Третият пакет военна помощ от България към Украйна вероятно ще бъде доста по-сериозен от първите два.

В новия списък на Зеленски фигурира тежка бронирана техника и системи за противовъздушна отбрана. Сред тях, вероятно, са ракетните комплекси С-300, както и комплексът С-200. Относно тежката техника Киев очаква бронирани машини, включително и танкове.

Досега не е съобщавано България да е предоставяла на Украйна системи за противовъздушна отбрана или тежка бронирана техника. По време на визитата си у нас Зеленски обаче е заявил такова въоръжение.

По отношение на това дали Зеленски е поискал и системи за противовъздушната отбрана (ПВО), тежка техника и брегови ракетни комплекси, Тагарев беше лаконичен, отговаряйки, че е поискано "всичко, без летателни средства".

"Дали България може да даде стари танкове и стари системи за противовъздушна отбрана на Украйна - това тепърва ще изясняваме на база на анализ, за който не мога да дам срок. Той ще се изготви от наши експерти, но може да отнеме месеци", категоричен бе министърът на отбраната Тодор Тагарев.

Той посочи, че в момента министерството му прави разчети за това какво от исканията на Киев може да се изпълни и какво не.
Тагарев посочи, че страната ни е декларирала готовност да участва в европейската инициатива за предоставяне на артилерийски снаряди за Украйна.

По-късно през деня темата коментира и премиерът Денков, който заяви, че страната ни няма да предостави ПВО системи на Киев. "Не можем да дадем система за ПВО, не можем да оставим оголено небето на България", заяви министър-председателят акад. Николай Денков.  „Всичко необходимо на страната ни да защити небето и територията си ще бъде тук. Това включва и комплекси като С-300“, декларира пред депутатите министър-председателят по време на парламентарния контрол.

"Всякакъв тип военна помощ, която бъде дадена от резервите на българската армия на Украйна, ще бъде така структурирана, че да не засегне бойните способности на войската ни", уточни той пред журналисти в НС.
Той определи искането на Зеленски като нещо нормално за позицията, в която страната му се намира.

Специалисти обясняват дали можем да предоставим и основни платформи – като зенитно ракетни комплекси, артилерийски системи, бронетанкова техника и дали това би застрашило боеспособността на армията ни, ако държавниците ни вземат такова решение.

„България има възможност да помогне с артилерия, бронирана техника, която подложи на смяна и като калибър и като стандарти, защото не са по стандартите на НАТО – под бронирана техника имам танкове и бронирани машини“, смята Велиизар Шаламанов.

Армията ни разполага със снаряди от двата най-търсени калибъра от Украйна – 120 мм и 122 мм за минохвъргачки и гаубици.

С-300 са най-добрите и модерни системи за противовъздушна охрана, с които разполага българската армия. Руската система нарежда страната ни на второ място по ПВО възможности на Балканския полуостров. Системата С-300 е равностойна на американската "Пейтриът" и дори има някои предимства.

Страната ни има един дивизион - 12 пускови установки, като всяка носи 4 ракети. Те са базирани край София и служат за защита на столицата. Един комплекс е съставен от превозно средство с 4 ракети, мобилен радар и команден пункт.

С-300 e на въоръжение в България от 1988 година, а установките са базирани край Банкя.

"Ракетите С-300 са съветски зенитно-ракетен комплекс на средно разстояние. Тази модификация, която България има - ПМУ, е с обсег между 75 и 90 км и на височина от около 24 км".

"Комплексът С-300 осигуряват въздушното прикрие на София. Ако те бъдат свалени от въоръжение и бъдат изпратени в Украйна, София остава без зенитно- ракетно прикритие, а тук са всички държавни институции. 

Само четирите най-големи български града - София, Пловдив, Варна и Бургас, както и АЕЦ „Козлодуй“ и някои важни индустриални обекти са напълно покрити от противовъздушната отбрана (ПВО). Въпреки че до средата на 90-те години на миналия век ПВО на България е смятана за най-силната на Балканите, още от създаването на зенитно-ракетните войски през 60-те години на ХХ век отбраната е организирана да покрива възлови части и пунктове, но не и цялата територия на страната. Като основното покритие е било съсредоточено първо в София и по линията към Перник, тъй като по това време евентуална атака по въздух срещу столицата би дошла от юг. Румъния е съюзник на България във Варшавския договор, а Югославия - неутрална държава, макар и комунистическа страна.

В НАТО само България и Словакия разполагат с противовъздушните ракетни системи С-300 от времето на Съветския съюз, с които са обучени да работят и украинските военни.

"Украинците имат по-старите варианти на комплекса - ПС и ПМ. Няма да имат особени трудности да използват нашите. Друг е въпросът каква ще бъде реакцията на Русия при едно такова изпращане на ракетни комплекси в Украйна".

Словакия вече е дала неофициално съгласие да предостави своя комплекс на Украйна. Според чужди източници в замяна ще получи от нидерландското правителство американски ракети Пейтриът, заедно със 150-200 души. България ще получи такива вероятно от Германия.

"Те ще дойдат с германски екипажи, т.е. германски разчети, германците ще ги обслужват. Доколко ще бъде под наш контрол хуманната верига е доста дискусионно и не е ясно. Това е сериозна загуба на националния суверенитет.

Ако не ги закупим обаче, тези ракети няма как да останат за постоянно в България. Освен това ракетите С-300 имат по-добри характеристики спрямо американските "Пейтриът".

Началото на зенитно-ракетните войски на България е поставено на 1 октомври 1960 г., когато е създадена Първа зенитно-ракетна бригада (ЗРБ) с управление в София.

В нея се вливат два зенитни полка от Военновъздушните сили. Първоначално Първа ЗРБ е в състав от 8 зенитно-ракетни и два технически дивизиона. Първите зенитно-ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М „Двина“.

Какво знаем за военната помощ, която Киев иска от София и какво даде вече България на Украйна?

Съдържанието е засекретено, но това, което е ясно, е че България изпраща боеприпаси. Втората пратка съдържа снаряди, които са с изтичащ ресурс и трябва след няколко години да бъдат унищожени, ако не бъдат използвани. Във военните действия Украйна използва хиляди снаряди на ден.

"Предоставяме боеприпаси над изискваните по нормативи за военно време и оставяме боеприпаси, които ще ни позволят да водим нормална учебна бойна подготовка“, посочи министър Тагарев.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук