Често когато някой се държи неадекватно, си казваме: “Май не си е пил хапчетата”. И отминаваме, за да си нямаме неприятности. Защо стана така, че не пропускаме да си пийнем ракийката, а за хапчетата забравяме?
И кой трябва да се намеси, ако човек с диагноза обикаля улиците и заплашва живота на хората? През последните седмици ставаме свидетели на почти ежедневни инциденти с бивши и бъдещи пациенти на психиатриите. И не говорим за махленски свади, а за размахване на ножове, самурайски мечове и все такива опасни хладни оръжия, което разгорещи страстите, предизвика дискусии по телевизионните студия и толкова.
Гледаме новините и излизаме на улицата с едно наум
Защото не е вярно, че са “пуснали лудите”, просто лудниците явно не могат да поемат все по-изперкващия народ. А причини за това, колкото щеш. Цените хвърчат, доходите пълзят, времето мразовито, по върховете на властта - ветровито. А българинът е до стената. И се спасява както може - един вади нож, друг бяга. Както в с. Мало Конаре, Пазарджишко, където мъж във видимо неадекватно състояние размаха самурайски мечове на спортна площадка и заплаши местни хора и дори полицейски екип.
Както ритахме, изведнъж дойде и започна да вика. Видяхме две саби. Големи бяха. И ни подгони. Започнахме да бягаме.
Каза, че ще заколи някого, разказа Даяна Колева, очевидец. Мъжът е настанен за принудително лечение в психиатричната болница в областния град. Това обаче не успокоява местните, които се страхуват, че скоро пак ще излезе на улицата. А след като излезе, отговорността “да си пие хапчетата” ще бъде на възрастните му дядо и баба, с които живее и редовно тормози. Въпрос на време е пак да реши да се прави на самурай.
В постоянен страх заради съседка живеят и хора от Велико Търново. “Винаги има много ярост, много агресия в звуците, които се чуват от апартамента. Това се случва всекидневно от 5 години насам”, разказва съседът на жената - Калин Василев.
“Тя върви по улицата, по която минават всички деца на път към училище. Обикаля с ножица навсякъде. Разхожда се и крещи, кръсти се, реже дръвчета. Просто е в неадекватно състояние”, твърди очевидка.
Трябва ли да се случи непоправимото, за да се раздвижат институциите? Жалбите на хората потъват някъде или се препращат от една служба на друга и се прекратяват.
Прави са психиатрите, че трябва по-малко говорене и повече действие
Защото народът изперква - това става все по-видно. “Това, че напоследък тези случаи зачестиха, показва, че колкото повече се неглижира психичната болест, толкова по-ярко се заявява тя в обществото”, подчерта д-р Анета Аничкина, психиатър. И допълва, че предложенията за реформи остават само на хартия.
А докато това е така, тези, които са изтеглили късата клечка да срещнат потенциален пациент на психиатрията, който безчинства по улиците, ще разчитат на късмет и на бързо оттегляне от опасната зона.
Мариана ДОБРЕВА
