Чувам името на Янина Кашева... звучи ми познато. Да не е роднина на генерала от УБО? Не. Я пак... При Янина понякога не става от първия път. Но пък става! 

От първите й стъпки по стълбите на тогавашния ВИТИЗ, където получава насърчителна прегръдка от великия Апостол Карамитев (независимо че току-що е скъсана на приемния изпит), до последващите запомнящи се роли в киното, театъра и телевизията, всичко й се получава! Ако я питаме, сигурно ще каже, че се получава трудно. 

Но зрителят се интересува от резултата, не от процеса

Да направиш екранния си прощъпулник под режисурата на Бинка Желязкова си е знак от съдбата. Да играеш още в първия си филм рамо до рамо с прекрасни актьори като Коста Цонев и Цветана Манева, си е шанс от Фортуна. Да станеш още като студентка синоним на Любовта в прегръдките на невероятния Иван Иванов... е, това вече е дар свише.

Във времената, когато тълпите пред киносалоните не намаляваха и всеки искаше да види “Всичко е любов”, екранната Албена запази спокойствие, не се изхвърли с гръмки интервюта, видимо се опитваше да остане в сянка.

Защото Янина е всичко друго, но не и суетна

Приема, когато не я харесват, но и леко се напряга, ако публиката харесва нещо, към което тя самата има задръжки. Тегли чертата и продължава нататък. Важното е, че си е свършила работата. 

Освен погалена от съдбата, Янина Кашева явно е и много интуитивна. Защото не се блазни от предимствата на столичните сцени, а избира да отиде в Пазарджишкия театър. Онзи пазарджишки театър, с онази надъхана млада, талантлива трупа, действаща като магнит на изкушените от театралното изкуство, които не пропускаха не само премиера, но и редово представление.

Никой не оспорва огромната заслуга на Леон Даниел към театъра, но в основата на този успех бяха младите таланти, сред които блести със собствен блясък Янина Кашева. А тези, които се открояват, не остават незабелязани. Канят я в София, но тя идва вече не като свенливата студентка, а като утвърдена, доказала се с много роли талантлива актриса. Янина рядко има комфорта да играе само в едно представление.

Като добавим и пътуванията с трупата на Сатиричния театър, картинката се усложнява. Всеки артист знае през какви трудности преминаха родните театри в годините на прехода. 

С Иван Иванов във “Всичко е любов”

Гилдията беше разтърсена от всякакви противоборства - идеологически, политически, естетически, личностни. И само най-големите, най-истинските, най-честните не се качиха на веселото влакче на евтиното забавление, оцветено в жълто и с горчив порновкус. Нямам спомен Янина да се е поблазнила от евтината слава на пошли текстове, гарнирани с непремерен сексапил.

Остана вярна на изконните ценности на театралното изкуство, които пренася и на екрана. Нейният единствен съдник, но и жалон в професията е публиката. След като работи честно и неуморно в процеса на изграждане на образа, тя се раздава на сцената без остатък. Без да се щади, без да се пести, без да се крие зад хилядите проблеми, с които я сблъсква професията и животът. За разлика от много свои колеги, Янина никога не дърпа чергата към себе си.

Тя умее да следва партньорите си, усеща ги и реагира адекватно и добронамерено. Ако искат да се надскочат за още малко аплодисменти - моля. Тя никога няма да открадне чужд миг, чуждо “шоу”. Няма нужда - само да седи и да мълчи на сцената, актрисата е толкова в ролята, че публиката неволно гледа и съпреживява нейната емоция, а не тази на искащия внимание на всяка цена колега.

Сигурна съм, че ако изиграе няколко различни представления с един и същ сценичен костюм, Янина Кашева пак ще бъде различна. Защото го умее. Умее да се променя вътрешно. Защото е господарка на собствените си бесове, страсти и емоции. 

Защото е направила най-важния избор в живота си - да бъде почтена

Към сцената, към екрана, към ролите, към публиката, към живота. 

Каквато я познаваме от сцената - силна, пряма, забавна, такава е и в живия живот. Поредно намигване на съдбата среща Янина с любовта на живота й - актьорът Иван Танев. Къде? На сцената на Пазарджишкия театър, разбира се. Но се срещат не само Янина и Иван.

С тримата си мъже у дома

Срещат се Ромео и Жулиета. Променят финала на пиесата и са заедно и до днес - живи и здрави, ръка за ръка, сърце до сърце. Да се чуди човек как при толкова натоварена програма актрисата успя да роди и отгледа децата си, без вярната й публика да усети липсата й. И сега се радва на любовта и вниманието не на един, не на двама, а на трима мъже! Много мъже, много “Иван” по пътя й - съдба. И много роли. Знам, че читателите няма да останат доволни, ако не спомена участието на Янина Кашева в телевизионния сериал “Откраднат живот”. И с право.

С появяването си на екрана тя грабна вниманието на всички с органичната си игра. Няма да се изненадам, ако мнозина са коментирали под сурдинка, че само дълбоко потопен в дебрите на алкохола човек може да го изиграе толкова истински. И ако при заснемането на по-деликатните сцени във “Всичко е любов” режисьорът предварително понаквасил актьорите, за да се отпуснат, тук Янина трябва да ни убеди, че влечението към чашката е истинско, неустоимо, пагубно. И успява.

Ето за това се иска и талант, и кураж. Да приемеш предизвикателството, да го подчиниш и да му се подчиниш. Да се слееш с героинята, да станеш част от нея, да й повярваш, да си повярваш, за да ти повярва и зрителят. Да повярва, че за всяко нещо в този живот си има причина. И цена. Че злоупотребата с алкохол не е каприз, а спасителна ниша, където човек да скрие гузната си съвест.

Това е цената, която героинята плаща за грешна стъпка, направена по принуда. Блестяща д-р Кръстева, блестяща Янина Кашева. Две силни жени, без фалш, без евтини актьорски хитринки, без тайни. Коя е оригиналът? Коя в коя се превъплъщава? Това са въпроси, на които всеки трябва да намери своя отговор. 

Щрихи към биографията

Янина Кашева е родена на 8 юли 1955г. в Мало Конаре. Няма никаква - нито близка, нито далечна връзка с бившия началник на УБО, но фамилията й често е била повод за клюки. Омъжена е за актьора Иван Танев. Има двама синове - Виктор и Николай. През годините е била удостоена с немалко отличия

♦ “Награда за женска роля” за ролята на Мишката в спектакъла “Меко казано” на IV преглед на Детско-юношеската драма и театър (1981).

♦ “Награда за женска роля” за ролята на Албена във филма “Всичко е любов” на ФБИФ (Варна, 1981).

♦ “Награда за женска роля” за ролята на Нинел във филма “Голямото нощно къпане” на ФБИФ (Варна, 1981).

♦ “Награда за женска роля” в спектакъла “Копче за сън” на VIII преглед на Детско-юношеската драма и театър (1985).

♦ “Награда на САБ за женска роля” на млада актриса за ролята на Ева в спектакъла “Г-н Пунтила и неговият слуга Мати” (1985).

♦ “Награда Икар”

Мариана ДОБРЕВА