Актрисата, сценарист и драматург Здрава Каменова е родена на 26 юни 1979 г. в София. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. През 2004 г. печели “Икар” за ролята си в “Карлсон и дребосъчето”. Каменова се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали. Широката публика я видя за първи път на малкия екран в докторския сериал “Откраднат живот”, на който Каменова е и съсценарист. 

В момента работи активно на театрална сцена заедно с Богдана Трифонова в спектаклите “Апетит”, “Танго в Космоса”, “Извънредно положение” и “Извънредно ЛЮБОВНО” (в последната постановка и със Стефания Колева). На 20 октомври бе премиерата на авторския спектакъл на Здрава Каменова “Една жена каза”. 

- Г-жо Каменова, за жалост в това напрегнато време хората ходят по-рядко на театър. Разкажете за вашия авторски спектакъл “Една жена каза”...

- “Една жена каза” е стендъп комедия, изцяло посветена на абсурдите в нашия живот.  Това са 5 смешни и абсурдни истории, някои от които се родиха в моето ежедневие

Например имах онлайн интервю пред камера, а през това време около мен се случиха безумни неща. Кучето ми беше нападнато от други кучета, но аз продължих интервюто. 

На детето му се клатеше зъб и когато падна, на мига кучето го изяде. Това породи толкова смях вкъщи. С мъжа ми Светльо Томов, който е съавтор на спектакъла, събрахме много смешни истории, обвързахме ги, подведохме ги под необичайна призма и стана нещо, на което хората много се смеят. Като кажа, че това наистина се е случило, не могат да повярват. 

- Лекарите например много се дразнят, когато пациентите им вярват повече на “една жена каза”, отколкото на тях. Вие на кого вярвате повече?

- Смятам, че трябва да вярваме повече на лекарите. Сегашната ситуация с пандемията го доказва категорично. Абсолютното недоверие във ваксините ни попречи да продължим да живеем нормално, попречи и на бизнеса, и на личния ни живот. Но “ние” продължаваме да вярваме, че “една жена каза” е по-права, което също е абсурдно

- Кажете как ви се отрази популярността от участието в сериала “Откраднат живот”?

- “Откраднат живот” ми донесе доста приятна популярност. Често ме спират хора по улиците, след като са ме разпознали. Участвах също и в един тийнейджърски сериал - “Следвай ме”. А благодарение на активната ми театрална кариера успях да си създам вярна театрална публика, която ме следва. От 9 години не озвучавам филми и сериали.

- Какво е усещането да играете ролята на лекар?

- Отговорно е, въпреки че изиграх най-наивния и най-несериозно стъпилият на краката си лекар в “Откраднат живот”. Аз съм и един от сценаристите на сериала. В продължение на шест години писах този сериал и видях колко трудна е лекарската професия. Като чувам критиките на хората към лекарите и системата, не съм склонна да ги приема напълно. Защото се нагледах и наслушах на истории, в които лекарите са истински герои и въпреки системата правят невероятни неща, за да спасят пациентите си. Със сигурност в много случаи лекарите нямат сила или може би са недоброжелателни, но смятам, че повечето заслужават адмирации.

- Вие лично благодарна ли сте на някой лекар?

- Сериалът ме срещна с хирурга д-р Дениз Зия от IV градска болница, на който се обаждам във всяка тежка ситуация. Той винаги ми е утеха и добър приятел за мен и семейството ми. Случвало се е след катастрофа на пътя да правя шина на много лошо счупена ръка. Да му звъня от магистралата и той да ми се кара: “Ти в “Откраднат живот” си описвала как се шинира счупено. Знаеш, че можеш да направиш шина от всичко под ръка. Няма да се паникьосваш!”. Много е хубаво в такива ситуации да има някой отсреща на телефона да те напътства. 

- Името ви е Здрава, а здрава ли сте наистина?

- Е, няма да урочасваме името. Не казвам (б.а. - смее се). Това име е много хубаво наричане от моята майка. Тя го е измислила. Носи ми не само здраве, но и много късмет
Хората го запомнят бързо. Изненадват се, като го чуят, защото рядко се срещат такива имена.

- Имате ли особен начин на хранене? Позволявате ли си всякакви храни?

- От дете съм пухкава и се боря с килограмите. Но в един момент си ги заобичах. Осъзнах, че това ми е част от чара и излъчването. Много обичам храната и ако ям всичко, което ми се иска, няма да мога да изляза от вкъщи - просто защото няма да мина през вратата. Непрекъснато се ограничавам, ям малко въглехидрати. От време на време гледам да правя през седмицата фастинг - един 14-16-часов прозорец в денонощието, през който да не натоварвам организма си с храна. 

Някои хора ми казват, че си забранявам много храни. Това не е вярно. У дома си похапваме добре. Обичаме си торти, сладкиши, мекички. Но не всеки ден. А някои откровено вредни неща за здравето трябва да се избягват. Не може всичко да се яде.

На моите деца не е позволено да ядат в заведения за бързо хранене. Вкъщи не се вкарват и газирани напитки. Хляб вземаме много рядко. Стигна се до куриозен случай - дядото беше завел децата ми в една от веригите за бързо хранене, а те много притеснени само опитали от сандвича и повече не яли. Ясно съм им обяснила какви са вредите от фаст фууд, така че те изобщо не ги употребяват.

- Трябва ли младите момичета още от малки да се притесняват за теглото си? 

- Моята дъщеря беше в първи клас, когато се прибра от училище разплакана и започна да се гледа в огледалото, защото й казали, че е дебела. А тя е пухкавичка, с бузки, с много хубава фигурка. Толкова бях бясна, когато детето ми се връщаше разплакано вкъщи, защото това се случваше много пъти. Тогава й показвах талантливи жени, които много харесвам и които са пухкави.

До такава степен съм я убедила, че не е необходимо да си кожа и кости, за да си красива, че тя ми каза наскоро: “Абе, маме, това момиче е много симпатично, ама не е толкова хубавичко като нас. Много е слабо”. Изключително важна е ролята на майките и татковците да казват на момичетата си, че са красиви. Децата имат нужда непрекъснато да бъдат одобрявани.

Ако знаят, че са красиви и дебелички, и слаби - няма да има проблем. Не бива да сме прекалено дебели или прекалено слаби само заради здравето ни. Мисля, че изградих у моето момиче здравословно усещане за тялото й. Наложеният стандарт, че слабото тяло е красиво, е безсмислен и глупав. В женствените форми има красота.

Мара КАЛЧЕВА