В статията можете да прочетете:
- България до 1989 г.
- Преходът през 90-те години;
- Заграбване на задграничните дружества – стъпка от план за сваляне на социалистическата власт;
- Поставяне под зависимост на бившите социалистически ръководители чрез техните деца;
- Ликвидиране на българския елит;
- Колко загуби България от Прехода и членството си в ЕС?
България до 1989 г.
Преди началото на Прехода, в силно индустриализираната държава България имаше хиляди заводи, които произвеждаха огромни количества стоки за индустрията, бита, земеделието и военна продукция. Мощната промишленост и селско стопанство през 70-те и 80-те години нареждат България в челните места на световните икономики, като страната заема 28-мо място в списъка на най-развитите индустриални държави. До края на 80-те години България притежава 2600 заводи, в това число стотици големи заводи и комбинати. Понятието комбинат означава огромен производствен комплекс, включващ в себе си няколко отделни завода. България имаше стотици заводи на тежката индустрия – два огромни металургични комбината, много леярски заводи, десетки машиностроителни заводи, заводи за тежко машиностроене, десетки огромни химически комбинати, произвеждащи суровини и продукти на тежката химия и бита, десетки стъкларски и дървопреработвателни заводи, стотици текстилни заводи и фабрики, две големи петролни рафинерии, мощно селско стопанство, заводи на военно-промишления комплекс (заводите на ВПК бяха на брой 90), голям флот и модерна армия, квалифицирана да се изправи едновременно срещу армиите на Турция и Гърция и която според експерти е най-силната армия в югоизточна Европа.
Тук не е възможно да се изредят имената на хилядите български заводи, съществували до 1990 г. За илюстрация ще посочим, че само в областта на химическата индустрия в България имаше 20 химически комбинати, някои от които – световни колоси на химическата индустрия, както и още десетки други химически заводи и опериращи в областта на химията търговски организации, лаборатории, научни институти и др. С редки изключения, повечето от съществуващите преди т.нар. „конспиративен“ Преход близо 2600 български комбинати и заводи, са насилствено и престъпно закрити за кратък период, най-вече между 1990 и 1999 г.
Освен сухите цифри от официалните статистически справочници за произведени милиони тонове и стотици хиляди бройки изделия, могъществото на индустрията на България може да се илюстрира и с огромния брой български външнотърговски централи, които реализираха българските стоки на пазарите по целия свят. Тук ще посочим само най-големите от тях, по азбучен ред:
Агрокомплект, Агромашинаимпекс, Балканкаримпекс, Булгаргеомин, ВТО Енергоимпекс, Електроимпекс, Интрансмаш, Информационни системи и системно-инженерни услуги, Лесокомплект, Машиноекспорт, Метални конструкции, Минералимпекс, Монтажи, Телеком, Техника, Техноекспорт, Техноекспортстрой, Техноимпекс, Техноимпорт, Транскомплект, Хидрострой, Химкомплект, Химимпорт, Химснаб. Имената на тези български външнотърговски централи са лицето и образа на България до 1990 г. Имената на тези търговски централи, дълго след ликвидиране на българската индустрия, продължават да всяват ужас в очите на западните производители.
За илюстрация на индустриалната мощ на Живкова България, тук ще посочим обемът на производство само на няколко вида промишлени изделия, по отрасли, за три отделни години: 1970, 1980, 1985 гг. (Досев, П. Ангелкова, Л., Статистически годишник на Народна Република България – 1986 г., Централен статистически институт, Издателство и печатница на Центр. Статист. Управление, София, 1986 г.)
