Често чувам “при социализма нямаше бездомни, нямаше бедни, нямаше просяци”. От детството си помня как баба ми Олимпия всяка неделя даваше милостиня на една старица, която стоеше в кьошето на входа на малката църквица “Св. Петка” откъм ул. “Съборна”. Да, но тя събираше пари за храма. А в по-ново време едва ли някой е забравил светлия образ на дядо Добри, който стана най-големият дарител на християнските храмове у нас. 

И да, по улиците на големите градове нямаше изпаднали в крайна бедност старици, сгушени край лъскавите витрини, с ръка, протегната за подаяние 

Нямаше такива като останалата без препитание Величка, превърнала се в ангел за градските гълъби. Завита с опърпано парче одеяло, чакаща милостиня. Нямаше и кашонен дом, покрит с найлони, откъдето наднича Мария, събрала покъщнината си в торбичка, с анулиран нотариален акт за цяло имане. Професията ми ме е срещала с какви ли не хора. С богати и бедни, добри и не толкова добри, умни и глупави, с герои на нашето време, с будители, с мъдри, беловласи, с учени и неграмотни, хитреци и наивници, тежко болни - безмълвно носещи кръста си, както и симуланти, които източват социалната и здравната система. Изслушвала съм дори крадци, убийци и техните жертви...

Виждам всеки ден несретници, чиято съдба ги е запратила на бунището

Кашонът на 75-годишната Мария на ул. "Съборна"

А гледката как някой се храни направо от контейнерите за боклук ме ужасява... За никого не е тайна, че лихвари, нотариуси, адвокати, общински служители, социални работници и дори медици играят в схеми за забогатяване чрез измами. Имотната мафия дебне за наивници, а представителите на сляпата Темида с широко отворени очи се оглеждат от кого ще спечелят 

Вярно е, има и много хора, останали без покрив над главата си заради ужасно стечение на обстоятелства или пък по собствена вина. Отдадени на хазарт, изгонени от децата си родители, мъже и жени, станали жертва на измами. Наркомани и алкохолици, които търсят компанията на себеподобни. За част от тях да бъдеш бездомен и просяк е въпрос на личен избор. София ги привлича като магнит, градът е голям и всеки тук е “невидим”. Не са малко и тези, които живеят като прелетните птици - през пролетта се отправят към по-богатите страни от Европа, където просията е по-доходоносна, а свие ли студ, се прибират у нас. Но къде е държавата?

Помните сигурно онзи неосъществен репортаж с творците, настанени в Дома за дейци на изкуството и културата в кв. “Захарна фабрика”. Тогава директорката беше ту в отпуск, ту при министъра, ту много заета и така месец и половина. Любопитното е, че дори след публикацията ни реакция до ден днешен няма! Но... аз опитвам и така вой на линейка ме отвежда в Кризисния център за настаняване на бездомни лица, който е току до община “Илинден”.

Зимата е тук! Паднат ли температурите под нулата, служители на общината правят обходи по улиците на града в търсене на потенциални жертви на студа 

И ето екип на Спешна помощ води тук поредния несретник, заплашен от бяла смърт. Мъжът едва се крепи на краката си, брадясал, с изпито лице, видимо не тежи повече от 40 кг. Подкрепен от медиците, някак си успява да изкачи стъпалата до втория етаж на приюта, където рухва...

Директорката Валентина Рунева, силно притеснена, се щура насам-натам в опит да се свърже с общината. Причината - бездомникът сякаш бере душа, а опитното й око преценява, че е по-добре да го вземат в болница... “Боже, защо го водите тук, има ли настанителна заповед. Дайте храна, някой да направи чай”, нарежда тя.

Процедурата по настаняването върви, заедно с него в приюта за 6 месеца приемат и Силвия и сина й. Двамата са облечени в маркови дрехи, момчето е гей - наконтен по последна мода, с трептящи изкуствени мигли, прическа и грим, има дори пиърсинг на едната си вежда, говори по телефона - последен модел айфон. По-късно ще разбера, че жената е лежала в затвора, а младежът проституира. 

Тук са за поредните 6 месеца, докато пукне пролет и бизнесът потръгне. Така е от няколко години... 

Вече леко постоплен и нахранен, сиромахът се окопитва. Христо има редовни документи. Питам го къде е живял досега, няма ли пенсия и чувам поредната мрачна история. “Старецът” се оказва 54-годишен, който не работи от повече от 20 години. Но затова пък лятото броди из Европа. 

Като в транс той нарежда: “Казвам се Христо Симеонов Огнянов, идвам от Швеция, там работех, просех, изкарвах пари, но ми ги взеха”. На въпрос в кой град е бил, пояснява, “обикалях, даже кола си купих там...”

