Защо 25 март ще се окаже най-краткият ден тази година
Лятното часово време ще остане в сила до 28 октомври, когато ще върнем стрелките на часовниците към зимното часово време.
За първи път у нас лятното часово време се въвежда през 1979 г., а за първи път в Европа това става през 1916 г. Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня.
В последните години дебатът за местенето на стрелките е на дневен ред и в Европейския парламент (ЕП). Смяната между лятно и зимно време обаче няма да отпадне скоро. През 2017-а парламентът гласува резолюция, с която призовава Европейската комисия да проучи и оцени ефектите от местенето на часовниковата стрелка както върху здравето, така и върху енергийната ефективност.
Любопитно е, че вотът по темата беше предшестван от оживен дебат, в който един от главните герои се оказа винената мушица.
Винената мушица, позната още като винарка, е изключително полезна при провеждането на научни изследвания, а в пленарната зала в Страсбург бяха цитирани десетки такива. Радетелите на премахването на смяната на времето приведоха данни, според които тя води до увеличаване на инфарктите, пътните произшествия и вредните емисии, влошена концентрация на учениците и по-нисък млеконадой.
Защитниците на смяната на времето пък изтъкнаха, че тя осигурява един час повече дневна светлина, което носи директни ползи за здравето, а наред с това и повече време за отдих и спорт след работа.
Хората, които страдат от безсъние и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се адаптират към преминаването към лятно или зимно часово време, коментират психолози. Влиянието основно се отразява в това да свикнем към смяната на часа за ставане. По думите им организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се адаптира към промяната и е добре да му отдадем необходимото време.
Последвайте ни
0 Коментара: