Зарязани съпруги мъстят на бившите си, като ги топят пред НАП за охолен живот и скъпи придобивки, които не съответстват на декларираните им официални доходи. Напоследък зачестяват и сигналите към приходната агенция от наематели, които имат подозрения, че бившите им хазяи не са си обявили доходите от наем в данъчната декларация, пише "Телеграф".

Най-много сигнали в НАП обаче са за неиздадени от търговци касови бележки. Това разказаха пред „Телеграф“ от приходното ведомство.
Сигнали се подават както през кол центъра на НАП, така и в офисите й с писма, към които могат да се прикрепят доказателства и документи.

Само през кол центъра миналата година са били получени 2273 броя обаждания за укриване на данъци, данъчни и осигурителни нарушения и неиздаване на касови бележки или фактура. Те обаче намаляват спрямо 2019-а, когато са били 2684 броя. Приблизително същото количество сигнали годишно се подават и писмено.

Най-голям брой са за неиздаване на фискален бон или фактура. Много жалби има и от работници и служители срещу техните работодатели – за изплащане на по-високи доходи, но деклариране на по-ниски, за неподадени осигурителни декларации и т.н. От миналата година, когато НАП, пое и надзора над хазарта, се получават и сигнали за нарушения в хазартните дейности. Зачестяват и сигналите за нарушения при електронната търговия.

Част от сигналите са за укриване на доходи от физически и юридически лица. Към тях спадат и тези от съпруги, които топят бившия, че си е купил скъпи придобивки като луксозни коли и маркови часовници, но не е декларирал всичките си доходи пред данъчните.

Все повече са и сигнали от наематели, които имат подозрения, че бившите им хазяи пропускат да впишат в данъчните си декларации доходите, получени от наема. Доскоро наемателите често нямали черно на бяло доказателства за платените суми. Напоследък обаче все по-често те
представяли на данъчните разписки за наемите, които са дали на хазяина. „Пристигат с цял кочан от 10-20 разписки при нас и искат да проверим съответния човек. Това означава, че наемателите все по-често си търсят правата“, коментират данъчни.

Имало случаи заядливи баби-реститутки да топят свои съседи, че дават апартамент през Airbnb, но пропускат да обявят този факт пред данъчните. Обясняват пред НАП подозренията си с това, че напоследък засичали във входа чужденци, които вероятно били наематели във въпросния имот.

Едва една трета от сигналите, получени в НАП, обаче се оказват основателни

За изхода от проверката данъчните уведомяват подателя. Анонимни сигнали обаче не се приемат, макар анонимността на подателя да е гарантирана. Това означава, че след приемане на сигнала в НАП, данните на подателя се заличават. Едва след това, вече анонимен, сигналът се разпределя към съответния офис за проверка. Така става невъзможно да изтече информация кой е неговия подател.

Агенция „Митници“ също приема сигнали от граждани, които най-често са за нелегални казани за ракия, обясниха от ведомството. Те се подават през специална он лайн форма.

Подателите на сигнали получават обратна връзка, ако са оставили координати и са посочили, че желаят да бъдат информирани за резултата. Също така сигнал за митнически, акцизни и валутни нарушения могат да бъдат подадени писмено на място във всяко митническо учреждение, да се изпратят по пощата на адреса на Централно митническо управление (София 1202, ул."Георги С. Раковски" 47) или на адреса на всяко друго митническо учреждение, както и на телефоните на Агенция „Митници“.

Обработват се и анонимни сигнали, но много често информацията в тях се оказва непълна и не може да бъде доизяснена поради липсата на възможност за обратна връзка.

Не всички подадени сигнали имат висока степен на достоверност, поради което има алгоритъм за оценката им и за определяне на последващи действия.

Ако в Агенция „Митници“ се получи сигнал, който не е от компетентността на митниците, то той се пренасочва към отговорната институция.
През 2020 г. са подадени около 100 сигнала през електронната форма на митниците, а от началото на годината има вече над 10. Най-често става дума за сигнали за нелегална търговия и производство на ракия, както и за търговия с нелегални тютюневи изделия.

Макар и рядко, има случаи когато чужди граждани извън България подават информация за евентуални митнически нарушения –  например че дадено лице, което пътува през страната, ще извърши контрабанда, пренос на валута над лимита и друго нарушение.