Зоран Христов: Никога не е късно
За любов и не само, а да бъдем щастливи, да имаме хубав живот, казва македонският певец
В конкурса за нова авторска песен на “Пирин фолк” Сандански 2021 той се представи с песента “Остарев, но не те заборавив” (музика Иво Горов, текст Огнен Неделковски, аранжимент Владимир Дойчиновски), а предишната вечер в конкурса за изпълнителско изкуство участва с песента “Ке те носам на юг” (музика и текст Горан Шарац, аранжимент Цане Петров).
- Зоран, каза ми, че в твоите песни винаги има някаква история. Ще разкажеш ли за какво ще пееш на сцената в Сандански?
- Така е наистина. Първата песен е за един мой познат македонец, роден в Скопие. По професия беше военен и по времето на Югославия е живял на много места - в Белград, Загреб, Любляна. До 2010 г. живя в Скопие, после жена му почина. А някога имал една любовница, словенка, Яна се казва. Много красива жена!
И тази песен я написах за нея. Той купи къща в Скопие, за да дойде Яна да живее там. И така стана. Един ден ми се обади и ми изпя песента по телефона - на сръбски, на словенски, на македонски. Беше много емоционален. Каза ми - искам ти да изпееш тази песен. Съгласих се и с Горан Шарац направихме “Ке те носим на юг”.
Историята на “Остарев, но не те заборавив” също е много интересна. Тя е за един приятел, който се жени 3 пъти и 3 пъти се развежда, но през цялото време имаше любовница, още от преди това. Срещаха се по време на браковете му и сега са заедно. Та и той лично ме помоли да изпея песен по тази негова идея. И ние с Огнен Неделковски додадохме горе-доле към текста, стана и музиката. Та тези две песни изпях пред българската публика.
- Как стана така, че човек с твоята професия и твоя бизнес така успешно се изявява на сцената?
- Баща ми беше архитект и държеше да наследя професията му. Е, завърших архитектура, но никога не съм я практикувал.
А започнах да пея на голямата сцена преди 10-11 години
Доста преди това бащата на моята съпруга, който беше голям музикант и написа много хубави песни, посвети една от тях на тъща ми. Казвах му да я дадем на някого да я изпее, но така и не се случи. И когато майката на съпругата ми почина, в нейна памет реших аз да я изпея пред публика. Песента се казва “Любица и спомени”. Така започнах.
Иначе се занимавам с музика от дете. Всички в семейството ми бяха музикални. Сега имам един син и две дъщери, и тримата са наследили тази дарба. Синът ми е актьор, пише музика за мюзикъли, но по-модерни, съвременни. Дъщерите ми също са музикални. Имам и една внучка, Нина, но тя още е малка. Сега чакаме и друго внуче, но не знаем какво ще бъде.
- Кажи ми, когато човек мине 55, вече стари ли сме за любов?
- Ама, какво говориш! Всяка вечер имам нови идеи за любовни песни. Майка ми имаше един братовчед, женен за българка. Той учеше в България, срещна своята Цеца и остана да живее в София. И двамата вече са покойници. Казвам ти, не съм виждал такава жена, където и да съм бил по света - честна, приятна, имаше всички най-хубави качества. Та тя ми подари една стара българска книга с песни - любовни, родолюбиви, всякакви. Много съм й благодарен, пазя я у дома, препрочитам песните и те ме вдъхновяват аз да пиша.
Много хубави български песни имате, много истина има в тях
Само любовни песни пиша - весели, тъжни, за раздели и срещи. Само за любов! Неотдавна написах 2 песни за охридския фестивал, ще ги пеят Дарко Богоевски от Скопие и Ягода Кърнетич от Белград.
- Любовта ли е това, което те прави щастлив?
- Така изглежда. С моята съпруга сме заедно от времето, когато тя беше на 17 години. Аз съм 12 г. по-стар. Много голяма любов имахме, целият град говореше за нас. Оттогава мина много време...
- И какво остана от тази голяма любов?
- Още е същото, любовта ни е със същата сила.
- Ти за пръв път ли идваш на “Пирин фолк”?
- В България съм идвал и друг път, няколко пъти, но да пея тук съм за пръв път.
- Вчера някой подхвърли, че няма македонец, който да не пее хубаво, така ли е според теб?
- Може и така да е, но и България е много яка в музикално отношение. Имате големи, световни певци и музиканти.
Ние сме душевни народи, затова и песните ни са хубави
Виж какво се случва на “Евровизия” през последните 3-4 години - просто не искам да гледам този конкурс. Песните не са в съзвучие с природата, не са нормални сякаш.
- Зоран, какво ти харесва в България?
- Всичките страни на Балканите са много красиви като природа, няма другаде такава хубост. А ние, хората, много си приличаме. Омешали сме се. Хубави са Балканите, хубави са и хората. Да можехме да седнем и да се разберем...
- И накрая ще те помоля да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Знаеш ли, в Сърбия има едно предаване за хората на тази възраст, нека името му да е и моето пожелание. А то е - никога не е късно.
- За какво? За любов ли?
- За любов и не само, а да бъдем щастливи, да имаме хубав живот. Има една песен, в нея бащата се обръща към сина си и му казва - всичко минава и заминава, но живота не можеш да върнеш назад. Той е като реката - не можеш да го спреш. Затова да не пропускаме хубавите мигове тук и сега!
Щрихи към портрета
Валентина ИВАНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: