пъти по-малко. Не е само в Сърбия, същият проблем съществува и в Северна Македония, може би македонците са дори по-скептични към европейския път от сърбите. Това няма нищо общо с Русия, а с нашите нужди и очаквания, както и с някои разочарования“, каза Вучич и добави:
„Присъединяването към ЕС е политическо решение, а не нещо, основано на заслуги“.
