Задигнаха 180 хил. евро и злато от дома на Евгений Бакърджиев

За обира в жилището му - тризонет на ул. &quot;Бигла&quot; в кв. &quot;Лозенец&quot;, е съобщил на дежурните в Четвърто РПУ самият Бакърджиев. Води се разследване срещу неизвестен извършител, казаха от МВР.<br /> &nbsp;<br /> Очаквайте подробности.<br /> <br /> <br /> В началото на годината политикът изповяда пред вестник &quot;ШОУ&quot; личната си съдба. Разказа за участието си в правителството на Иван Костов и за последвалия период, когато&nbsp;скъса със СДС и основа партия &quot;Радикали&quot;. <br /> <br /> Днес е извън оперативната политика, претърпя и семейна метаморфоза, но следи отблизо обществените процеси. Специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; той изповяда личната си трагедия и личните си триумфи- как е загубил <br /> 25-годишната си жена, как се е развеждал със съпругите си без войни и как продължава да рита мач в махалата като хлапак. <br /> <br /> ...........................................<br /> - Не искам да почваме разговора с политиката, с Румен Овчаров и газовата криза...Бих желала да те питам какво представлява човекът Евгений Бакърджиев. <br /> - Това за мен е по - трудна тема. Всъщност аз съм един благодарен човек. Имам прекрасни грижовни и почтени родители. Имам и три прекрасни деца. С тях имам много силна връзка, а което е по-важно те имат много силна връзка помежду си. Това е нещо, което се създава в семейството, това е, което приемаш и предаваш. Имал съм и много неблагополучия в живота си. Децата ми са от две съпруги, а те са добри приятелки.<br /> Запазили сме добрите отношения. Запазих много приятели, приятели от деца. Звучи точно, като приятели от детската градина, от първи клас в училище. Приятелите от махалата. Събираме се всяка седмица да играем футбол, дори на тези години. Е понякога се търкаляме тежко!!! Може би това ни държи, че още сме си момчетата от махалата на столичните улици &bdquo;Аксаков&quot;, &quot;Шести септември&quot; и &quot;Шишман&quot;. Като говоря за това, че запазих много приятели, ще кажа, че загубих много предатели. Участието в политиката те обвива като пашкул с много навлеци.<br /> <br /> - Пишеш ли?<br /> - Сега не. И аз като всяко едно младо момче навремето свирех на китара, пишех стихове, в махалата си имахме банда, с която свирехме. Сега уча най-малкия си син да свири. Когато дъщеря ми и той ме видяха с китара в ръце ...ОНЕМЯХА! Не ме бяха виждали никога. Имаше време, в което покрай работата се виждахме на два или три дни. Когато се връщах, те спяха. Сутрин аз съм излязъл, а те тепърва отиват на училище. Страхотия,<br /> <br /> бях един много добър чичко, но не бях истинският татко.<br /> <br /> В живота всичко се предава от поколение на поколение, всичко е ген, всичко е семка. Моят баща май че е най-младият затворник след 9 септември, нямал е 18 години, когато са го арестували. Пратили са го в затвора в Шумен. После без присъда е вкаран в лагера Куциян -мините край Перник. Той е бил много енергичен, много деен. Баща му, моят дядо, е бил също активен политик и преди, и след 9 септември. Крушата не пада далеч от дървото.<br /> Признавам ти, че животът ми беше един преди промените и съвсем друг след това Аз винаги съм обичал занаята си - проектиране, строителство. Значи, учих и работих това, което ми е било приятно, не ми тежи. Аз съм късметлия. Защото не всеки успява да го постигне. Работя с мерак, почивам с мерак, всъщност не съм късал никога с професията си, дори ,занимавайки се с политика Всичко това е било свързано с моята професия. За баща ми разказах. В началото на 90 г. почина съпругата ми, тя беше само на 25, болестта й бе резултат от Чернобил. <br /> <br /> Така между 1989 и 1990 г. ми се събраха два живота, които имах да връщам. Тогава реших да не стоя отстрани и че трябва да се вдигнат такива хора, които имат да връщат. Не за да развиват себе си, не за да станат някакви, а защото имат повод да променят нещата в България. За съжаление хората с такива поводи са били разчиствани с годините, както ми казваше баща ми: &bdquo;Не съм ти казвал какво се е случвало с мене, защото щеше да тръгнеш да търсиш справедливост и щяха да те смачкат.