Трябва веднага да направя уточнението, че съм му малко сърдита на Вергов. Не че на него му пука, но аз да си кажа. Ще попитате защо? Ами защото ме разочарова и вече си имам едно наум. Представяте ли си? Гледам преди години “Той и Тя” и му се възхищавам. Той - рус, синеок, с чувство за хумор. Тя - сладурана. Двойка мечта.
И после чета, че по време на снимките двамата актьори едва се понасяли. Това май беше първият ми сблъсък с другата страна на мъжа - гледаш го усмихнат красавец, а той се преструвал за пред камерата! Още не съм го забравила това и хич не ми е до Вергов.
Ама той аха-аха и ще направи 55 на 15 юли. Значи няма мърдане. Що интервюта изгледах, що материали изчетох и нищо - все се изплъзва от въпросите. Никога не е сигурно сериозно ли говори, или “пързаля” интервюиращия. По едно време попаднах на материал на flagman.bg. Е, това вече е друго нещо - леко прелитане над жълтините и добронамерено намигване. Но пак си оставам с едно наум - парен каша духа, е казал народът.
Хем слуша, хем прави каквото си иска, казват за Юлиан родителите му. Като малък мечтае да стане боклукчия. Защото много му харесвал звукът, който издавали старите цилиндрични кофи, когато ги придвижвали с въртене до камиона. Дори се опитвал да усвои това въртеливо движение. За компенсация - за една Нова година получил пластмасов боклукчийски камион.
Бъдещият жрец на Мелпомена е в четвърти клас, когато се хваща на бас с няколко съученици, че ще мине по перваза върху прозорец на третия етаж. И го прави хладнокръвно. Някъде по това време купува на приятелите си автомобилчета, бонбони и топки с парите, които открива из чекмеджетата вкъщи. Артистичен е от малък - още когато “големите” го карат да се обяснява в любов на каменно момиче
Статуята е изтъпанена в един от вътрешните дворове на кооперациите между “Евлоги Георгиев”, “Раковски”, “13 март”, където вършее момчето. Често отскача и до строежа на НДК, без да се страхува, че може да се озове в някой трап.
Седем години тренира хокей, бяга от училище и дори от дома си. Първо е в Руското училище, после в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура, а накрая се дипломира във вечерна гимназия. Навсякъде се справя и с математиката, и с хуманитарните дисциплини, но не и с примерното поведение. “Дисциплината не е силната ми страна”, усмихва се той.
Когато е на 16, се случват две от най-съдбовните събития в живота му, въпреки че той все още не го знае. Пътя му пресича 14-годишната Ирина, която веднага се влюбва в него, а преподавателка “го урежда” да стане сценичен работник в Младежкия театър, чиято трупа в онзи период изнася представления в Студентския дом зад “опашката на коня”.
Налага се да работи, защото това е условието, ако искаш да учиш във вечерна гимназия. Историята мълчи по въпроса защо му е на младежа вечерно, но сигурно има нещо общо с непокорния му нрав. “И магията на театъра ме засмука. Първо трябва да построиш декора на представлението и след това чакаш то да свърши, за да го развалиш. По време на спектакъла всеки си правеше каквото иска. А аз сядах в една осветителска ложа и гледах представление след представление”, разказва актьорът. Дотогава Юлиан е гледал само два спектакъла.
Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството, споделял е той. Постепенно започва да проявява все по-голямо любопитство към постановките. “Не че сега разбирам нещо от театър, но тогава хептен не вдявах”, самоиронизира се Вергов.
Момичетата непрекъснато му се лепят - даже си разменя с някои от тях епистоларни любовни “дивотии”, типични за всеки юноша. Дори не си спомня тийнейджърката с големите очи - Ирина, докато след доста време не се засичат в къмпинг “Арапя”, а после и с кокер шпаньолите си в Парка на свободата. На първата им любовна среща бъдещото момиче на късмета от супер шоуто “Невада” си поръчва шкембе чорба, люти чушки и ракия. И спечелва Вергов завинаги.
Щом завършва, Юлиан кандидатства в МЕИ - майка му е текстилен инженер, баща му също е човек на точните науки, шампион по спортна стрелба. Записва “Индустриален маркетинг и мениджмънт”, стига до държавен изпит. Кандидатства нещо сродно в Германия. Приемат го, но за да му издадат учебна виза, искат някакви гаранции. Въобще не се замисля дали иска да ги получи - вече е решил, че ще се върне в театъра, защото за него актьорството е една трудна магическа игра, с много въображение и мечти
Но вече е на 28 и няма как да кандидатства във ВИТИЗ, където границата е 25. Спасението се оказва частният колеж “Любен Гройс”, където Цветана Манева започва да го учи на занаята. Много се харесват от раз - голямата актриса се държи със студентите си като равен с равни, позволявайки им да имат собствен и независим ракурс. Именно това е демокрацията за Вергов - всеки да прави каквото иска, но без да пречи на другия.
