Вячеслав Тихонов - два брака, три любови и... много самота
Актьорът Вячеслав Тихонов изигра много ярки роли и живя също толкова ярък живот. Скромен, съвестен и далеч не амбициозен човек, той спечели всеобщо признание и любов и стана символ на съветското кино. И въпреки огромната слава, остана тих и достоен човек.
Вячеслав Василиевич Тихонов е роден близо до Москва, в град Павловский Посад, на 8 февруари 1928 г. Семейството живеело в двуетажна дървена къща, заедно с бабата и дядото. Бащата Василий Романович бил механик по професия, но работел в тъкачна фабрика. Майката Валентина Вячеславовна била учителка в детска градина.
Бъдещият актьор израства като обикновено момче, романтично и малко срамежливо. Обича да работи в двора с баща си, но не са му чужди и младежките лудории. Заедно с приятелите си крадат ябълки от съседските овощни градини, дори опитват да пушат. И подвластен на тогавашната мода, си татуира галеното “Слава” на ръката си - татуировка, която впоследствие ще му причини много неудобства на снимачната площадка. Слава бил добър ученик. Харесвал точните науки - математика и физика, интересувал се и от историята.
Вячеслав е 13-годишен, когато започва Великата отечествена война
Училището му е превърнато във военна болница, а бъдещият актьор постъпва в професионално училище за стругари. След завършването си той започва работа във фабрика по специалността си, изпълнявайки военни поръчки. Това е неговият начин да допринесе за Великата победа. Вечер след работната си смяна Слава често тичал до кино “Вулкан”, където гледал героични съветски филми. Киното очаровало и привличало момчето.
Макар младежките години на Тихонов да са помрачени от войната, той тайно от всички мечтае да стане актьор. За съжаление, семейството му предпочита синът им да се изучи за инженер или агроном. И когато младежът се осмелява да сподели с родителите си своята мечта, среща решителния им отказ. И само благодарение на подкрепата на баба си, една мъдра и добра жена, стига до приемните изпити за ВГИК.
Съдбата често си играе жестоки игрички с хората.
Бъдещият символ на съветското кино е отхвърлен с обяснението, че не е достатъчно фотогеничен
Но следва нов обрат - Борис Бибиков го взема в своя курс от съжаление. Интересно колко ли са съжалявали след години другите “корифеи” от изпитната комисия.
Щастлив шанс, спасителна сламка, късмет. На Тихонов няма нужда да му се казва два пъти колко е късметлия. Той става най-добрият студент в курса. Преподавателите с ентусиазъм отбелязват неговата огромна работоспособност и естествен чар. Самият Вячеслав търси първите си образи в уличното си детство, което нарича “момчешко братство”.
Когато е в трети курс, Тихонов се появява за първи път на големия екран - във филма “Млада гвардия”, който става трамплин за плеяда млади актьори... но не и за Вячеслав. Той остава в сянка почти 10 години, като причината за това се оказва външния му вид - в онези години се търсят “по-прости” лица.
Пътят на Вячеслав Тихонов в киното съвсем не е лесен. Филмографията на великия актьор е официално разделена на два периода - на “наивни” (както ги нарича самият Тихонов) роли, наречени сини, и “истински”. Той периодично се появява на екрана, но все още не е получил истинска голяма роля, която да му даде възможност да разкрие напълно таланта си. И основната пречка при избора на режисьорите е прекалено интелектуалното излъчване на младия Тихонов.
Но може би точно това излъчване и величествена осанка са натежали при избора на изпълнител за ролята на княз Нащекин във филма “Два живота”, а 6 години по-късно и на княз Андрей Болконски в легендарния филмов епос “Война и мир” на Сергей Бондарчук.
И в двата случая се налага Тихонов да играе с ръкавици заради младежката татуировка. Няма да се спираме на проблемите при избора на Вячеслав за най-мащабната кинопродукция в историята на съветското кино. Ще споменем само, че изборът на режисьора Бондарчук бил друг, но обстоятелствата и намеса “отгоре” натежали в полза на Тихонов.
Въпреки спечеления “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, Вячеслав Тихонов бил толкова разочарован от своето представяне, че обмислял да се откаже от киното изобщо. Слава Богу, той променя решението си благодарение на Станислав Ростоцки, който настоява актьорът да играе главната роля в неговия филм “Ще доживеем до понеделник”. Филмът има колосален успех.
Интересен епизод от живота на актьора е срещата му с Ванга
Предсказанията на пророчицата и до днес вълнуват умовете и душите на много жители на нашата планета. Не е изненадващо, че онези, които са се срещали с нея, са запомнили този ден завинаги. Години по-късно Вячеслав Тихонов с особен трепет си спомня за аудиенцията си с българската ясновидка. Той споделя в интервю, че не е отишъл при лечителката с празни ръце, а й е занесъл бутилка водка, която възрастната жена с радост приела. “Ще имаш военни роли”, предрекла Ванга, а думите й зарадвали артиста, който изживявал творческа криза.
