Разговаряме с доктор Николай Колев, автор на книгата “Красивата лечителка”. Коя е тя ще разберете след като ви го представя. Гостът в здравния подкаст на “Блиц” е дипломиран дентален лекар и аюрведа специалист с дългогодишни интереси в областта на хербологията, които го отвеждат към изучаване на древните традиции в европейската, аюрведичната, китайската медицинска наука за билките и растенията.
Интересното е, че неговото задълбочено проучване, в което се е превърнала магистърската му теза, се оказва с принос в науката.
- Д-р Колев, бихте ли ни обяснили как темата “Управление на клиничните проучвания” в един момент стига до билката скална роза?
- Темата е много интересна. Пътят, който извървях, стигайки до написването на тази книга, което ми отне близо 4 години, съвсем не беше толкова бърз. Седемдесет хиляди думи съдържа книгата “Красивата лечителка”. Интересното е, че в началото си я представях по съвсем друг начин.
Паралелно с написването на книгата, вървеше и моя магистърска програма по управление на клиничните проучвания. Беше върху една много интересна за науката тема, защото медицината, и лекарите като цяло, не сме успели да се преборим с вирусните заболявания.
Това, разбира се, го видяха много хора и по времето на пандемията от COVID-19. Така че самата теза беше на тема “Клинични проучвания на лекарства от хербален произход”, т.е. съдържащи биологично активни вещества от лечебните растения, които имат ефект конкретно върху два вируса. Вирусът на HIV, т.е. този, който призвиква заболяването СПИН, и вирусът на COVID-19.
- COVID-19 не си е отишъл, така че сме много актуални.
- Ув не си е отишъл, следим го отблизо, както и мутациите му, които настъпват непрекъснато. Той е един доста активно мутиращ вирус. Това им е стратегията за оцеляване на всички вируси.
Тази книга е нещо като продължение в научно-популярен стил, написана за широката публика и с много други допълнения, тъй като тезата беше стриктно ограничена в антивирусни ефекти, докато в “Кралицата на билките” са описани доста повече ефекти на тази конкретна, много интересна билка.
- Тази билка не е рядко срещана. И в Странджа я има. Наистина ли е такъв универсален боец?
- Да. На български се нарича или скална роза, или памуклийка, както е нейното народно название. Тя има едно име, но и много разновидности. Най-популярна е с названието си Cistus Incanus на латински. Така могат да я намерят хората в интернет, ако търсят информация за нея. Преди години, когато ми привлече вниманието, тази билка ми направи впечатление с това, че има изключително разнородни ефекти. Аз самият си казах “Може би това е някаква билкарска легенда”. Не обърнах много внимание, но с времето започнах да се занимавам с научни изследвания в сферата на клиничите проучвания и там започнах да срещам все повече публикации и все повече информация за нея.
Сериозни публикации от много сериозни учени, работещи в сериозни научни институти.
Това, което най-много ми грабна вниманието и от където започна реално моят интерес, беше едно изследване от 2016 година на немски учени. То е публикувано в списание Science. Едно изключително подробно проучване за ефекта на тази билка по отношение на HIV-вирусите и откриват, че тя неутрализира вируса на СПИН.
- Това означава ли, че успява да неутрализира и вируса на COVID-19? Може ли да се пие превантивно или чак когато COVID-а стане факт?
- Пак говоря от позицията на науката. В книгата има отделна глава конкретно за вирусните заболявания, най-вече HIV, но отделно има глава и за COVID-19. Съществуват много изследвания, които са направени по време на пандемията и те показват изключително добър ефект на билката скална роза по отношение на различни му проявление - алфа, бета, делта, т.нар. индийски вариант. Тъй като изследванията са немски (някои от тях са правени в Института по обща медицина в Германия), има доста хербални препарати, хранителни добавки, които са разпространени в Германия, те са тествани реално в тези изследвания и са показали много добър ефект.
При всички случаи, и за COVID-19, и за всичките вирусни заболявания, винаги се препоръчва, както не е веднъж сме чували по рекламите в телевизията “При първи симптоми”. Т.е. каквото и да правим при вирусните инфекции, трябва максимално бързо да вземем мерки. Може разбира се и с профилактична цел. При грипа имаме изключително кратък инкубационен период, докато при COVID е десетина дена.
