“Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, писано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. под заглавието “Дякон Васил Левски”.

Крайният му вариант е публикуван в “Календар за 1876 година” под снимка на Васил Левски, а след тов в “Съчинения на Христо Ботйов” от Захари Стоянов. Това е едно от най-жалните и тъжни стихотворения в българската литература. В оригиналния вариант има още един последен куплет, който е премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 г.:
 

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

Плачи за него, кълни съдбата!

Между двете произведения - това, което първоначално публикува Ботев и по-късния популярен вариант, има някои промени. През 1875 г. Ботев издава стенен календар с образа на Хаджи Димитър, а през следващата - 1876 г., календарът е посветен на Левски и съдържа стихотворението. За съжаление не е запазен екземпляр от него.

Оригиналното стихотворение на Ботев

Стихотворението на Ботев има 6 куплета и е със заглавие “Дякон Васил Левски”. Съвременници му разказват, че Ботев носи текста на стихотворението в продължение на три години, за да го редактира. Това е изключително нетипично за него, който често пише стихотворенията и статиите си на един дъх. Единствено за творбата си за Апостола му трябва повече време.
 

Редактираното стихотворение от Захари Стоянов

При редакцията Захари Стоянов премахва последния куплет и вече под името “Обесването на Васил Левски”.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук