Земетресение с магнитуд 3,2 по скалата на Рихтер е регистрирано на територията на Черно море, край Шабла, съобщава Европейският сеизмологичен център.

Трусът е усетен в 13,37 ч. с епицентър на 18 км югоизточно от Шабла и на 67 км източно от Варна, с дълбочина 10 км.

По данни на Геофизичния институт на БАН земетресението е с магнитуд 2,9 по скалата на Рихтер. 

Земетресинята край Шабла не са рядкост през последните години. По повод предишен трус ст. н. с ІІ ст. д-р инж. Орлин Димитров от Института по океанология във Варна обясни пред радио „Фокус” – Варна на какво се дължат колебанията на земната кора в региона. 

В акваторията на Черно море има не малко огнища, които биха могли да предизвикат земетресения.
Най-опасните по българското крайбрежие се намират в акваторията на около 15 км югоизточно от нос Шабла.

Там са установени два епицентъра, чийто магнитуд може да достигне повече от 7 по скалата на Рихтер. Тези земетръсни огнища се намират непосредствено едно от друго и на практика това е най-опасното място от българската територия на Черно море.

Установени са и няколко други възможни земетръсни центъра, но с по-малък магнитут. Единият се намира на около 20 км. югоизточно от нос Калиакра, а другият - на около 30 км. южно от град Каварна.
Според Орлин Димитров има обаче и съвременно активни опасни разломи. Най-опасният от тях е Калиакренският разлом, чиято траектория преминава почти успоредно на бреговата линия между нос Калиакра и нос Шабла.

Съществуват още няколко азлома, които обаче пресичат бреговата линия перпендикулярно, а единият от тях минава през средата на варненското езеро и залив и продължава на изток, а другия разлом преминава близо до село Близнаци.

Специалистът коментира, че всъщност тези са най-активните разломи, които геолозите наричат – съвременно активни разломи.

Орлин Димитров посочи, че според исторически данни в акваторията на Черно море е установено, че е имало не малък брой земетресения, които са оказвали пагубно въздействие върху родното крайбрежие. Според исторически данни през XV век край Варна е имало силен трус, който разрушил целия град.

„Имаме всички основания да считаме, че това земетресение е било в акваторията на Черно море”, заяви Димитров и подчерта, че тогава не е имало геофизици, които да определят къде е бил епицентъра на труса,  но по малкото данни, с които учените разполагат, са стигнали до това заключение.

През I век пр.н.е. е имало друго голямо земетресение в района на днешния град Каварна, когато градът намиращ се там Бизоне е изчезнал. Голямата трагедия обаче е дошла, когато след земетресението се е активизирало свлачище и следствие на свличане на скалната маса всъщност древният град потъва в морето.

Това според специалиста е трагедия, която може да се сравни единствено с това, което се е случило на градовете Херкулан и Помпей в Италия, които биват унищожени след изригването на вулкана Везувий.

От по-съвременната история специалистът от института по океанология даде за пример земетресението от 1901 година по родното крайбрежие в северната част, което е било изключително силно и е нанесло сериозни щети в района на Шабла, Каварна и най-вече Дуранкулак.

Това земетресение е било предизвикано от двете огнища, които се намират в акваторията на 15 км. югоизточно от Шабла.