Т.е. ако се заразим с грип, много бързо се появяват симптомите. Докато при COVID не е така. Ако сте се заразили, симптомите ще са отложени във времето.
- Може ли човек да си купи от скална роза билковата аптека? Кой решава дозировката? Трябва ли да се допитаме до лекар? Фитотерапевт?
- Да, билката я има във България. Тя расте и у нас, в Странджа. Ареалът й на разпространение е основно в Средиземноморието. Макар че тя у нас не е позната като лечебна билка. По-скоро е известна като медоносно растение. Хората си купуват от Странджа мед, прашец и т.н., които са от скална роза. Но самата билка в нашата народна медицина не се прилага.
За сметка на това е позната в почти всички народни медицини на Средиземноморските държави. Почвайки от Марокко, минавайки през Испания, Италия, остров Сардиния, Албания, Гърция, Турция, дори Сирия, Израел и т.н. Това е една изключително разпространена билка. Никак не е рядка, даже като отидете в Гърция се огледайте покрай плажовете, покрай пътищата, по голите склонове на припек. Тези храсти, които не са по никакъв начин впечатляващи и изглеждат доста изсъхнали, това е скална роза.
Огромни, огромни плантации от това растение. Остров Крит пък е мястото, където се добива и най-хубавата лавданова смола, тъй като растението отделя и такава. Но билката се продава в България, изключително достъпна е като цена. И се прилага под формата на най-достъпното нещо, което всеки е свикнал да прави вкъщи - чай.
Не представлява проблем да се направи чай от тази билка, тя е изключително безопасна, няма никакви противопоказания. Единствено не се препоръчва за хора с ниска кръвна захар, тъй като тя самата понижава нивата на кръвна захар. И също има антидиабетен ефект.
И чаят се приготвя изключително лесно, тъй като се използват основно цветовете и листата на растението по метода на запарване, а не на варене. Билката се запарва с вода около 80 градуса за 5 до 7 минути. Може да се пие и в изстинал вид целодневно, вместо вода.
- Т.е. няма предозиране.
- Не, много трудно може да се предозира, тъй като тя реално не съдържа токсични вещества. Това е растението с най-високо съдържание на т.нар. полифеноли. Това е едно понятие, което стана много популярно. Напоследък навсякъде се говори за полифеноли.
Те имат изключителен ефект - антивирусен, антибактериален по отношение на липидните показатели на кръвта, т.нар. сърдечно-съдово здраве, по отношение на имунитета и много, много други ефекти. За храносмилането, всякакъв вид възпаления, включително и на храносмилателната система. Имат противоязвен ефект - за язви, колити, гастрити.
Полифенолите се съдържат в огромен брой растения, тъй като те са протективни съединения. Това са съединения, които растенията синтезират, за да могат да се предпазват от сънчевата радиация.
Интересното за скалната роза е, че това е растението с най-високо съдържание на полифеноли в Европа. А самата билка е доста известна на стария континент, особено в немско говорящите страни. И е била обявена за Билка на годината за 1999 година.
Така, че тя съвсем не е рядка, не е екзотична, местна билка бихме могли да я наречем. Ние сме привърженици на това да използваме местни растения за лечение.
- Да, и баба Ванга казва, че билката помага само ако е расла на земята, където си раждан.
- Точно така. Това е една наша местна билка. Но с все още неустановен за нас лечебен характер. Смятам, че публикуването и на моята книга ще допренесе за популяризирането й във България.
- Не мога да ни ви попитам, неприятна ли е на вкус?
- Не, напротив. Чаят от скална роза е много ароматен, тъй като самата билка отделя лавданова смола, която е една от най-ценните смоли по отношение на благовонията. Описана е и в Библията, между другото. Използвана е също така при мумифицирането на египетските мумии. Била е изключително популярна в Египет още преди пет хиляди години.
В интерес на истината, първият източник, който споменава за тази билка е много древен египетски папирус. Той не е запазен, но е съхранен негов препис. Оригиналът на този ръкопис датира отпреди пет хиляди години. Там билката е описана и тя е, може би една от най-рано споменатите, най-рано изучените и най-рано използваните от човека лечебни растения.
- Да се чуди човек как така по българските земи не са разбрали за нейните свойства и ги ползват само при меда, при пчелния прашец. А прашецът има ли същите свойства?
- Да, има, разбира се. Но при продуктите от пчелен произход трябва винаги да имаме едно наум. Те са изключително полезни за всички хора и възрасти, но не трябва да забравяме, че пчелните продукти имат и алергизиращ потенциал. Така че специално прашецът, да, може да се взима, но човек трябва да не прекалява, за да не отключи някаква алергична реакция.
- Вашата книга не е единствено и само за скалната роза. Разказвате и много истории за други билки. Но след като сме започнали разговор за нея, има една специална глава от която се оказва, че красивата лечителка и повелителка на сърцето, защото много добре влияе при сърдечно-съдови проблеми. Само при вътрешни инфекции или по принцип действа укрепващо.
- Общо укрепващ ефект има, тъй като нейният състав е поликомпонентен. В самата билка са изолирани, някои изследвания казват над 80, други - над 100, дори и повече компонента. Всъщност, всички билки действат на този принцип, комплексно.
Всяка една билка действа на много нива. Не можем да изолираме и да кажем тази е само за сърдечно-съдови, или само за хроносмилателни проблеми. Всичките билки действат общо укрепващо, макар да имат изявени ефекти в някои системи, органи или спрямо конкретни заболявания.
Скалната роза има много добре описан чрез научни проучвания ефект по отношение на сърдечно-съдовата система, намаляване на сърдечно-съдовият риск, има отношение към подобряване на липидния профил... Знаем за лошия холестерол, за плаките, които се натрупват. Проблемът е, че все по-млади хора, без да знаят (защото ако не си направят профилактични изследвания, няма как да го разберат), имат проблеми с холестерола.
И когато вече усетим, че имаме клиничен проблем са минали години, в които ние сме били с високи стойности на холестерола или с високи стойности на кръвното налягане. Това е един много сериозен бич. На кардиолозите в България им прави чест, че непрекъсно алармират за това нещо. България е една от страните в Европейския съюз с много висок процент на скрита хипертония.
Това означава, че хората дълги години живеят с високо кръвно налягане без да усетят, без да си го измерят, без да знаят, че имат проблем. И когато стойностите на кръвното налягане са или твърде високи, или, не дай си Боже, се стигне до инфаркт или инсулт, тогава чак разбират, че те от много-много дълго време са имали проблеми с кръвното налягане.
Скалната роза също има много добър ефект и върху понижаване на кръвното налягане и по отношение на липидния профил. Но тук трябва да подчертаем, че специално за терапията на хипертоничната болест мерките са комплексни. Там трябва да се започне от двигателния режим, изключително ключова е диетата, намаляването на солта и ред други неща.
Така че там лечението е комплексно и не трябва да разчитаме само на лекарствата за лечение на хипертония. Човек трябва да промени цялостно начин на живот, стила, храненето, съня, стреса... Всичките тези неща оказват много голямо влияние.
- Навлизаме в сезона на вирусите. Тази билка, както я обрисувате, е някакъв пенкилер, лекува всичко. Трябва ли човек да си вземе скална роза и когато усети, че нещо подсмърча или кашля - да си направи един чай?
- Да, напълно възможно е да се направи и няма никакъв проблем, напротив, полезно е много. Това, което искам да кажа по този повод е, че всеки човек трябва да има тъй наречения зимен протокол.
Зимният протокол включва дейности, действия и следване на кръвни показатели, които да ни дадат информация в какво физическо състояние ние влизаме в зимата. Тук, разбира се, искам да кажа нещо важно, на което все повече се обръща внимание в България - това е темата за витамин D. За слънчевия витамин. Той има огромен ефект за нивото на имунитета. Всички знаят за витамин D, че има отношение към здравето на костите. Да, наистина, хората, които са с остеопороза, също много се интересуват от витамин D. Наред с това той има изключителни ефекти по отношение на имунитета. Също така за синтеза на неврохормоните, което е много важно. Регенерацията на тъканите.
Витамин D реално не е витамин. Така са го нарекли преди по-вече от 100 години, когато са го открили. Той всъщност е прохормон.
В ядрата на нашите клетки, във всяка на наша клетка, имаме рецептори за витамин D. Защо? Защото витамин D играе ролята на регулатор на транскрипцията, т.е. на копирането на генетичната информация и избягването на грешки при тази транскрипция. Което означава, че витамин D има и антираков ефект.
Това е първото нещо, което човек трябва да провери - каква е стойността му на витамин D? Прави се с кръвно изследване, достъпно във всяка лаборатория. И стойностите трябва да са в определени граници, за да сме наясно, че не сме в дефицит. Ако сме в дефицит, да вземем мерки.
Другата група билкови препарати, които бихам могли да взимаме, това са билки от групата на адаптогените. Те помагат на нашето тяло да се адаптира към недобрите условия през зимата, студа, стреса, липсата на слънчево греене, вирусите, които ни заобикалят.
- А не мога ли да си предпиша едно ходене до Мавриций, да поема външно витамин D, вместо да пия билки?
- Възможно е, макар човек трябва да остане доста дълго време там. Има хора, които винаги живеят в топъл сезон. Но тези, които ставаме тук, така или иначе, пием скална роза, пием адаптогени, витамини. Храненето е също е важно да е балансирано през зимата. Да се върна последно с едно изречение за витамин D. Това е витаминът, който предпазва човек и намалява податливостта му към вирусни и бактериални инфекции. Направени са доста интересни изследвания в тази COVID епоха, през която минахме и се установи, че голяма част от хората, които са прекарали тежко инфекцията или, за съжаление, тези, които са починали от COVID, са със сериозен дефицит на витамин D. Т.е. това е също един много водещ фактор.
Така че ако искаме да се предпазваме от вируси, има билки, но задължително трябва да суплементираме и да имаме адекватни нива на витамин D в кръвта си.
- Доста предпазливо ви задавам този въпрос, но във вашата книга най-голямата глава е посветена на онкологичните заболявания и скалната роза като потенциална възможност за лечение.
- В книгата наистина има глава свързан с онкологични заболявания, тъй като данни за тази билка има много, но на този етап те са основно научни и експериментални и се базират на експерименти с различни ракови клетъчни линии. Иначе наистина е установен ефект върху доста клетъчни линии - като клетъчни линии от клетки на рак на гърдата, рак на панкреаса, колоректален рак, простатен рак и много-много други. Но, дебело искам да подчертая, че все още сме много далеч от това да използваме тази билка като лечение в посока на онкологични заболявания, дори като допълнителна терапия.
- Не може да бъде съпътстваща на каквъвто и да е етап лечението?
- Към момента не може да бъде съпътстваща по отношение на онкологичните заболявания, макар че е установен научно нейният антираков ефект, тъй като за да стигнем до лекарство, което да има този ефект при пациенти, трябва да бъдат разработени медикаменти. Тези медикаменти трябва да бъдат клинично тествани, да получат одобрение и т.н. Това отнема много време. Имайте предвид, че от 10 клинични поручвания, т.е. от 10 медикамента, които стартират като потенциални лекарства, само едно успява да се регистрира като такова. Другите в хода на клиничните проучвания се оказва, че или имат странични ефекти, или са токсични, или не помагат, или нямат такъв процент ефективност какъвто очакваме, или са трудни за прилагане... Така че те отпадат при тези клинични проучвания и много малко лекарства, които ние тестваме, виждат бял свят като лекарства.
- Само, че доколкото прочетах във вашата книга, при стомашно-чревни проблеми влияе много добре скалната роза.
- Да, абсолютно. Специално за заболяванията на храносмилателната система, които са също много видове, включито има и онкологични. Но тук говорим за заболявания като гастрит, колит, възпаления, също така язви на стомаха, на дванадесетопръстника. Това са много чести заболявания.
Но скалната роза е, може би, билката, при която лечението на стомашно-чревни заболявания е основният ефект. Поне така е описана в древните текстове. Още в Древна Гърция се използва основно за стомашно-чревни заболявания.
За успокояване, против язви, гастрит и колити и други стомашно-чревни разстройства. Но тук трябва да кажа нещо което, може би ще е интересно на вашата публика. По принцип, в групата на билките, въобще и в хербологията и в хербалната медицина, най-голямата група е тази на билки, които се прилагат при стомашно-чревни заболявания.
Защо това е така? Има логичен отговор на този въпрос. Древният човек, който е започнал да опознава билките се е хранел с много растения.
Наред с тях е имало много билки, които е консумирал, защото са му били вкусни, като подправки и така нататък.
