На Томина неделя или точно седмица след Великден водата от аязмото Индипасха в Странджа е най-лековита. Всяка година на този ден на това свещено и мистично място слизат много хора, защото вярват, че тук се сбъдват желания и се получава изцеление, съобщава "Флагман".


Днес обаче се оказва, че коронавирусът и извънредното положение са спрели стотиците поклонници, сред които всяка година има политици, бизнесмени и важни общественици. Малцина дойдоха, помолиха се горещо и си наляха от лечебната вода, извираща от скалата.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев каза, че не е забранил посещенията, защото Индипасха е място, на което човек се моли за изцеление и търси връзката с Бог. Днес обаче той лично е проверил дали мерките за безопасност се спазват. 



„Много малко хора посетиха Индипасха, други години с голям интерес се идва тук на този ден. Аз не издадох заповед за забрана, защото смятам, че хората са съвестни. Когато отидох, около 12 часа, не бяха повече от 10 души, през целия ден не се получи струпване и всичко беше наред”, каза Илиян Янчев.

Той обясни, че за реда са следили два патрула на гранична полиция – на село Сливарово и на отбивката за Индипасха. Бяхме взели мерки, единствено предупреждавахме да се спазва дистанция, каза Янчев.

Индипасха представлява древно тракийско светилище. Вярва се, че водата, която извира в огромна скала, е лековита е най-вече за очите.  

За един период от време светилището Индипасха било забравено от местните хора. То било възродено, когато един ослепял от старост и болест вол попаднал случайно там. Легендата разказва, че стопанинът се смилил над животното и когато то вече не можело да му служи, вместо да го заколи, го пуснал на свобода.

Волът стигнал до лековитото аязмо и след като пил вода от него, прогледнал, след което се върнал у дома. Тогава стопанинът прибрал животното обратно, но след известно време то отново започнало да губи зрението си и историята се повторила. Когато волът се върнал за втори път прогледнал, селянинът решил да го проследи, за да разгадае мистерията. Така той попаднал до тайнствения лековит извор.

Вярва се, че и до днес водата, извираща от скалата, е лечебна и помага на всеки, който отиде там с вяра. По думите на местните хора аязмото е най-лековито в неделята след Великден. Именно тогава местните си раздават вечерни курабии и обредни хлябове с боядисано яйце.

Индипасха се намира насред непроходима гъста гора, в която се издига oгромна стръмна скала. От скалата извира бистра вода, а хората са си направили параклис, който да направи връзката между земния свят и Бога.

Учените все още не са открили сигурни източници за произхода на името Индипасха. Някои виждат в етимологията на Индипасха словосъчетанието „след Пасха” или „анти Пасха”, т.е. срещу Пасха. Именно заради това всяка година точно седмица след Великден стотици хора се събират на мястото, за да измият лицата си с водата от аязмото и да бъдат здрави.

Според историците Индипасха е пример за светилище от най-стар тип. То няма точна датировка, но се смята, че е създадено преди повече от 2000 години.

Макар да се докосва до християнството, оброчището е толкова старинно, че не се свързва с конкретен светец. Мястото съчетава в себе си четирите основни елемента на света – огънят (горящ чрез свещите в християнския свещник), въздухът (в който висят лианите, дълги понякога повече от 15 метра), водата (извираща от скалата) и земята (самата скала и камъните около нея).

Легенди разказват, че тук се събирали тракийските жреци, за да извършват жертвоприношения пред боговете на слънцето и на земята. Постепенно, когато християнството се разпространило по нашите земи, езическите вярвания били неусетно изместени и и препленени с новата религия.