Кои са най-разпространените венерически болести, които засягат женската полова система, и как да им противодействаме - информация, която е от изключителна важност и жизнено значение за всяка една жена.

Кандидоза (млечница)

Това е най-честото заболяване при жените. Кандидозата е инфекция на лигавиците, причинена от гъбички от вида Candida. Тези гъбички нормално се намират както по кожата и лигавиците, така и в околната среда.


Това означава, че кандидоза би могла да се предава както по въздушен път, така и по полов. Днес честотата на тази инфекция се увеличава значително.

Основните симптоми са сърбеж и течение. Някои мъже са носители на гъбичния организъм, причиняващ болестта, а не се лекуват. Тогава те биха могли многократно да предават инфекцията на партньорката си. Поради това основното правило е двамата да се подложат на лечение същевременно.

Генитални брадавици

Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус. Инфекцията с папилома вирус носи повишен риск от карцином на шийката на матката – най-често срещания генитален карцином при младите жени. Появява се най-вече в зряла възраст и често се предава по полов път. Инкубационният период е от 3 до 6 месеца. Заболяването се проявява под формата на малки твърди белезникави или зачервени възелчета в гениталната област при мъжа и при жената, които нарастват по брой и големина и повърхността им може да подмокря.

Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, чрез лазер или чрез електрокоагулация. Понякога рецидивират.

Генитален херпес

Причинява се от 2-ри тип на вируса на обикновения херпес. Първичният генитален херпес е по-чест в зряла възраст и се предава чрез полов контакт със заразен партньор, чрез орален секс и даже при целувка. При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те са носители на вируса. Симптомите на херпеса са еднакви при мъжете и жените. Първоначалните симптоми са сърбеж и парене, последвано от появата на обрив от мехурчета.

В зависимост от състоянието на имунната система херпесът би могъл да се проявява с различна честота – от един път в годинато до ежемесечно, като проявата му се провокира от менструация, вирусна инфекция, стрес и др. Херпесите отшумяват за около 10 дни, но заразеният остава носител на вируса.

Ефективно лечение на херпеса все още не е намерено, то може да се контролира чрез сексуално въздържание при появата и наличието на херпеси. Провежда се симптоматично лечение с антивирусни препарати. Активният гениталният херпес е свързан с риск за плода по време на раждането, поради това жените с проявена инфекция обикновено раждат чрез цезарово сечение.

Трихомоназа

Трихомоназата е най-разпространеното заболяване, което се предава основно по полов път. Годишно в света се регистрират До 180 млн. случая се регистрит годишно в света. Най-засегнатата възраст е между 16 и 30 години. Любопитното тук е, че, макар и минимално, съществува вероятност и за извънполово предаване (чрез ползване на общи кърпи, вани, тоалетни седалки и т.н.).

Съществува риска по време на раждане болната майка да предаде инфекцията на новороденото си момиченце. При жените острата инфекция предизвиква силно течение, което е с неприятна миризма и е болезнено. Често инфекцията е с малко и нетипични симптоми. При мъжете трихомоназата по правило протича безсимптомно и се открива при проследяване на партньорката. Това е от съществено значение за разпространението на болестта и най-вече за бързото настъпване на усложнения. Лекарят поставя диагноза с помощта на вагинална намазка и провежда лечение с антитрихомонни средства. Двамата партньори задължително се лекуват едновременно.

Гонорея (Трипер)

Разпространява се основно чрез полов контакт., но може и чрез заразени вещи - общи кърпи, бельо, тоалетни седалки, замърсени ръце и т.н. По време на родилния акт новороденото може да се зарази от нелекуваната си болна майка, като в този случай се инфектират най-често очите на бебето. В България се провежда задължителна профилактика срещу гонорея на децата при раждането им. Инкубационният период е от 2 до 7 дни, може и до 3 седмици и много рядко повече. Протича остро със или без усложнения, или хронично, когато инфекцията надхвърли 2-месечна продължителност. Острата гонорея при жените често остава неразпозната и се прибавя към вече съществуващ възпалителен процес и „бяло течение”. Симптомите са парене и болка при уриниране, чести позиви за уриниране. Повечето пациентки се консултират по повод оплакванията на техния партньор, или ако са настъпили вече усложнения – цистит, ендометрит, възпаление на яйчника или тръбите. Резултатът от тези възпалителни промени много често е стерилитет.

Ако се проведе адекватно лечение, то е успешно в над 95%. Ако не се предприемат необходимите мерки за лечение инфекцията се усложнява с поява на болки и често уриниране, болезнена еякулация, капки кръв в урината, общи симптоми (температура, ставни болки). Всичко това води до усложнения, свързани с периуретралните жлези, простатит и епидидимит с възможен стерилитет. Лечението включва антибиотици и други средства и е успешно, особено в острите форми преди настъпването на усложнения.

