Пиaр, журналист, почитател на латино танците, страстен фен на Арсенал.  Това е Любомир Методиев. В разгара на пандемията става и доброволец във ВМА.

Той помага в клиниката по психиатрия, едно от междинните звена, където се приемат потенциално заразени или леко заразени.

За работата му на доброволец и какво мисли за невярващите за страшната зараза, Любомир Методиев даде интервю за flashnews.bg.



- Защо стана доброволец по време на най-тежките дни от пандемията?

- Почувствах, че така е правилно, че работещите в болниците, независимо дали на първа или друга линия, имат нужда от подкрепа. И понеже разполагах единствено с моето свободно време (въпреки че бях Home office), реших, че това ще бъде моят начин да помогна, след като нямам медицинско образование.

Затова още след обявяването на извънредното положение се обадих на колеги и приятели, работещи в МЗ, ВМА, „Пирогов“ и споделих, че имам желание да помогна и ако имат идея къде мога да бъда полезен с нещо, да звъннат.

Малко след това във ФБ страницата на ВМА беше отправен призив, че се търсят хора за доброволци. Така започна всичко и от 26 март стартирахме с измерване на температурата на влизащите в основната сграда на ВМА, а седмица по-късно и на Спешното отделение там.

От 22 април давахме дежурства и в Поликлиниката на ВМА, а аз и още три смели дами бяхме общо около месец и в едно от междинните звена на ВМА (Клиниката по Психиатрия), което от началото на месец април беше обособено като такова.

Там приемаха пациенти със съмнение за Ковид 19, пациенти, чийто проби все още не бяха излезли и изчакваха резултат, за да се прецени дали могат да бъдат приети на свой ред в дадена клиника на болницата или прехвърлени в инфекциозната клиника на ВМА.

- С какво се сблъскахте? Има ли история, която няма да забравите?

- С много и най-различни съдби. Имаше в началото много хора, идващи притеснени. Имаше реакции на персонал и служители в болницата, които бяха странни, защото не знаеха с какво се срещат, но това със стечение на времето се коригира и реакциите на медицинския персонал бяха перфектни.

За човешки истории не съм аз човекът, който може да говори, защото ние общо взето посрещахме хората на входовете, измервахме им телесната температура, сваляхме от тях някаква много първоначална анамнеза, упътвахме ги и рядко проследявахме тяхното лечение.

Докато бях в Клиниката по Психиатрия, която беше междинно звено, имах малко повече поглед върху заболяването и историята на определени пациенти, но не е коректно да ги разказвам. Само ще кажа, че радостта да видиш изписан пациент е неповторима.

Тук е моментът да изкажа възхищението си от екипа на тази клиника, защото санитари, сестри и лекари, свикнали на режим и специфика на работа с пациенти с психични заболявания, сега лекуваха инфекциозно болни – разбира се, под вещото ръководство и строгия, но много справедлив поглед на проф. Камен Плочев и доц. Георги Попов и техните колеги от Катедра инфекциозни болести към ВМА-София.

- Страхувахте ли се да не се заразите?

- Ако кажа, че не се страхувам, ще звучи безумно и лековато, но вярвах в това, че ако се пазя, ако спазвам важните препоръки на НОЩ и специалистите, на които вярвам, няма да се случи нищо лошо. Всеки човек е потенциална „жертва“ на този невидим за окото враг.

Като изключим пациентите в болницата, имам над десетина приятели и познати, които се заразиха. Няколко от тях стигнаха и до болнично лечение, но, слава на Господ, и с помощта на лекарите те са живи и здрави.

Във ВМА от първия ден до последно се грижеха да не ни липсват предпазни престилки, маски, ръкавици, а в периода, в който бяхме на дежурства в клиниката, имахме и необходимите предпазни костюми, шлемове и всичко необходимо.

Всичко това и спазването на всички протоколи за обличане и събличане на предпазното облекло гарантира финалния резултат, че след близо 3 месеца нямаше нито един от нас – доброволците, заразен с Ковид 19.

- И преди сте работили във ВМА. Какво беше различното сега?

- Разликата е голяма. Мога да кажа, че това, че съм работил във ВМА ми помагаше само с това, че познавах голяма част от персонала. Преди влизах в болницата и започваха срещи и оперативки, а след това и работа, нейде из етажите на ВМА.

Като ПР на болницата съм видял какво ли не, различни съдби, болки и начини за преминаване през тях. Налагало ми е се е да съобщавам за смъртта на няколко човека, а един от тях познавах лично, защото бях работил с него преди години, имам предвид Димитър Цонев. Сега не беше много различно, пак различни случки и съдби.

Идвайки в болница, хората имат някакъв здравословен проблем или някакви симптоми, които ги притесняват, а ние бяхме първите, които срещат. Затова отношението ни към тях и проблема им беше много важен. Смятам, че добре свършихме нашата работа.

- Какво бихте казали на хората, които не вярват на това, че има коронавирус и не мислят, че трябва да има ограничителни мерки?

 

- Съжалявам ги. Covid 19 взе толкова много жертви, толкова много съдби порази, толкова неща обърка, че само човек без капка инстинкт за самосъхранение може да не вярва и да си мисли, че е безсмъртен.

От първия ден се стремя да спазвам препоръките, месеци не се виждах с никого, освен колегите във ВМА, семейството ми и персонала в магазина и пазара до нас. А и до днес се стремя да не ходя на много публични места, ходя с маска на закрито и в транспорта, а често и се предвиждам пеша из София, когато обстоятелствата го позволяват.

- Вие сте се занимавали с латино танци, трябва или не да работят нощните заведения?

 - Тук може да не хареса отговорът ми на много хора, но категорично смятам, че всички нощни заведения не трябва да работят. Как иначе обосноваваме това, че в трамвая или метрото сме с маска, а в нощния бар или дискотека не носим нищо и само декларираме, че спазваме трите важни неща – дезинфекция, дистанция и дисциплина.

Аз лично си позволих да отида на едно – единствено парти в една от големите зали за танци, където наистина се спазваше дезинфекция, има донякъде дисциплина, но нямаше разстояние, а и няма как да има при латино танците.

По тази и няколко странични за мен причини съм взел решение да отида на парти или на латино фестивал – не по-рано от края на септември и то при благоприятна тенденция на развитието на Ковид 19.

- Бихте ли станали пак доброволец?

- С удоволствие, стига да го позволява работният ми процес. Сега за първи път бях доброволец в такава кризисна ситуация, но и преди това съм доброволствал на редица фестивали и събития в латино средите в България.