- Или просто е видял някое животно, което когато го боли стомах, яде конкретна трева и той е решил да опита.
- Точно така. Или е подражавал на животните, които също са намерили начин да се самолекуват. Но в крайна сметка ние, консумирайки непрекъснато такива растения, най-бързо сме установили положителните, успокояващите им ефекти върху храносметалната система. Хората са разбрали, че когато ядат една билка или слагат някаква подправка в гозбата, после се чувстват добре. Не им тежи стомахът, смилат по-добре храната, нямат проблеми.
И са започнали да наблюдават тези билки, да ги събират, да ги сушат, да ги прилагат дали като подправки, дали като отвари, дали да ги ядат просто като пресни билки.... Така, че поради тази причина са се натрупали изключително много лечебни растения, които лекуват стомашно-чревни заболявания.
Вече много по-нататък във времето, хората са започнали да откриват и другите билки, които имат ефект върху сърдечно-съдова система, сънотворните билки, и разбира се, отровните билки, които са се използвали изключително много навремето, за да си разчистват сметките. Един от най-добре описаните ефекти е на скалната роза, но наред с още много други билки, които имат сходен ефект.
- След като расте като плевел край плажовете, аз не мога ли да си я засадя в сексия и когато ми трябва да си стрижа от нея за чай?
- Това е интересен въпрос. Скалната роза е билка, която е много устойчива и вирее в екстремни условия - на песъчливи, каменисти почви, без вода, обикновено по бреговете на Средиземно море, където има бурни ветрове, солена вода, много силен пек, високи температури. Въпреки това, тази билка си съществува необезпокоявано. Но е доста трудно ако решим да я отглеждаме в домашни условия, тъй като тя си търси неблагоприятните условия.
Тоест, ние трябва да я посадим в почва, която е камениста, песъчлива. Ако я посадим в нормална, няма да вирае добре. А и тя си изгражда в корените съжителство със специфични бактерии, за които пък трябва определен тип почва, те й набавят важни за нея хранителни вещества. Така, че ако тези бактерии ги няма по корените на растението, трудно би могла да оцелее. Тя си е създала интересна среда с интересни съдружници, с които си другарува.
Виждал съм много ботанически сайтове и сайтове, които се занимават с озеленяване на градини в Англия, в Германия, които предлагат билката и дават инструкции за това, как да я отглеждаме, къде да я седим, как би поникнала, защото тя е едно много хубаво цвете. Но отглеждането й като цяло е трудно, по-скоро можем да я наблюдаваме в нейната дива среда.
- Понеже казахте, че е универсална, за разкрасяване помага ли?
- Да, и за това също... Интересно е тук да спомена една от най-старите легенди за билката. Гръцките богове и богини спорили тази билка какви качества да има. Мъжете, които са били войни, искали тя да лекува раните от битките. И ги лекува. От друга страна, пък богините като жени искали тя да има положителен ефект върху красотата, външния вид, кожата. И, понеже не стигнали до споразумение билката е придобила и двете качества. Тя има ефект при ускоряване на зарастването на рани, което е доста сериозен проблем, особено при възрастни хора, при хора с диабет и така нататък. Това също е едно от външните й приложения.
- Как се прилага - мехлем от аптеката, крем може ли да се купи или трябва да се прави отвара?
- По-скоро отвара. Да, има кремове, които се продават в Гърция. Виждал съм такива... Не мога да кажа какъв ефект имат. Предполагам, че имат щом съдържат тази билка. Но, нейното традиционно приложение за външно употреба е по формата на отвари.
В интерес на истината, в Гърция още в древността бабите, които са израждали бебетата, са измивали родилката с отвара от скална роза, за да предотвратят инфекция. От там също тръгва употребата й като външно лекарство за рани и повърхностни кожни инфекции. Жабуренето с такава отвара има много добър ефект и при възпаление на венците - гингивит, пародонтит. Върху кожата са установени различни нейни допълнителни ефекти - тя намалява фотостарението.
Самата билка има дори един минимален слънцезащитен SPF фактор. Не може да се използва, за да се пазим от слънцето, но го има. Това е обяснимо поради простата причина, че тя съдържа полифеноли. Полифенолите са тези вещества, които предпазват растенията от слънчевата радиация, така че нормално да има такива ефекти по отношение на кожата.