Сифилис

Сифилисът е може би най-древната венерическа болест. В Европа се появява за пръв път в края на XV век под формата на внезапна епидемия. Непозната тогава за лекарите, болестта отнема живота на много хора и е наречена „новата чума”. В действителност това е едно хронично протичащо инфекциозно заболяване, причинено от бактерия, наречена Бледа спирохета. Заразяването в 90% става при полов контакт със заразено лице, с възможности за предаване извънполово: от болната майка на плода, с целувка, със заразени предмети в бита или професионално( катетри, сонди, угарки от цигари, четки и клечки за зъби и много други). Тук е задължително да се посочи, че Бледата спирохета е един много нетраен организъм и под влияние на дезинфекционни средства умира бързо. Обикновеното измиване с вода и сапун е достатъчно за нейното унищожаване, което означава, че добрата лична хигиена е практически най-важната предпазна мярка срещу болестта.

При Сифилиса периодът от заразяването до проявата на болестта, наречен инкубационен период, е сравнително дълъг – от 14 дни до 3 месеца. След развитието на болестта протичането на Сифилиса се дели на 3 периода. Първите симптоми и при мъжете, и при жените се появяват не по-рано от 2 до 3 седмици след рисковия полов акт ( може и по-късно). Ако не се лекува, след поредица от пристъпи, след края на 3-та година от заразяването болестта влиза в дългогодишен скрит период, с развитие накрая на Третичен период на сифилиса. Той обхваща различни органи и системи с развитие на язви, разпад на тъкани, слепота, сърдечни поражения, костни деформации, невросифилис с цялостна промяна на личностните качества до лудост и смърт. При вродения сифилис майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Затова тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България. Сифилисът е заболяване, изучено добре и са налице всички сигурни методи за диагноза и лечение, което е толкова по-успешно, колкото по-навреме започне.

СПИН

Болестта е инфекциозен процес, предизвикан от вирус, наречен HIV-вирус. HIV може да се намери при болните в техните телесни течности: кръв, кръвни продукти, семенна течност, сълзи, слюнка, кърма, пот и др. Важно е да се знае, че вирусът е чувствителен на дезинфектанти и добрата хигиена е най-добрата превенция за избягване на зараза. Предаването на HIV-инфекцията става по три начина: 1. При сексуален контакт (хетеро- или хомосексуален); 2. При преливане на кръв и кръвни продукти; 3. Трансплацентарно – от болната майка на плода по време на раждането или с кърмата. Инкубационният период от заразяването до проявата на заболяването може да бъде много дълъг, започва от 3-6 седмици, понякога 10 години, като в този период инфектираният е заразен и много често не знае, че носи вируса и го предава на своите сексуални партньори. Основното за HIV вируса е, че разрушава имунната система. Вирусът е изключително опасен и уврежда органите: бели дробове с тежки пневмонии, черен дроб с хепатитни промени, увреждане на нервната система с невропатии, ранни деменции, тежки общи и кожни инфекции, неоплазми и смърт. Най-ефикасният начин за предпазване от СПИН е ползването на презервативи.

Хепатит В

Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с хепатит В би могло да доведе до носителство, без да се прояви заболяване, до остър хепатит или до хроничен хепатит. Последният представлява сериозен медицински проблем и може да доведе след време до чернодробна цироза или рак на черния дроб. След откриването и въвеждането на ваксина срещу хепатит В честотата на хепатит В намаля. В България след 1991 г. всички новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В. Носителите на вируса се проследяват от специалисти, както и тези, които имат хроничен хепатит.

Хламидии

Хламидиите са сред най-често срещаните заболявания при хора в полово активна възраст. Най-застрашението от хламидална полово предавана инфекция са лицата с множество различни сексуални партньори. Средният инкубационен период на развитие на болестта е между 1 до 3 седмици. При жените обичайно се наблюдава увеличаване на „бяло течение”. Обикновено не му се обръща внимание и се стига до усложнения, като хронично и безсимптомно развитие на инфекции в горните отдели на гениталния тракт (яйчници, тръби) и стерилитет. Като симптомии се наблюдава изтичане на специфичен секрет (слуз или гной) от влагалището на жената, които обикновено са придружени с парене и болка по време на уриниране. Недиагностициране на болестта навреме води до усложнения със засягане на очите, ставите и възможен постхламидиален стерилитет.

Лечението се провежда с антибиотици.

Как да се предпазим -

Най-сигурният начин да се предпазите от гореописаните болести, е като избягвате безразборните сексуални връзки и поддържате сексуален контакт само с един партньор, на когото се доверявате. -Най-доброто предпазно средство си остава презервативът. Ако мъжът не желае да използва презерватив, тогава жената е тази, която трябва да го убеди, че си струва да се внимава. Той ще я предпази от забременяване, но и ще намали значително опасността от полово преносими заболявания.

-Правете редовни профилактични гинекологични прегледи (най-малкото два пъти годишно). -При съмнение за инфекция, задължително говорете с партньора си и се лекувайте заедно!