Гаврил Кръстевич е едно от знаковите лица свързани със Съединението на България. Дълги години неговата роля е пренебрегвана, тъй като той е последният губернатор на Източна Румелия. Но, днес ще се опитаме да представим неговата история в повече детайли и как успява да съдейства на българските каузи през годините, пише Poznanieto.bg.

Кой е Гаврил Кръстевич

Гаврил Кръстевич е роден през 1818 година в Котел под името Гандю Баюв. Показва значителен потенциал и заради това е пратен от котленските първенци първоначално да учи в Карлово при известния учител Райно Попович, а по-късно бива свързан с българина на най-висока позиция в Османската империя – Стефан Богориди, който му съдейства да учи в Цариград.

Завършва в известната школа в Куручешме, а по-късно и право в Сорбоната(Франция). След като завършва образованието си, той започва работа при своя наставник Стефан Богориди, като постепенно израства в османската йерархия. По този начин той печели доверието на султана и съдейства за българските каузи в империята. Ето кои са те:

Хилендарският манастир

През 1850 година, той е натоварен със задачата да разреши имотен спор между Хилендарския и Иверския манастир. Той го разрешава в полза на българския манастир, а успява да помогне и на големия борец за църковна независимост Иларион Макариополски.

Църковната борба

Гаврил Кръстевич е един от основните лица, които се борят за независима българска църква в рамките на Османската империя. Още след Великденската акция от 1860 година, Гаврил Кръстевич участва в смесени българо-гръцки комисии пред които защитава тезата за самостоятелна българска църква и богослужение на български език.

Неговите знания във връзка с църковното и османското законодателство, както и високата му позиция в рамките на Османската империя, му позволяват да защитава по най-добрия начин българската позиция. Тази негова дейност се реализира по успешен начин с фермана на Абдул Азис от 1870 година, с който се учредява Българската екзархия. Гаврил Кръстевич е едно от лицата, които работи по самия документ и успява да наложи своята теза.

Съединението на България

Назначен е за секретар на неговия ментор Стефан Богориди, който пък става първият губернатор на Източна Румелия. Успява да опази българския характер на областта, като поддържа българските позиции пред Високата порта.

След като Стефан Богориди е сменен, той заема неговата позиция и продължава с пробългарската си политика. Смята се ,че неговото назначение е било възможност и със съдействието на Руската империя, с която той е в близки отношения.Неговата роля е ключова за Съединението поради следните причини:

  1. Назначава на ключови позиции хората, които работят за Съединението – дали от страна на Княжество България, дали от страна на Русия.
  2. Дава предимство на Народната партия в Източна Румелия, която е проруска и работи в полза на Съединението на България.
  3. Спира действията срещу Съединението на администрацията си – това се случва в дните преди 6 септември 1885. Той разбира за готвения преврат, но не се намесва, а дори спира исканията на част от неговата администрация да бъде изпратени османска войска, която да потуши преврата. По този начин той дава възможност да бъде осъществено Съединението.

Защо Гаврил Кръстевич остава с негативен образ сред българите

Първата причина, разбира се, е, че заема висок пост в рамките на омразната Османска империя. Той на първо място трябва да представлява интересите на Високата порта. На второ място – това е дело в голяма степен и на Захари Стоянов. Известният комита се премества в Пловдив след Освобождениети и започва революционна дейност.

Пише най-популярният вестник по това време – вестник Борба – и представя образа на Кръстевич като Треперко паша. Тоест лице, което обслужва чужди национални интереси и е прекалено страхливо, за да предприеме каквито и да е действия. По този начин, в съзнанието на хората се налага този образ. Въпреки това, той бива почетен с минута мълчание след смъртта в българския парламент.

Какво казва Гаврил Кръстевич за Съединението

Пред своите приятели Марко Балабанов и Димитър Гешов, Гаврил Кръстевич коментира своята гледна точка за Съединението. Той казва, че ако не е можел директно да помогне на Съединението, то е гледал да не пречи и да не уведомява султана за случващото се в Източна Румелия. Тази жертва той я приема в името на общото дело. Единственото, с което не е съгласен, е,че са го качили на файтон с ескорт жена облечена в хъшовски дрехи, и са го разкарвали из Пловдив.