- Говорим за красивата лечителка, но вашата книга съдържа и други истории. Много ми се иска да завършим с една, която ще има щипка-просветителски елемент, защото, може би българите знаят, че лекарството нивалин, което се прави от кокичета, е открито от Димитър Пасков, но малцина са чували името на Иван Раев. А пък в Италия на него е кръстена болница и наистина го смятат за светило.
- Така е, да. Тъй като исках книгата да не е директно скок в темата за това растение, първите няколко глави са увод в хербологията, историята на билките, тяхната употреба.
Също така като български автор исках да наблегна на някои наши простижения в тази област с две кратки глави. Едната е за откривато на нивалина от професор Димитър Пасков, който е изключителен фармаколог със страхотен принос в българската наука. Самото лекарство нивалин има изключителен ефект, вече повече от 60 години е на пазара и не спира да бъде.
Но не по-малко интересно е историята на билкаря Иван Раев, който живее в началото на миналия век и успява да намери лечение за третирането на сънната болест - последствие от испанския грип, който е върлувал през 1908-1919 година.
Иван Раев използва една българска билка, която е отровна - лудото биле, като намира много интересен начин да я извлича така че да минимизира нейните потенциално токсични ефекти. Оказва се, че неговото лечение буквално вдига на крака хората, които имат този проблем след преболедуването на испанския грип. Това се случва в България. За неговото лечение разбират в италианския кралски двор. Кралица Елена Савойска, майката на нашата царица Йоана в разговор с младия тогава цар Борис III, който е бил на посещение в Рим, става дума за българското лечение и тя взима много бързото решение да се пробва в Италия. Разбира се, под наблюдението на много виден италиански лекар.
Иван Раев заминава за Италия с няколко чувала корени от лудо биле. Остава там близо една година. Прилага своето лечение на самата кралица Савойска и в една клиника, която в последствие носи неговото име. Присъждат му титлата доктор, макар че той е бил неук човек. В България не е получил образование, от много рано останал сирак. В Италия му дават доста голяма сума като възнаграждение. И нататък започва един много интересен поход на тъй нареченото българско лечение. То така се нарича в медицината Cura Bulgara.
В последствие преминава в Германия, където лекува същите проблеми. Един невролог, Хайнрих фон Вицлебен, въвежа това лечение. Той е прогонен от режима на национал-социалистите. И заедно с други лекари, най-вече невролози, емигрира в щатите и там поставя основата на Американската неврологична школа. Д-р Хайнрих фон Вицлебен прави изключително много изследвания на тази билка атропа беладона, прилага я, постига интересни резултати.
Те са оценени дори от хитлеристкия режим до такава степен, че започва да се произвежда в Германия фитопрепарат, който в последствие по записките на лекаря на самият Адолф Хитлер - Теодор Морел, се вижда, че Фюрерът го е приемал, понеже имал начална форма на Паркинсон. Така че тази билка се използва за лечение на такива синдроми, които имат паркинсонов симптом.
Истинската голяма история на Иван Раев, уви, не е описана от българския автор, а от един много ерудиран италиански професор. Паоло Мацарело се казва, който написва книгата “Билката на кралицата”. Тази книга е издадена преди повече от 10 години във България, от същото издателство, от което и моята книга - “Кибея”, така че бихте могли и нея да намерите.
Той описва цялата история на Иван Раев и на тази чудодейна билка. За съжаление Иван Раев е почти забравен в България. Много малко се говори, малко се знае. Когато писах моята книга, се свързах с професора и неговото искрено удивление беше, когато коментирахме, че всъщност в България нищо не е направено този човек да бъде познат. Проф. Мацарело когато преди години, пишейки своята книга идва в България да събира материали, отива в родния му град и пита къде е къщата му, къде е живяло семейството му. Почти никой не знаел къде се намира къщата му. Само много възрастни хора са го упътили. Намира неговия гроб, който е обрасъл.
А това е нещо, което е богатство за нас, нещо с което ние сме известни пред целия свят и пред световната наука. Но в България той е малко познат. Аз точно по тази причина съм се опитал да включа тази глава в книгата си, с цел да изплува малко на повърхността тази история. И да разберем, че и ний сме дали нещо на света.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Андрея Тодорова
Монтаж Антон Тончев