|
Производство на някои промишлени изделия, ЕНЕРГЕТИКА и Каменовъглена промишленост |
|||||
|
|
1970 г. |
1980 г. |
1985 г. |
2020 г. |
|
|
1 |
Електроенергия - общо, kWh, в милиони (млн.) |
19 513 |
34 831 |
41 629 |
|
|
|
– от водни централи |
2 152 |
3 713 |
2 236 |
|
|
|
– от термични централи |
17 361 |
24 953 |
26 262 |
|
|
|
– от атомни централи |
0 |
6 165 |
13 133 |
|
|
2 |
Каменни въглища - общо, (хиляди тонове – хил. т.) |
31 411 |
31 571 |
32 480 |
|
|
Производство на някои промишлени изделия, ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ Цифрите са в хиляди тонове (хил. т.) |
|||||
|
3 |
Железни руди (хил. т.) |
2 409 |
1 886 |
1 985 |
|
|
4 |
Стомана (хил. т.) |
1 800 |
2 565 |
2 947 |
|
|
5 |
Валцувани черни метали - прокат (хил. т.) |
1 420 |
3 213 |
3 326 |
|
|
6 |
Тънка ламарина (хил. т.) |
520 |
1 152 |
1 254 |
|
|
7 |
Кокс (хил. т.) |
837 |
1 348 |
1 087 |
|
|
Производство на някои промишлени изделия, МАШИНОСТРОИТЕЛНА и МЕТАЛООБРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ |
|||||
|
8 |
Двигатели с вътрешно горене (брой / хиляди к.сили) |
40 958 |
14 200 |
38 001 |
|
|
/ 228.9 |
/ 814.3 |
/ 2 705.4 |
|
||
|
9 |
Металорежещи машини - общо (брой) |
13 945 |
18 866 |
17 191 |
|
|
9.1 |
– в т.ч. Металорежещи Стругове |
3 946 |
8 880 |
5 477 |
|
|
9.2 |
– от тях - Високопроизводителни Стругове с цифрово програмно управление (ЦПУ) (брой) |
0 |
303 |
499 |
|
|
9.3 |
– Стабилни бормашини |
6 259 |
5 132 |
6 563 |
|
|
9.4 |
– Фрез машини, фрези |
950 |
745 |
1 981 |
|
|
10 |
Ексцентър преси (брой) |
815 |
572 |
494 |
|
|
11 |
Хидравлични преси (брой) |
162 |
110 |
664 |
|
|
12 |
Багери (брой) |
86 |
1316 |
799 |
|
|
13 |
Булдозери (брой) |
670 |
651 |
520 |
|
|
14 |
Бетонобъркачки (брой) |
541 |
390 |
161 |
|
|
15 |
Абрихт машини (брой) |
848 |
225 |
4 400 |
|
|
16 |
Трактори (брой) |
3 493 |
6 767 |
5 350 |
|
|
17 |
Тракторни култиватори (брой) |
3 204 |
120 |
762 |
|
|
18 |
Тракторни редосеялки (брой) |
22 427 |
19 446 |
224 |
|
|
19 |
Силажокомбайни, комбайни (брой) |
20 330 |
35 503 |
15 010 |
|
|
20 |
Електро телфери (брой) |
48 094 |
125 302 |
134 965 |
|
|
21 |
Моторни помпи (брой) |
49 955 |
120 770 |
116 743 |
|
|
22 |
Подвижни компресори (брой) |
965 |
1 566 |
433 |
|
|
23 |
Автобуси (брой) |
643 |
2 068 |
2 650 |
|
|
24 |
Електрокари (брой) |
29 641 |
43 877 |
46 983 |
|
|
25 |
Мотокари (брой) |
2 433 |
21 700 |
38 449 |
|
|
26 |
Готварски печки електрически (хиляди бр.) |
64 |
99 |
285 |
|
|
27 |
Инструменти (тон) |
8 445 |
12 585 |
22 747 |
|
|
28 |
Резервни части (стойност в хиляди лева) |
195 071 |
460 045 |
669 106 |
|
|
Производство на някои промишлени изделия, ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА и ЕЛЕКТРОННА ПРОМИШЛЕНОСТ |
|||||
|
29 |
Електрогенератори, (брой / хиляди kW) |
515 |
1 694 |
2 845 |
|
|
/ 37 |
/ 70 |
/ 145 |
|
||
|