И наистина, много скоро актьорът отново блести на екраните във филми за Великата отечествена война.
От края на 60-те години Вячеслав Василиевич започва да се появява на екраните в образите на истински руски интелектуалци и на гримьорите не им се налага да работят върху външния вид на артиста, за да го направят по-малко “градски”. Първата в тази серия може да се нарече ролята на учител по история в драмата “Ще доживеем до понеделник”.
Актьорите често стават заложници на успешната си работа
Публиката започва да идентифицира героите с личността на артиста, като по този начин вкарва изпълнителя в професионален капан. За Вячеслав Тихонов такова предизвикателство е ролята на Щирлиц в 12-серийния филм “Седемнадесет мига от пролетта”. Този образ го превърна в идол на СССР, като в същото време обръща живота му в кошмар.
За милиони зрители Вячеслав Тихонов завинаги ще остане съветският разузнавач Максим Исаев, който е под прикритие като Макс Ото фон Щирлиц в детективската драма. Всеки епизод привлича стотици хиляди зрители към екраните, сред които както обикновени съветски семейства, така и партийни лидери. Като анекдот се разказва за реакцията на генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. След като видял филма, той поискал да разбере дали Максим Максимович Исаев е жив, за да му присъди спешно званието Герой на Съветския съюз. В случая не е важно, че Брежнев смесва измислицата с реалността. Явно работата на Тихонов на екрана не е оставила съмнение, че всичко наистина се е случило.
Не знам дали е търсено и очаквано, но с деликатната си минималистична актьорска игра Вячеслав Тихонов революционизира жанра. И не само в СССР. Няма как да забравим за разточителните “руски дължини” на лентата, гласа зад кадър, който ни омагьосва като ранния Кашпировски, и на пръв поглед студеното, бездушно лице на актьора. Тихонов успя да създаде жив, сложен характер, който е интересен за гледане.
За разлика от богатата филмография на Тихонов, списъкът на жените в живота му е направо скромен
Първият брак на Вячеслав Тихонов е обречен на провал от самото начало. Всички, които познават характера на Нона Мордюкова, предвещавали плачевно бъдеще. Актрисата признава, че тя си го е “заплюла” още на снимачната площадка и търсила възможност да привлече вниманието на “студения красив мъж”. И когато постига благоразположението на Тихонов, тя го въвлича в бурен, но труден и за двамата роман. След едно нежелано поне от Нона дете и 13 години съвместно страдание семейството се разпада от само себе си. Благороден до последно, Тихонов никога не казва и дума за бившата си съпруга. “Той цял живот мълчеше като онзи Щирлиц. Слава Щирлиц е такъв, само във филмите той е мъж кремък”, казва за него Мордюкова след години.
Втората му съпруга Тамара е тиха и сдържана като самия Вячеслав. Въпреки това, вместо семейна идилия, тя организира свой “матриархат” в семейството, така че съпругът й докладва не само за това какви роли му се предлагат, но и за това с кого ще играе любовни сцени. Към края на живота си Вячеслав Тихонов оставя апартамента в Москва на жена си и дъщеря си и се установява в семейната дача. Там той ще изживее последните две години от живота си в самота
Никога не се говори открито за третата жена в живота на Тихонов - мистериозната Юлия, неговата първа любов. Разминали се в живота, създали семейства и тръгнали по различни житейски пътеки, двамата така и не правят последната крачка един към друг. В продължение на 50 години Вячеслав Тихонов мълчи за тази любов. И всички уважават решението му.
Великият актьор си отива от този свят на 80-годишна възраст. По-късно неговият кардиолог споделя, че смъртта му е причинена от липса на подходящи грижи и самота.
Три години след смъртта му на гроба му е издигнат невероятно красив паметник, който се смята за най-скъпия в гробището. Надгробната плоча е изпълнена в библейска тематика, а на пиедестала има фигура на Тихонов, чиято височина съответства на реалния ръст на покойния творец - 185 сантиметра. Фонът на композицията е барелеф, създаден по мотиви от картината “Поклонението на влъхвите” на Леонардо да Винчи.
Има актьори, без които не може да си представим руското кино. Опитайте да изтриете имената им от историята и тя ще се изкриви, като сграда, в която е премахната важна носеща конструкция. Един от тези артисти е Вячеслав Василиевич Тихонов, тих, романтичен мечтател и истински атлас, на чиито рамене лежеше силата и славата на руското кино.
Колко жалко, че нямаме възможност да му кажем с интонацията на Леонид Броневой: “А теб, Щирлиц, ще те помоля да останеш”. И все още не можем да повярваме, че той си е отишъл завинаги, оставяйки ни безценен дар - таланта си, тихата си срамежливост, уникалния си поглед от екрана.
Подготви Мариана ДОБРEВА
Последвайте ни
Все още няма коментари