Подп. Зорка Вълчева е първата жена офицер в Морски войски и дълги години остава единствена. Тя е родена на 2 февруари 1931 г. във Варна в работническо семейство. Нейната мечта като младо момиче била да стане летец.
”Реват мотори, корабни сирени.
Летци, моряци, тръгвайте на път!
Тринадесет жени веч` посребрени,
все още бдят над бойния ви път.”
                           Зорка Вълчева

След завършване на девическата гимназия е приета във ВНВВУ “Георги Бенковски” на летище Враждебна и Божурище, Софийско. Там завършва през 1951 г. с отличие съкратения курс на обучение от 2 години с чин лейтенант. Независимо от нейното огромно желание да бъде летец, генерал Захариев избира 26 души, от които 13 момичета, между които и Зорка, за специалност синоптика, след като са минали военна подготовка, и сформира първия випуск.

Обличайки авиаторската си униформа, която на втората година сменя с морска, тя събужда любопитството на хората във Варна. Възрастните я заглеждат, а децата я питат дали е “войничка”.

Нейните синоптични прогнози винаги са точни

Във Военната хидрометеорологична служба на метеоуреди през 3 часа се отчитат температурата, атмосферното налягане, влагата, посоката и скоростта на вятъра, валежите и видовете облаци, които се предават на радиотелеграфисти на събирателните станции, след което дежурният наносвач нанася данните на синоптична карта на Европа и Балканския полуостров. После Зорка разчертава картите, намира циклони и антициклони, студените и топли фронтове и тяхното движение и издава прогноза за дадения район.

По-късно, придобила знания и опит, тя внедрява средносрочно прогнозиране на метеорологичната обстановка за 4-5 дена напред. 

В началото на своята практика тя се натъква на едно рядко явление в нашия черноморски район. През зимата на 1954 г. замръзва Варненският залив и е изключително студено, а синоптичната обстановка Зорка Вълчева описва в своята книга “Моят живот” по следния начин:

“През по-голямата част на месец февруари 1954 г. страната се намира в южната периферия на обширен, слабоподвижен антициклон, формиран в студена въздушна маса от арктичен произход. Силата на вятъра достига до 100 км/час, а температурата до минус 25 градуса, с повсеместни и чести валежи от сняг. Успоредно с ниските температури на въздуха се понижава и температурата на морската вода, отначало спада до 0 градуса и след това стига до точката на замръзване до минус 8 десети от градуса. През март с. г. ледът във Варненския залив е толкова плътен, че човек може да се движи по него на 50 - 100 метра навътре в морето”.

В годините на изпълнение на своята работа Зорка Вълчева се сблъсква с 

един значителен проблем - че е жена!

Съществуващите ограничения и предразсъдъци на обществото са препятствие, подава на два пъти рапорт да й разрешат да вземе приравнителни изпити в Морското училище, за да придобие морско звание, но командващият ВМС адмирал Иван Добрев й отказва.



По-късно за добрата й работа командването предлага на началника на поделението да назначат Зорка Вълчева за началник на прогностично отделение и я питат дали е съгласна да поеме отговорността. Тя се съгласява, но назначават офицер - мъж, който не е завършил синоптика и когото впоследствие тя обучава.

Зорка Вълчева става и временно преподавател на курсантите във ВМУ по синоптика и участва в написването на учебник по хидрометеорология. 

В своя 39-годишен стаж във ВМС тя израства от чин лейтенант до подполковник и многократно е награждавана

Има ордени и медали за заслуги в службата, при провеждане на учения, за различни годишнини и празници. Последната си награда, вече като подполковник от запаса - грамота за почетен офицер, тя получава през 2008 г. от тогавашния министър-председател Сергей Станишев. След пенсионирането си от 1990 г. до 2017 г. подп. Зорка Вълчева е в ръководството на Съюза на запасните офицери, където членува до днес. Като пенсионерка тя издава 5 книги - една, в която описва историята на метеорологичната служба в България, друга - за нейния живот, 2 стихосбирки с лирични и морски стихове и една детска с илюстрации.

Има починали съпруг и дъщеря. Навършила наскоро 88 години, но с бодър дух, тя се шегува и казва за себе си: “Цял живот мечтаех да стана летец, но и днес да ме питат, пак ще избера да съм синоптичка. На тези години сега прогнозирам времето по главоболието и пулсациите на сърцето си. Девизът ми остана същият като в младостта и е послание към всички жени - да не бъдем по-слаби от мъжете и в живота ни да няма не мога!”.

Силвия МИЛЕВА, Варна
/вестник "Над 55"/