30 |
Електродвигатели (хиляди броя / хил. kW) |
750 |
1 251 |
1 401 |
|
|
/ 4194 |
/ 7111 |
/ 6652 |
|
||
|
31 |
Силови трансформатори (брой / хил. kVА) |
4 807 |
7 645 |
9 357 |
|
|
/ 3256 |
/ 4136 |
/ 4744 |
|
||
|
32 |
Двигатели (броя / kW) |
368 |
1450 |
3129 |
|
|
/ 2455 |
/ 48516 |
/ 79964 |
|
||
|
33 |
Централни процесори |
0 |
120 |
0 |
|
|
34 |
Средства за изчислителна техника (хиляди лева) |
0 |
505 979 |
1 369 647 |
|
|
35 |
Мини калкулатори (хиляди броя) |
0 |
1 |
1 |
|
|
36 |
Резистори (милиони броя) |
0 |
97 |
153 |
|
|
37 |
Кондензатори (милиони броя) |
0 |
92 |
187 |
|
|
38 |
Пиезоелектрични прибори (хил. броя) |
0 |
969 |
1 945 |
|
|
39 |
Асансьори пътнически (брой) |
1 637 |
2 356 |
3 063 |
|
|
40 |
Проводници (хиляди метри) |
133 725 |
237 240 |
295 802 |
|
|
41 |
Кабели (хиляди метри) |
24 030 |
56 016 |
68 698 |
|
|
42 |
Акумулатори (хиляди броя) |
3 274 |
4 003 |
4 546 |
|
|
43 |
Телефонни апарати (брой) |
348 642 |
1 005 424 |
1 150 040 |
|
|
44 |
Радиоприемници (брой) |
145 445 |
51 292 |
41 530 |
|
|
45 |
Телевизори общо (брой) |
192 915 |
91 305 |
110 564 |
|
|
|
– в т.ч. Телевизори цветни (брой) |
0 |
3 065 |
44 214 |
|
|
46 |
Магнитофони (брой) |
2 233 |
1 238 |
1 029 |
|
|
47 |
Домашни Хладилници (брой) |
134 018 |
96 279 |
122 146 |
|
|
48 |
Ел. Перални, домашни (брой) |
56 342 |
64 580 |
155 914 |
|
|
49 |
Пишещи машини (брой) |
27 288 |
158 015 |
115 256 |
|
|
Производство на някои изделия, ХИМИЧЕСКА и КАУЧУКОВА ПРОМИШЛЕНОСТ |
|||||
|
50 |
Синтетичен амоняк (мярка 100% азот) Цифрите са в тонове (тон) |
788 241 |
1 008 801 |
1 138 029 |
|
|
51 |
Азотни торове (без Карбамид) (тон) |
856 088 |
1 115 428 |
1 525 512 |
|
|
52 |
Амониев нитрат (Амониева селитра) (тон) |
743 713 |
797 407 |
739 430 |
|
|
53 |
Карбамид (в натура) (тон) |
666 712 |
634 848 |
795 426 |
|
|
54 |
Фосфорни торове (в натура) (тон) |
408 752 |
517 805 |
382 730 |
|
|
55 |
Калцинирана сода (база 98%) (тон) |
306 201 |
1 478 692 |
1 036 637 |
|
|
56 |
Сярна киселина (тон) |
502 487 |
851 880 |
810 137 |
|
|
57 |
Сода каустик (база 98%) (тон) |
47 977 |
168 369 |
157 081 |
|
|
58 |
Пластмаси, каучук/синтетични смоли (тон) |
89 159 |
254 725 |
406 375 |
|
|
59 |
Автомобилни гуми - външни (хиляди броя) |
546 |
1 531 |
1 659 |
|
|
60 |
Маркучи (хиляди метри) |
6 871 |
9 134 |
13 632 |
|
|
61 |
Химически влакна (тон) |
23 138 |
96 080 |
104 811 |
|
За разлика от изданията на Статистическия годишник до края на 80-те години, където са подробно изброени основните видове промишлени стоки, произведени за съответната година, с посочени конкретни обеми – тонове, бройки и т.н., в днешните издания на годишника промишлените продукти са дадени обобщено – само като групи, а вместо бройки и тонове са посочени стойности в лева, за да не се виждат празните колони, показващи пълната деиндустриализация на страната.