&quot; Та от активното влизане в политиката животът ми се промени изцяло. Сега се опитвам да върна някакво равновесие. Трудно е, но мисля, че се получава. Сега ми остава време да се радвам на близките си и някакви домашни радости. Не започвам деня си с трескаво четене на вестници и включвания в телевизионни предавания. Позволявам си да гледам някой ненатоварващ филм, препрочитам си Кърт Вонегьт. Все се заричам, че по-често ще ходя на театър. Преди го правех. Беше събитие да отидеш в Сатиричния театър. Да отидеш в Младежкия, да видиш някой от хубавите български филми... През годините всички ние минаваме през класиката - Елвис, &ldquo;Бийтьлс&rdquo;, &ldquo;Ролинг Стоунс&rdquo;, &ldquo;Пърпъл&rdquo;... Но аз имам един идол и този, с който всички из махалата ме разнасяха, е Джими Хендрикс. Евгений, който е болен по Джими Хендрикс.&quot;Любимата ми банда е &bdquo;Гранд Фънк&quot; И макар че Джими Хендрикс го няма от седемдесета година, имах щастието да присъствам на концерт на &bdquo;Гранд фънк&quot; в София. Това беше велик празник за мен. Обичам тая стихия, тая сила и енергия във всичко. Не напразно обичам Ботев. <br /> <br /> Четеш Яворов, Димчо Дебелянов - прекрасни са. Но Ботев е гений!!!&quot;<br /> <br /> Силно да любиш и мразиш&quot;. <br /> <br /> <br /> <br /> Това е истината.<br /> <br /> - Юрген Рот написа в последната си книга, че ти и български милиардер сте свързани с тайнствена печатница за пари. Как ще го коментираш?<br /> - Това сигурно е нов политически модел. Новата коалиция &quot;Левски&quot; - ЦСКА. Звучи като обединение на сините и червените. 3нае се, че аз съм ТЕЖЪК левскар, а Божков бе собственик на ЦСКА...Невъзможно е такова обединение, както е невъзможно да печатам пари.<br /> <br /> - По форумите в интернет пише, че си притежател на огромни имоти в Тунис и Мароко?<br /> - Дай Боже, всекиму. Не съм успял да стигна нито до Тунис, нито до Мароко. Чувал съм, че са много красиви държави. Знам, че съвсем наскоро от топлите страни се завърна Румен Овчаров. Може би той е донесъл новината за имотите... Много ми се ще някой ден и аз, и другите българи да имаме тази възможност да се сдобиваме с имоти в Северна Африка.<br /> Аз не мога да си представя какво щеше да се случи на нашето правителство, ако бяха спрели доставките на газ за четири - пет седмици. А аз, като вицепремиер, подготвил договорите, съм някъде по топлите страни- я на сафари, я на карнавал или на турнир по сумо, докато България се гърчи в газова криза?! Явно аршинът не е един и същ. Хората не очакват от Овчаров и от левицата някаква отговорност. Това, което Овчаров направи, е много лошо. Договорът за транзит беше силно печеливш за нас, защото ние получавахме по една фиксирана цена, близо половината от количествата, които употребяваме годишно. Един милиард четиристотин и петнайсет милиона кубически метра по осемдесет и три долара на хиляда кубометра. Ако консумираме между три милиарда и половина и четири милиарда, останалото количество се получава по формулата &quot;пазарна цена&quot;, по която цяла Европа работи. Разликата е, че вместо транзит ние получавахме този бартер в големи количества и ако сметнем, че една част го получаваме по 83 долара, а другата половина по ЗОО долара излиза че, цената по която ние получаваме газта, е близо 190 долара. Това е средната цена, по която получавахме газта, която е много по-ниска за цяла Европа. Това беше смисълът на нашия договор. Затова беше дванайсетгодишен, дългосрочен, за това България инвестира десетки милиони долара, за да се разширят газопроводите към Турция, Гърция и Македония. Овчаров анулира тези договори, транзитът се плаща директно в долари по едни<br /> средни европейски цени със средна европейска инфлация. Заради това <br /> <br /> цялата изгода по този дългосрочен договор на Българи се загуби. <br /> <br /> Нещо по-лошо, договорите за транзит бяха подписани до 2030 г. И Русия има гаранции, че ще минава през България следващите 22 г. Но договорът за доставка е удължен не до 2030 г., а само до 2012 г. Това