Нямаше как да не го забележа още в бекстейджа (зад сцената) - едър, симпатичен мъж с блага усмивка и посребрени коси. При това, определено над 55. И бях доволна, че македонският певец Зоран Христов прие да даде това интервю специално за нашите читатели. В него говорим най-вече за любов и историите, претворени в песните му.

В конкурса за нова авторска песен на “Пирин фолк” Сандански 2021 той се представи с песента “Остарев, но не те заборавив” (музика Иво Горов, текст Огнен Неделковски, аранжимент Владимир Дойчиновски), а предишната вечер в конкурса за изпълнителско изкуство участва с песента “Ке те носам на юг” (музика и текст Горан Шарац, аранжимент Цане Петров). 

- Зоран, каза ми, че в твоите песни винаги има някаква история. Ще разкажеш ли за какво ще пееш на сцената в Сандански?

- Така е наистина. Първата песен е за един мой познат македонец, роден в Скопие. По професия беше военен и по времето на Югославия е живял на много места - в Белград, Загреб, Любляна. До 2010 г. живя в Скопие, после жена му почина. А някога имал една любовница, словенка, Яна се казва. Много красива жена!
И тази песен я написах за нея. Той купи къща в Скопие, за да дойде Яна да живее там. И така стана. Един ден ми се обади и ми изпя песента по телефона - на сръбски, на словенски, на македонски. Беше много емоционален. Каза ми - искам ти да изпееш тази песен. Съгласих се и с Горан Шарац направихме “Ке те носим на юг”. 

Историята на “Остарев, но не те заборавив” също е много интересна. Тя е за един приятел, който се жени 3 пъти и 3 пъти се развежда, но през цялото време имаше любовница, още от преди това. Срещаха се по време на браковете му и сега са заедно. Та и той лично ме помоли да изпея песен по тази негова идея. И ние с Огнен Неделковски додадохме горе-доле към текста, стана и музиката. Та тези две песни изпях пред българската публика.

- Как стана така, че човек с твоята професия и твоя бизнес така успешно се изявява на сцената?

- Баща ми беше архитект и държеше да наследя професията му. Е, завърших архитектура, но никога не съм я практикувал.

А започнах да пея на голямата сцена преди 10-11 години

Доста преди това бащата на моята съпруга, който беше голям музикант и написа много хубави песни, посвети една от тях на тъща ми. Казвах му да я дадем на някого да я изпее, но така и не се случи. И когато майката на съпругата ми почина, в нейна памет реших аз да я изпея пред публика. Песента се казва “Любица и спомени”. Така започнах.

Иначе се занимавам с музика от дете. Всички в семейството ми бяха музикални. Сега имам един син и две дъщери, и тримата са наследили тази дарба. Синът ми е актьор, пише музика за мюзикъли, но по-модерни, съвременни. Дъщерите ми също са музикални. Имам и една внучка, Нина, но тя още е малка. Сега чакаме и друго внуче, но не знаем какво ще бъде.

- Кажи ми, когато човек мине 55, вече стари ли сме за любов?

- Ама, какво говориш! Всяка вечер имам нови идеи за любовни песни. Майка ми имаше един братовчед, женен за българка. Той учеше в България, срещна своята Цеца и остана да живее в София. И двамата вече са покойници. Казвам ти, не съм виждал такава жена, където и да съм бил по света - честна, приятна, имаше всички най-хубави качества. Та тя ми подари една стара българска книга с песни - любовни, родолюбиви, всякакви. Много съм й благодарен, пазя я у дома, препрочитам песните и те ме вдъхновяват аз да пиша.

Много хубави български песни имате, много истина има в тях 

Само любовни песни пиша - весели, тъжни, за раздели и срещи. Само за любов! Неотдавна написах 2 песни за охридския фестивал, ще ги пеят Дарко Богоевски от Скопие и Ягода Кърнетич от Белград. 
Освен че пее хубаво, Зоран е сладкодумен разказвач

- Любовта ли е това, което те прави щастлив?

- Така изглежда. С моята съпруга сме заедно от времето, когато тя беше на 17 години. Аз съм 12 г. по-стар. Много голяма любов имахме, целият град говореше за нас. Оттогава мина много време...

- И какво остана от тази голяма любов?

- Още е същото, любовта ни е със същата сила.

- Ти за пръв път ли идваш на “Пирин фолк”?

- В България съм идвал и друг път, няколко пъти, но да пея тук съм за пръв път.

- Вчера някой подхвърли, че няма македонец, който да не пее хубаво, така ли е според теб?

- Може и така да е, но и България е много яка в музикално отношение. Имате големи, световни певци и музиканти.

Ние сме душевни народи, затова и песните ни са хубави

Виж какво се случва на “Евровизия” през последните 3-4 години - просто не искам да гледам този конкурс. Песните не са в съзвучие с природата, не са нормални сякаш.

- Зоран, какво ти харесва в България?

- Всичките страни на Балканите са много красиви като природа, няма другаде такава хубост. А ние, хората, много си приличаме. Омешали сме се. Хубави са Балканите, хубави са и хората. Да можехме да седнем и да се разберем...

- И накрая ще те помоля да пожелаеш нещо на нашите читатели!

- Знаеш ли, в Сърбия има едно предаване за хората на тази възраст, нека името му да е и моето пожелание. А то е - никога не е късно.

- За какво? За любов ли?

- За любов и не само, а да бъдем щастливи, да имаме хубав живот. Има една песен, в нея бащата се обръща към сина си и му казва - всичко минава и заминава, но живота не можеш да върнеш назад. Той е като реката - не можеш да го спреш. Затова да не пропускаме хубавите мигове тук и сега!
 

Щрихи към портрета

Зоран Христов е роден на 6 март 1958 г. в Скопие, Северна Македония. По образование е архитект. Занимава се с музика от ранна детска възраст. Завършва средно музикално училище, където развива любовта си към различни музикални инструменти. Умее да свири на няколко инструмента. От няколко години той е заместник-директор на фестивала “Охридските трубадури”. Както сам казва - композирам песни, но не живея от музика. Подарява ги на колегите си или сам ги изпълнява. Има частен бизнес - фирма за производство на обувки. Този занаят пък е придобил от годините, в които е живял в Италия. 

Валентина ИВАНОВА