В хода на разговора разбирам, че Христо е роден в София, завършил е техникум “Вилхелм Пик” и дори преподавал там стругарство известно време. Родната му къща била на ул. “Бренска гора” 48, но сега там няма нищо. Строителната мафия я съборила, а имотът бил прехвърлен с фалшиво пълномощно на трето добросъвестно лице. Христо изпаднал, започнал да пийва с местните клошари. От време на време поработвал. 

Христо проси в Швеция

На “помощ” му се притекли от фирма за набиране на работници в строителството, но не било така, отвели го в Швеция, където попаднал в ръцете на просешката мафия 

Взели му документите, настанили го в мазе, заедно с още няколко човека. Всяка седмица отчитал припечеленото... Прибрали и последните му пари, за да му върнат личната карта и да го докарат до България, но го зарязали на шведската граница. Той се прибирал пеша и на автостоп цели три седмици! На нашата граница милостив тираджия го приютил в камиона си...

Докато ми разказва историята, наоколо се тълпят част от постоянните, “временно” настанени обитатели на приюта. Сред тях е и Росица, която всячески се опитва да привлече вниманието ми. 

“Моля, помогнете ми да се махна от тук”, нарежда тя. Тя пък е от Димитровград, работела като продавачка, после като телефонистка. Като много хора, придошли в столицата още по бай-Тошово време. Съпругът й бил милиционер и живеели във ведомствен апартамент на МВР. Той я изоставил, а държавата щедро настанила Росица и дъщеря й в жилище на “Софжилфонд” на бул. “Дондуков”. След 10 ноември обаче собствениците на сградата си върнали имота. Така тя се озовала в общинско жилище в кв. Подуене. Дъщеря й се омъжила, 

Росица помагала, докато зрението не й се увредило. Било невъзможно да работи и станала излишна 

Баба Тодора проси на бул. "Витоша" всеки ден.

Изнесла се на квартира, но натрупаните сметки за неплатеното парно и свободния наем били непосилни за нея и тя се озовала на улицата... Да се върне в Димитровград било невъзможно, тъй като родителите й, които някога били сред ентусиастите да построят Града на бъдещето, продали всичко и също се заселили в София, също в общинско жилище, което обаче успели да купят. 

“Майка ми е на 85 г. и живее с племенника ми в кв. “Красна поляна”, той ще я наследи, няма място за мен там. Лятото спя по пейките в градинките, а зимата съм тук. А дъщеря ми, да е жива и здрава, си гледа нейното семейство. Имам внучета и правнучета”, нарежда тя и с мъка споделя, че не ги е виждала много отдавна...

Надничам в стаята, която Росица обитава заедно с още две жени. Едната е ромка и още от вратата ме подхваща: “Имам четири деца и 23 внуци, на 58 г. съм. Мъжът ми почина през 2009 г., няма къде да спием, да се мием. Събориха ни къщите, на улицата ни оставиха... Нямам аз адресна регистрация, затова съм тук (бел. ред. - тя и още над 120 цигански семейства се бяха самозаселили на бул. “Стамболийски” в София.

Общината събори бараките им и настани част от обитателите им в новопостроени блокчета в кв. “Хр. Ботев”, а други в приюти в бившите виетнамски жилища в “Красна поляна”). В “Люлин” живеех аз, ама място няма вече, много народ сме, ей сега дъщеря ми роди четвърто дете, Исус се казва. Остави го да го гледа държавата, ама иска да си го вземе де, но не може, пари няма, мъж няма. Силва Стефанова Борисова, помогни й, ако можеш”, каканиже ромката, която всяка сутрин ходи да мете улиците, защото работи в чистотата на 4 часа.

“Много са човешките съдби, различни са потребностите на хората, някои се нуждаят от лечебно заведение. И тук искам да изкажа благодарност на екипа на Столична община и общинските болници, които приемат за лечение тези бездомни хора, които в повечето случаи нямат здравни осигуровки и не подлежат на здравно осигуряване.

Имаме и такива, при които успяваме да се свържем с техните близки и да възстановим връзката тях. Много рядко са случаите, в които успяваме да съдействаме да намерят работа, защото те са трайно излезли от трудовите си навици”, разказва ми за програмата Мина Йовчева, директор на Дирекция “Социални услуги за деца и възрастни” в Столичната община.

“В кризисния център продължаваме да приемаме бездомни хора. Някои настаняваме и в социални услуги, които са с по-дългосрочен престой, като това са домове за възрастни хора. Имаме и такива случаи”, каза тя. И призовава гражданите да сигнализират за бездомни лица в контактния център на Столична община чрез телефон 112. Освен това сигнали могат да се подадат и на телефона на Дирекция “Социални услуги за деца и възрастни”, който е 02 80 35 909.

Текст и снимки Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук