Доц. Василев, Вие бяхте един от първите, които реагираха още при първоначалните съобщения за COVID-19 от Китай, че това не е обикновен вирус. Какво Ви стресна тогава?

Информацията първоначално беше от това, което се случва от официални източници. След това си направих справка какво представляват вирусите SARS и MERS (ТОРС). Става въпрос за двете епидемии 2003 и 2015 г. в Китай и Арабските страни.

Прегледах и всички проучвания до момента в Clinical Trials относно ваксини и лечения, които съществуват и си създадох мнение за това, което се случва. Още повече, че китайците на 20 януари установиха, че има предаване от човек на човек, а на 23 януари Ухан беше затворен.

Ходил съм в Китай доста пъти, работил съм там и знам какво представлява тяхната медицина, която е на много високо ниво и затварянето на града ме накара да се разтревожа много сериозно.  За да се предприеме такава драстично противоепидемиологична мярка, значи става въпрос за нещо, което не може да се овладее с конвенционалните средства.

Понеже доста пътувах по света, знам и колко е лесно да се предаде една капкова инфекция при един резистентен микроорганизъм, колко лесно може да се разпространи едно такова „същество“ навсякъде по света. Още повече, като знам колко е филтрирана информацията, тази информация, която излизаше от Китай, означаваше, че всичко казано може да се умножи не по 10, а по 100.

Както и сега се разбира, че е било. Другият момент, който мен лично много ме напрегна, е случващото се в Италия. Имам приятели лекари-кардиолози там, които още в началото, когато все още имаше информационен чадър дори и в италианските медии, ми казаха какво се случва в болниците в Ломбардия. Това беше информация от първа ръка и нямаше нищо общо с това, което говореше СЗО и излизаше по медиите.

Само, че аз вярвам основно на колегите си, които работят там. Затова знаех какво се случва и биех тъпана, но всички ми се присмиваха и ми обясняваха, че нищо не разбирам. Както се оказа, доста добре съм разбрал за какво става въпрос.  

Какво разбрахте от Вашите проучвания на предишните епидемии?

Първото е, че няма изработено дефинитивно лечение. Второ, че има пълен провал на всички ваксини, които са правени срещу коронавируса до момента. Причината за това е, че коронавируса има някои специфики, които правят изработването на ваксина срещу него, изключително трудно – в антигенния състав, в протеиновото съдържание.

Новият SARS-CoV-2 има още един рецептор, които се свързва с фурина (рецепторен белтък), който съществува във всяка човешка клетка, за разлика от предишните два коронавируса. Освен това още от самото начало руските микробиолози съобщиха, че на този вирус са му залепени четири протеинови елемента, характерни за вируса на СПИН.

Дадох си сметка, че става въпрос за един много лесен за разпространение вирус, изключително агресивен, с голяма степен на възможност за заразяване, с тежки поражение за белия дроб. Имунният отговор, който предизвиква е много неясен. Предишните две епидемии, които минаха с коронавирусите, показаха, че имунният отговор е много нетраен. Това, че си прекарал едно коронавирусна инфекция не означава, че имаш имунитет. Траен имунитет срещу тях няма и да се очаква, че точно срещу този коронавирус ще развием, е меко казано наивно и глупаво.

Какви са другите разлики между този вирус и предишните?

На теория леталитетът му е по-слаб от този на предшествениците му, макар че нямаме реална представа за смъртността. В момента се отчита само болничната смъртност и нямаме никаква информация за тези, които умират в домашни условия. Не случайно се упоменава, че има 21 милиона абоната на китайски телекомуникационни компании, които са канселирани след края на епидемията, а неофициалната оценка е за 2 млн. жертви в Китай.

До този момент това не е потвърдено, но се твърди от доста сериозни западни медии. А каква ще бъде реалната оценка за смътността, тепърва предстои да се прави. Сега имаме брой регистрирани случаи и смъртността сред тях. За разлика от предшествениците си, този коронавирус е много по агресивен към всички органи и системи в човешкото тяло.

Изключително агресивен е спрямо сърцето и съдовете, директно засяга ендотела, тъй като той е богат на AК-рецепторите, с които теоретично директно се свързва. Вирусът е директно кардио токсичен, той директно атакува и сърцето.

При предишните два вируса това е много по-слабо изразено. COVID-19 директно атакува и Т-лимфоцитите – имунната система и по подобие на СПИН-а, директно атакува част от клетъчните елементи, отговорни за имунния отговор, което потиска защитата на тялото срещу вируса и отваря врата за суперинфекции. Така дори самият вирус да не е толкова летален, всички останали бактерии, които си съществуват в човешкото тяло, всъщност могат да ни убият.

Кои са най-засегнатите от вируса органи?

Най-засегнат е белият дроб, като най-вероятно се касае за няколко взаимодействащи си механизма за увреда. То не е типичното за острия респираторен дистрес синдром (ARDS). Има органично засягане на двата бели дроба. Дава една много характерна картина на компютърен томограф на промени на белия дроб, което позволява бързото и ранно диагностициране на болестта.

