Изследване в 15-те държави-членки, присъединили се последни към ЕС, разкри тенденциите в здравното обслужване. Оказа се, че то рязко се е влошило в целия съюз вследствие на икономическата криза. Очаквано, България пак е на челните места в негативния списък.
Проучването показва, че всеки втори европеец или около 25 млн. души са недоволни от здравната система. 74% от пациентите посочват, че заради икономическата криза държавите им са намалили здравните бюджети, а това е увеличило доплащането от страна на пациентите.
„Нашата работа като представители на гласа на пациентите е тук, в Брюксел, да видим тези теми в дневния ред на тези, които взимат решения и да ги убедим колко е важно това”, коментира Никола Бедлингтън.
Най-големи са проблемите в Източна Европа. България и Румъния са с най-висока детската смъртност - повече от два пъти над средната за Съюза. Ако продължителността на живот на средния европеец е 80 години, у нас - тя е до около 73 години.
Данни на Брюксел показват, че достъпът на българите до здравни услуги е най-лош през последните години.
“От една страна ЕС казва, здравеопазването е национална политика и отговорност, има националните правителства. От друга страна има чл 35 от Хартата на ЕС, където се казва, че ЕС трябва да гарантира качествено здравеопазване”, посочи Андрей Ковачев.
Над половината от анкетираните европейци обвиняват кризата и за поскъпването на лекарствата. Затова експерти предлагат нов диференциран подход в определянето на цените на медикаментите- те да са по-ниски за по-бедните страни. „Обсъждат се нови начини тази система да се подобри, като държавите със сходен БВП да се реферират една към друга, и по-богатите държави - една към друга”, допълва пред bTV Станимир Хасърджиев.
Резултатът от срещата е, че до края на годината участниците ще представят екшън план с конкретни мерки как да се преодолеят неравенствата в здравните системи в ЕС.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