значи, че съвсем скоро отново ще кацнем на &quot;Газпром&quot; и отново ще се пазарим с тях, само че вече няма с какво да търгуваме. Продадоха АЕЦ Белене на руснаците, продадоха петролопровода Бургас-Александрополис на руснаците, дадоха Южен поток на руснаците и сега сме без гащи. Има нещо много показателно между това, което се случи между България преди 10 г. и сега с Украйна. Ние успяхме да се преборим с Русия. Сега една дребна женица министър - председател на Украйна се опъна на Газпром и се пребори. А един дълъг политик, като Румен Овчаров се наведе, подписа договорите и всички заради Овчаров сме в наведено положение. <br /> <br /> Това е отвратително.<br /> <br /> - На фона на това, което чувам, десницата ще намери ли сили да се обедини и ако е така, ти ще се върнеш ли активно в политиката?<br /> - Проблемът не е в избирателите, не е в членовете на партиите, а в лидерите на партиите. Лидерите с времето все повече започнаха да се превръщат във вождове, а вождовете според мен си мислят все повече за липсващия мавзолей. Да го кажа по-точно, взеха се насериозно. Ако един политик реши, че държавата му не може без него - той е за връзване, а не за слагане на власт. Когато някой реши, че е единствен и незаменим, значи вече е изкукал. <br /> <br /> Всеки може да е полезен за държавата си с това, което може и това, което прави. Но гробищата са пълни с незаменими хора и, ей богу, България върви и ще върви напред. Ще я има независимо от мераците на един или друг политик. От това трябва да се отървем, това е проблемът вдясно. Вождовете, вождизмът - това е наследство от комунизма. Това е в мисленето, в психиката, манталитет и може би ще трябва да мине не само нашето поколение, а и на нашите наследници и техните деца, за да се отърсим. Има начин, разбира се, десницата да се събере и аз ще ти го кажа. Трябва ние политиците на прехода да направим крачка встрани. Да пуснем хората, които са стопирани, да им помогнем да се съберат, но без ние да участваме, без да сме фигури за избиране, без да сме основните фигури за управление.<br /> <br /> - Не е ли това левият модел? Пускаме младата вълна, която уж управлява, а старите доайени дърпат конците.<br /> - Не. Питах веднъж Румен Петков, как правите така, че се раздирате от противоречия, а като дойде време за гласуване, сте единни комунисти.&quot; Той ми отговори: &quot;Бакърджиев, ние се селектираме вече толкова години - политически, идеологически, физически, родово, икономически, уставно, дисциплинарно, управленски, всякак...<br /> <br /> - Това ми напомня на модела династия.<br /> - Да. Селекция. Румен Петков каза: &bdquo;Вие сте свободни хора. Всеки от вас има мнение и виждане. <br /> <br /> От свободни хора трудно се прави отбор.<br /> <br /> &quot; Това каза. А аз предпочитам да съм от такъв отбор, дето се клати понякога и от време на време губи, но не си представям как ще се селектира дясното без няколко поколения. В същото време смятам, че това, което трябва да направим ние политиците от прехода, е да движим тази възможност, а не да пречим. Да се изгради нормална десница, която да я има и след трийсет години, нашите деца и внуци, ако са принадлежали към дясното мислене, да я подкрепят. Лошото е, че преходът ни се проточи много дълго, а политиците не се смениха.<br /> <br /> - Затова ли Надежда Михайлова се разведе?<br /> - Политиката много силно изхабява. Изхабява и политиците, и техните близки. Това, разбира се, се отразява и на семейството. Но аз смятам, че личните отношения, че интимният свят е запазено пространство за всеки човек. Не е коректно да се занича през ключалката<br /> <br /> - Ти стана символ на премахването на мавзолея, сънуваш ли го понякога?<br /> - Истината е, че тази сграда беше някакъв много странен сурогат. Компилация между азиатско-езическо капище и сталиново- комунистически паметник. Няма такова чудо в нашата източноправославна битност, няма такова нещо в християнството. Мумия с изкормени вътрешности и прекланящи се пред кухия вожд малки дечица. Отвратително.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Албена ЧАКЪРОВА<br /> </b><br />