Траките, мистичните наши предци, са оставили не един паметник, който крие ревностно своите тайни. Археолози и архитекти все още не намират точния метод, по който е построена Античната куполна гробница край Поморие. Дали това е мавзолей - хероон, или светилище на герой, където се извършват религиозни ритуали?

Ако е гробница, защо няма останки от кости? Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвали ритуали, посветени на култа към слънцето, и това е най-вероятното предназначение на куполната гробница. 

На входа ни посреща уредникът на могилата г-н Георги Събев. Поглежда ни изпитателно, явно се чуди какво ни води тук в дъждовния октомврийски ден. Опипва почвата с въпроси от рода “Какво търсите тук, откъде научихте за това бижу, какво знаете за Анхиало и т.н.”. По-късно той въодушевено започва да разказва своите версии, тук-таме подплатени със знания от научни статии.

Разбираме, че е отдаден изцяло на мистиката, обгърнала тракийското наследство. Каквато и да е истината, гробницата спира дъха на всеки, който прекрачи входа й. Датирана е от II - III век сл. Хр. и е единствена по рода си на Балканите. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей под насипа на надгробна могила.

Според преданието на мястото, където сега се намира гробницата, е имало чифлик

Двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича “Кухата могила”. Проучванията започват в края на 19 век, когато братята Карел и Хермин Шкорпил посетили Анхиало, за да описват местните старини - паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици, чертежи.

Всичко, което е описано, съвпада до сантиметър с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това е мавзолей, т. нар. хероон - светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение.

Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница, е, че след като е била построена, била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения. Как изглежда самата гробница? По коридор (дромос), дълъг 22 м, се стига до кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м.

В центъра й се издига куха колона с диаметър 3,30 м. В горния си край тя се разтваря като гъба и преминава в стените

Във вътрешността на кухата колона в древността имало вита каменна стълба, която отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които се предполага, че са били поставяни урните на покойниците или пък не. 

Уредникът спокойно ни изчаква да се насладим на гледката и едва тогава се впуска в увлекателен разказ за мистериозното предназначение на древното съоръжение. “Това е било прорицалище, не мислите ли, че тук жреци са гадаели бъдещето! А може би е била използвана енергията на кристалния състав на камъка, от който е градежът, за лечение на психични заболявания... А може би тук в кръг около колоната, сочеща небесата, са обикаляли тракийски принцове”, пали с разказа си въображението Георги. И после внезапно се връща към математиката, физиката и Космоса! 

“Особеното тук е, че никога не са откривани кости, урни или саркофази, за да бъде приета еднозначно хипотезата за римски мавзолей. Самата големина на залата, наличието на кухата колона в средата, вероятният олтар-огнище в нея и ефектът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, говорят за езически ритуали, които най-вероятно са се извършвали в светилището”. 

Предполага се, че стените са били изрисувани. В цялата Римска империя е имало 16 сгради с подобни стълбища, те са много редки. Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманяри. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за ден. Разположението му е стратегическо, от тук минава пътят към областите Мизия и Тракия. 

Според проф. Александър Фол, жреците гадаели волята на бог Сабазий, когото денем наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато слънцето, почитано като бог, достигало зенита си. Когато обаче слънцето достигало в “долната хемисфера на земята”, те запалвали огън на олтара огнище и гадаели волята на своя бог по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали в нощното небе. По време на този ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис. 

През 1975 г. при изравняването на могила, намираща се на 200 метра северозападно, е открито богато погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, живяла в края на I в. пр. Хр. В района е намерена и друга гробница с частично запазени стенописи. Според един надпис от II век преди Хр., открит в Поморие, в града е имало храм на египетските богове Озирис и Изида. Мистерия е как египетските култове са стигнали до Анхиало, но подобен храм имало и в Месембрия, днешен Несебър, но пък нямало в Аполония (днешен Созопол).

Между I и IV в. сл. Хр. Анхиало вече бил голям търговски център, по-голям от Аполония и Месембрия, взети заедно. През I в. една римска кохорта останала на зимен лагер в града, а в едно писмо римският поет Овидий се възхищава на крепостните стени и пристанището. По това време Анхиало е бил столица на Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в източната част на Балканския полуостров. Което пък ще рече, че в този период Анхиало е бил тракийски град и за разлика от други градове по крайбрежието, където гърците и траките не били в разбирателство, в Анхиало живеели заедно без проблеми помежду си.

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че прототраките са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в две отделни групи - даки и траки. Според друга хипотеза, изказана от Александър Фол, оформянето на тракийската етнокултурна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население. Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. 

Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I 

През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войските на римския консул Манлий Вулзон, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взимат участие във войните на страната на Римската република и Римската империя, като са описвани като войнствено племе.

След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничела на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна извън нея. Дори македоните били определяни като тракийско племе. 

Провинция Тракия е анексирана от Римската империя през 46 г. 

Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV - VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до V - VI век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Смята се, че към VI век траките са изцяло елинизирани или романизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират българския етнос.

Паулина БОЯНОВА, 
Снимки poly@reporter