Ако някой ден можеше да бъде бутилка шампанско, то това определено щеше да е 17 май 2025 г. Отворена с взрив, изригна от Южен Лондон чак до триумфалната арка на "Уембли". Причината е Кристъл Палас – скромният, подценяваният, вечният аутсайдер.
Отборът, който вдигна трофей за първи път в 120-годишната си история! И то не какъв да е – ФА Къп след победа с 1:0 на финала над безспорния фаворит Манчестър Сити.
Английският национал Еберечи Езе отбеляза единствения гол в 16-та минута, засичайки с воле прецизно центриране на Даниел Муньос.
"Ако го направим, то ще е заради феновете". Това са си шепнели в съблекалнята момчетата на Оливър Гласнер – австрийският специалист, който пое "орлите" през февруари 2024 г. и само след година им подари нещо повече от мечта – истинска магична реалност.
Кристъл Палас ще играе за първи път в историята си в европейските клубни турнири – като представител на Англия в Лига Европа. Това е общо третото участие на клуба във финална битка за този трофей след 1990 г. (3:3) и 2016 г. (1:2), когато губят от Манчестър Юнайтед.
Това беше здрава битка за сърцето на Южен Лондон! Битка за миналото, в което мълчанието е било твърде дълго. Битка за името, което никога досега не е било гравирано върху сребро.
Сезонът за Кристъл Палас не започна никак убедително – със загуба. Като стотици други преди него. Но завърши така, както никой не е и сънувал – с ръце, вдигнати високо, с усмивки, по-широки от Темза, с бири, които ще се леят и след уикенда по лондонските улици.
В Южен Лондон просто няма да се спи!
Атмосферата на "Уембли" бе магична – от онези, които остават за поколенията. А феновете на "орлите", разположени точно зад вратата, бяха опънали лозунг: "Ще разплачем Уембли!" И наистина го направиха. Плакаха футболистите, ръководството, децата, ветераните. От възторг. От уважение. От щастие.
Докато Сити се луташе в собственото си напрежение – видимо и в най-малките движения на моменти – Палас демонстрира златна стойност на дисциплината и характера. Показа как се играе срещу фаворит.
И не – "орлите" не доминираха в мача. Но оцеляха. Използваха всяка възможност. Изчакаха своя миг и го уловиха така, сякаш е последната глътка въздух. Построиха победата с прагматична игра, хладен ум и горещо сърце.
А диригентът на това чудо? Оливър Гласнер. Човекът, който пое Палас преди малко повече от година, когато надеждата беше на командно дишане. Човек, който познава болката не само във футбола.
През 2011 г., още като футболист на австрийския Рийд, той претърпява тежък инцидент – след сблъсък с играч на Рапид Виена получава мозъчен кръвоизлив. Следва спешна операция и край на кариерата – не на терена, а в болничната стая. Но той се изправя. Започва треньорската си кариера първо като помощник в Ред Бул Залцбург.
През 2014-та поема Рийд, а година след това става треньор и спортен директор на ЛАСК. Извежда отбора до промоция в австрийската Бундеслига.
През 2019-та застава начело на Волфсбург, с който се класира за Европа. А две години по-късно – в първия си сезон начело на Айнтрахт Франкфурт – печели Лига Европа, побеждавайки Рейнджърс на финала.
А сега – той не просто спечели ФА Къп, а пренаписа историята с Кристъл Палас!
Един от големите герои във финала безспорно беше вратарят Дийн Хендерсън. С котешки рефлекси и лъвско сърце, той не позволи на Сити да вкара при нито едно от положенията си. Спаси и дузпа още през първото полувреме.
"Загубих баща си в началото на сезона и ми липсва днес, но той беше с мен. Посвещавам тази победа на него", заяви стражът на "орлите" след последния съдийски сигнал. И се превърна в първия вратар, след Петър Чех за Челси през 2010 г., който отразява дузпа в игрово време на финал за ФА Къп.
Това не беше просто победа на Кристъл Палас. Това беше лечебна сила. За всички, които някога са били подценявани. За онези, които са падали и са се изправяли. За онези, които вярват, че дори след 120 години чакане – чудото може да дойде.
Да – Кристъл Палас има своя трофей! Футболът още може да бъде поезия. А Южен Лондон ще пее тази песен… години наред.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
