Договорът на Българска банка за развитие (ББР) с адвокатската кантора, „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, където работи Лена Бориславова преди влизането си в политиката, е в ущърб на банката. Това твърди доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), цитиран от „Гласове“.

Агенцията вече го е пратила на прокуратурата да разследва длъжностни престъпления, които според инспекторите са налице от страна на ръководството на банката, което е допуснало да се ощети материалният интерес на финансовата институция. 

Предмет на инспекцията е самият договор, неговият предмет, изплатените възнаграждения и получените насреща услуги. Контрактът се сключва от ББР и управляващ съдружник, но Лена Бориславова е определена да движи делата на банката в адвокатската фирма.

По публично оповестена информация, правната фирма е получавала близо 7000 евро месечно от финансовата институция. 

Държавната банка има собствен правен отдел, който се грижи за стандартните кредитни и гаранционни споразумения, отношенията със служители и всички останали рутинни дела.

В същото време ББР прибягва до услугите на външни кантори, когато подготвя международни облигационни емисии, защото те имат опит в съставянето на инвестиционни проспекти и техническата подготовка на емисиите. 

Според доклада обаче ползите, възникнали за ББР от договора с кантората, на Лена Бориславова, значително изостават спрямо платените средства. Констатирани са дни, в които бъдещият шеф на кабинета на премиера Кирил Петков и бъдещ депутат не се появява в банката, съдейки по отчитането на картата й при влизане, както и очевидно фиктивни регистрации, при които излизането става дни след влизането, което предполага или адвокатът да е прекарвал дни в банката, или да се чекирал произволно. 

Твърденията в доклада на АДФИ са сигнал за нарушения, които далеч не са най-големите безобразия, ставали в Българска банка за развитие. Те обаче потвърждават апетитите на бъдещата (към онзи момент) власт да създава бизнес на приближени структури, както и да осигуряват високи доходи на хора, на които разчитат, а впоследствие и се вливат и в редиците им.

От своя страна ББР така и не се превърна в класическа банка за развитие, въпреки, че Продължаваме промяната сформираха две правителства за три години и постоянно я използваха като дъвка в предизборните си платформи. 

Прокуратурата вече проверяваше договора на ББР и адвокатската кантора, тъй като новото ръководство на ББР, което именно Кирил Петков назначава в качеството си на служебен министър на икономиката, го е подписало във време, когато новите директори още не са били встъпили в длъжност. Така те са нямали право да представляват легално банката, но въпреки това ангажиментът е породил разходи за финансовата институция.

Самият Кирил Петков пробва да ускори процедурата по назначаването на директори и надзорници на ББР, като опитва да внесе имената им за одобрение от БНБ, преди още да стане министър и формално банката да му бъде поверена като отговорност. 

Когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката изпълнителен директор на ББР стана Цанко Арабаджиев, за когото е известно, че преди това е уволнен от друга банка за несправяне със служебните задължения. Той е обжалвал решението пред две съдебни инстанции, но те потвърждават уволнението му.

След влизането му в ББР следват няколко месеца, в които банката отпуска точно един заем и дейността ѝ практически замръзва. Заради преоценка на отпуснати преди това кредити и гаранции се заделят провизии и банката начислява загуба за 339 млн. лв.