Благодарение на Лилия Абаджиева излиза на камерната сцена в Народния театър като стопроцентов Шекспиров герой - в “Хамлет”, “Ромео и Жулиета” и “Отело”, където играят само момчета. Александър Морфов, тогава лидер на академичната трупа, веднага го кани да остане, без да се притеснява, че няма тапия от ВИТИЗ. Вергов също не се притеснява от този факт, хуквайки по кастинги - “Тя и Той”, “Стъклен дом”, “Революция Z”, та до холивудските продукции в Бояна. В сериозното кино се разписва в “Шивачки”, “Прогноза”, “Руслан и Людмила”, “Мисия Лондон”, “Докато Ая спеше”...
Юлиан Вергов обича да носи по 10 дини под една мишница, въпреки че поне 2-3 от тях ще се изтърколят и ще се спраскат. Не си дава зор, докато ролята не се случи. Когато му предложат няколко наведнъж, мисли, че полудява, тъй като не отказва нито една. После Господ подрежда нещата съвсем естествено.
Става продуцент по принуда, когато със Захари Бахаров и Владо Карамазов правят компанията “Трите мечки” и произвеждат хитове, започвайки с “Арт”. Постоянно чете пиеси и стихове. Обожава Пенчо Славейков, Вапцаров, Яворов, Димитър Подвързачов, Валери Петров. Не може да се начуди на самочувствието на онези техни “наследници”, които “решиха, че са достигнали Фройд, руските и западноевропейските класици”.
Дълго време с Карамазов са неразделни - от сцената до мотопистите из Европа, където гледат световни състезания. По този повод тръгват и особени слухове, на които Вергов реагира с насмешка - винаги е имал афинитет само към жени. В интимния му мъжки свят дълго време трайно присъства само една жена - и това е Ирина. Друга тема е, че за 20 години се събират и разделят няколко пъти.
С дъщеря си Алена
Вергов не крие, че е много експанзивен и импулсивен. “Живеем в истерия на убийствено бързи обороти. Все по-трудно натискам спирачките”, откровен е той. Понякога се пита: “Абе, защо сега направих тази глупост?!” и сам си отговаря: “Само смелият може да признае тъпотиите си”. Никога не забравя думите на баща си: “Животът е най-добрият учител, но за съжаление, учи късно”. Отдавна се опитва да неглижира повечето простотии - иначе няма как да се съхрани и да се съсредоточи върху това, което прави и обича. Заради вродената си мнителност Вергов не се събира с хора, които не познава
Затова и не се интересува от политически проекти. Предпочита да се обединява с приятели, от които не очаква изненади - като “Поетите”. Уважава участниците в спектаклите, защото всеки от тях е готов да забрави за егото си в името на общата кауза - да развълнува публиката. Актьорът е убеден, че вълнението е контрапункт на апатията и консумацията - алфата и омегата на социалния протокол тук и сега, в годините, в които съчувствието не достига. Убеждава се в това съвсем “на живо”.
Докато снимат на улицата “Уроци по немски” с Павел Веснаков, никой не го пита дали има нужда от помощ, въпреки че героят му се озърта с окървавеното си куче в ръце. Тогава Юлиан осъзнава, че нещата не вървят на добре - хем сме “сгрухани”, хем няма достатъчно човещина. Затова се вдъхновява от хуманните послания във философията на Иван Вазов, в чийто образ влиза за хитовия спектакъл “Народът на Вазов”.
Като истински професионалист, Вергов държи съзнанието си нащрек, много внимава да не подменя желаното с възможното и да прави разлика между качеството и количеството
Неслучайно обяснява на дъщеря си Алена, че трябва да имаш дупе и добър вкус, за да бъдеш актьор. “Само ако си умрял, не излизаш на сцената - играл съм със счупен крак, две счупени ръце, скъсан менискус”, разказвал е Вергов.
“Да си известен не означава, че струваш повече от другите или че имаш повече права от тях”, убеден е актьорът. Когато “го гепят” нервите, пуши едно и също количество - половин кутия на ден. Разпуска с колело, сърф, скейборд, дайвинг... “Заразени сме с апатия към самия живот. Не му се радваме, не го ценим, не го обичаме, не се хвърляме в него, не сме любопитни. А под водата е страхотно - ако преодолееш първоначалния страх, се наслаждаваш на спокойствието далеч от идиотиите над повърхността”, категоричен е Юлиан.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