От друга страна вирусът е много коварен, защото не се хваща в носоглътката. Той се крие дълбоко в белия дроб. Първично атакува алвеоларния епител и може чисто механично да се пропусне при взимане на проби дори за PCR от носа и носоглътката. Вирусът атакува и клетъчните елементи на кръвта. Има хипотези за свързване с хемоглобиновата молекула, което може би има някакво съучастие допълнително.

Счита се, че блокирането на ангиотензин  конвертиращ ензим - рецептори, водят до повишени нива на ангиотензин 2 (ACE2), поради което хипертониците са най-податливи на тежко протичане на тази инфекция. Счита се и че въпросният ангиотензин 2 е основният причинител на тежките увреди в белия дроб, което е форма на автоагресия в нашите тела, а не първично самия вирус. Най-тежката форма на протичане на COVID е „цитокиновата буря“, когато на практика над 50% от случаите изходът е летален.

Втората страна на нещата е директното атакуване на сърцето. В момента има страшно много съобщения относно формите на протичане на заболяването по отношение на сърцето. При хоспитализираните болни, от 1/5 до 1/3 от всички болни имат засягане на сърцето. То се хваща под формата на покачване на тропонина, затова изследването му е изключително важно.

Засяга се коагулацията. Вирусът атакува ендотела, всички съдове в тялото и се достига до едно свръхсклонност към тромбообразуване. Има докладвани съобщения за белодборни емболии. При много пациенти има остра сърдечна недостатъчност. Тези форми на протичане трябва да се познават, за да може да се реагира навреме. Извън това инфаркт може да има и при COVID-негативен пациент. Много е тежка картината по отношение на диференциалната диагноза.

Каква е Вашата прогноза за развитие на епидемията в България?

Прогноза ще мога да дам след около две седмици, когато стане ясен резултата от това, което се случи десет дена преди Великден с рязкото отпускане на хората и изключително високия контактен индекс между тях. В Европа вируса протича с по-дълъг латентен период в сравнение с Китай. Може да се окаже, че българите са по-резистентни към тази инфекции, нищо не се знае още.

Може да се окаже и, че тъй като сме толкова добре БЦЖ-ирани, както каза проф. Кантарджиев, да ни предпази. Само че в момента това са само хипотези. До средата на май ще стане ясно напълно. Ако при този увеличен контактен индекс, нямаме рязко покачване на случаите, може би дори постепенно и внимателно ще може да се разхлаби карантината. За лошия сценарий – погледнете Италия, Испания и Англия. Говоря си с мои приятели из цяла Европа и в Швейцария, Холандия, Германия и имам доста непосредствени наблюдения.

Смятате ли, че този вирус може да се самоограничи и да изчезне от само себе си?

Възможно е, но е малко вероятно. В момента в Сингапур температурата е 37 градуса, а там след разхлабването на първоначалните мерки, направиха доста сериозен втори пик. Не разчитайте, че като стане по-топло, нещо ще се промени. Така нареченият SARS-Cov-2 е букет от коронавируси, това не е един единствен вирус. Има различни вариации в него. Много е важно, което от тях ще ни удари, какво ни удря. Вирусът може да мутира в положителна, но може и отрицателна посока. Но не може да се разчита на топлото време, за да се ограничи инфекцията, е глупаво. Тя просто малко ще се забави, не предотврати.

Винаги ли ще живеем така?

Дали ще е така – не знам. Много зависи дали ще се намерят ефективни лечения за тежките форми и дали ще се намери ефективна медикаментозна профилактика за хората, които са в контакт. Да видим какво ще излезе с лечението, с различните препарати, които в момента се тестват. Факт е, че за 17 години от първата епидемия от SARS досега, ваксина няма.

Всички ваксини, които до момента са тествани, са се провалили. Да не забравяме, че за СПИН знаем от 1980 г. и ваксина все още няма, но има лечение. Няма имунитет срещу коронавирусите, няма имунитет вируса на СПИН, няма имунитет срещу вируса на хепатит С, но това, което ни пази от тях е трудното им предаване. А този вирус се предава изключително лесно. Така че идеята за изграждане на „стаден“ имунитет срещу COVID, е изключително наивна, не почиваща на никакви научни данни до настоящия момент. 

Животът продължава, но трябва да си променим начина на живот – този безгрижен и максимално консуматорски начин, няма как да продължи. Нашето общество беше ошамарено и ни се показа, че не можем да продължим по този начин. Ще се научим да живеем с доста по-ниска степен на консуматорство. Можем да се върне към нормален начин на живот, в момента, в който се открие ефективно лечение.

Доц. Д-р Добрин Василев завършва медицина през 1998 година. Защитава докторска степен във Варшавската медицинска академия през 2009 година. Има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията.

От 2014 г. е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска”. Клиниката е една от най-големите в страната, а през 2018 година получават награда за две клинични проучвания от Американска сърдечна асоциация (American Heart Association).


Източник: zdrave.net