Над 100 наследници на рода Аслански в с. Дренково се събраха в събота в крайградския парк на Благоевград на емоционална родова среща. Роднини на възраст от 1 до 90 г. се разпознаваха, плакаха, прегръщаха се и се снимаха, и часове наред разглеждаха снимки на близките си, неуспели да дойдат на срещата.

Роднинската среща, която е първата от този мащаб от 1988 г., започна с персонални снимки пред огромно родословно дърво, изработено по данни на инициаторите на срещата Нина Янчева, баба Олга Стоилкова, която дойде с проходилката си от с. Логодаж, Ставро Аслански, Веска Алексиева и Георги Лъвски – единственият с побългарена фамилия, което бил своеобразен негов протест по време на възродителния процес в страната, пише Struma.bg.

Всички те бяха обединили спомени, усилия и документи, за да напишат, подкрепят със снимки и съберат в книжка историята на Асланския род, която всеки можеше да си купи.

Славните наследници на дядо Стоян Аслана, който се смята за основател на рода през 1750 г., не можеха да скрият радостта си от събраната на едно място история на семейството им и по време на цялата среща книжката бе основна тема на разговорите. За събора на Асланския род пристигнаха членове на фамилията от Шумен, Варна, Плевен, с. Хан Крум, Англия, Париж. Неизвинено отсъствие получи доц. Методи Аслански, бивш преподавател в ЮЗУ, който в момента живее в София.

Въпреки огромното мужелание отсъства и консулът ни от 2 г. в Ню Йорк Пламен Георгиев, който не успял да вземе отпуск, но пък майка му Нина Янчева обиколи всички маси и като автор на родовата книжка „Асланският род” обстойно разказа на роднините си кое сведение за миналото на рода от кой източник е. Бившата счетоводителка в МВР – София довери, че докато писала книгата, й се наложило 7 пъти да дойде до Благоевград, а през цялото време по телефона я консултирал от САЩ синът й и я съветвал къде да продължи търсенето на информация.

Когато всичко било готово, неин роднина се поддал на неяснотите около европейските директиви за защита на личните данни и обявил, че книгата не може да види бял свят заради вписаните в нея с 3-те им имена персонажи, което някои продължават да таксуват като конфиденциална информация. В крайна сметка се наложило авторката да направи няколко консултации на високо ниво и опасността от унищожаване на книжката се разминала. На срещата не можа да присъства и един от най-издигналите се асланчани – Михаил, отличник в Сорбоната, където завършил физика на твърдото тяло, после специализирал в Лион и работил в Школата за кадри на НАТО.

В момента М. Аслански е д-р по физика и работи в хеч фонд, живее в Париж със съпругата и двете им деца, но и той не успял да си вземе отпуска, разказа майка му Красимира Стойчева-Асланска, пенсиониран строителен техник. Въпреки че внучетата й са родени във Франция 
жената с гордост разказваше на роднините как упорито наричат българския език „нашият” и колко български знамена се веят в двора на къщата им. Сред най-шумните маси бе тази на плевенските Асланци, водени от Иван Манов. Баща му навремето бил кмет в гръцкото с. Просеки, преди години семейството се изселило на север и Манов изкарал целия си трудов стаж като строител на плевенската Панорама, площада и много др., поради което дори получил орден „Народна Република България”, І степен. Сред празнуващите родовата среща бяха още Огнян, който работил като шофьор във Ватикана, топкитаристът с кариера в Англия Васко Аллаха и дори германката Бригита.

Последната станала снаха в славния Аслански род преди повече от 40 години, работила като физик в столична лаборатория, но след пенсионирането й заедно със съпруга й решили, че мръсната столица вече не е за тях и се прибрали в Дренково. В момента в селската им вила Бригита гледа 15 котки и кучета, шие гоблени и задължително поне веднъж седмично прави уборка на цялото село и пътечките извън него, защото боклуците много я дразнят. Срещата на рода Аслански завърши по късни доби със стотици разменени адреси и телефонни номера и твърдото обещание за следващата година всеки от присъствалите да доведе поне по още двама „асланци”.