Преходът
Зелена светлина за старт на шоковото ликвидиране на Източния блок бе дадена на срещите през 1987 г. между президента на САЩ Роналд Рейгън и руския ръководител, ренегата-колаборационист Михаил Горбачов, под маската на преговорите за разоръжаване (Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег). Тогава е задействана умна схема, при която в рамките на няколко месеца Източният блок беше накаран да се саморазруши. През 1987–1989 г. хазарската клика около Горбачов отваря широко вратите за врага. Окрилени от предателството, Западните служби успяват за кратък период, до края на 1989 г., да вербуват ключови висши офицери от службите на социалистическите страни. По нареждане и под ръководство на хакнатите руски служби, през 1989 г. се извършва организирана, уж „стихийна“ смяна едновременно на всички държавни ръководители на Източния блок. Такъв е и определеният като „Дворцов преврат“ в България, извършен на 10 ноември 1989 г., както и „революциите“ в ГДР (1989), Чехия (1989), Полша (1989), Унгария (1989), Румъния (1989). След отсичане на главата, разрушението продължава от само себе си надолу по цялата държавна пирамида, подпомогнато от целенасочени реформи, задушаване на индустрията, внезапна безработица и мощно въздействие върху психиката на населението чрез специални програми по телевизии и всякакви медии, целящи насаждане на чувство за безнадеждност, анархия, онеправданост, безнаказаност и корупция.
През 90-те години в България беше разрушено всичко свързано с индустрия, армия и образование, което можеше да бъде разрушено. Това е война от ново поколение – без войници и бомби. Чужди служби умишлено генерират тотална корупция сред обществото, като важна предпоставка за превръщане на страната в бедна и зависима държава, подобна на колониална република, слаба и лишена от суверенитет. Ключов момент в стратегията е втълпяване сред обществото на лъжата, че българите сами са си виновни за корупцията и разрухата в собствената им държава, а това не е вярно и, освен че цели да оневини Западните служби, води до отчаяние и лишава народа от естествения стремеж за възстановяване на страната и за търсене на възмездие.
Заграбване на 300 български задгранични дружества – стъпка от план за сваляне на социалистическата власт в България и преминаване към капитализъм
Задграничните дружества. От началото на 60-те до края на 80-те години социалистическа България закупува тайно, чрез подставени лица, близо 300 компании в Западна Европа, повечето – индустриални предприятия. Най-много от тях са в южна Германия и Австрия. Наред с икономическите изгоди, една от целите на държавата е чрез тези фабрики и компании да се придобият нови технологии, необходими за развитие на българската индустрия, с което да се заобиколи конвенцията КОКОМ, забраняваща износ на технологии и стоки с двойна употреба за страните от Източния блок. В същото време, законодателствата на страните от Западна Европа забраняват държави от Източния блок, в т.ч. и България, да купуват и да притежават производствени предприятия на тяхна територия. За да заобиколи забраните, България закупува споменатите близо 300 предприятия в Западна Европа чрез свои подставени частни лица - сътрудници или офицери на Държавна сигурност (ДС). Когато дадено предприятие в Западна Европа е обявено за продажба и България има интерес да го закупи, на преговорите за покупка или на организирания търг се явява такова подставено лице-агент. Агентът притежава лични документи за гражданство на съответната държава, разполага с банкова сметка, адрес и т.н. и се представя пред властите като частен инвеститор, разполагащ с необходимите пари. За закупуване на предприятието българската държава отпуска необходимата сума пари на своето подставено лице и сключва с него таен договор за управление на въпросното предприятие. Договорът е държан в дълбока тайна, защото представлява нарушение на местното законодателство и никой извън ДС и дълбоките етажи на ЦК не знае за този договор, а в достъпните архиви и в официалните бюджетни разчети има само най-обща информация за това. Подставеното лице купува предприятието и в официалните документи фигурира като единствен собственик. Практически държавата България е истински собственик на предприятието, защото тя е отпуснала парите за закупуване, но този факт остава тайна и в юридическо отношение подставеното лице е собственик. Единственото което гарантира правата на България върху собствеността на предприятието е тайният договор, сключен със съответното подставено лице, както и респектът от ДС.
Ударно изпомпване на пари от държавата и наливане в задгранични дружества през 1988–1989 г. През края на 80-те години, за кратко време, България влага в задграничните дружества допълнително още няколко милиарда долари, по-голямата част от които са взети от целево изтеглени външни кредити и това става една от преките причини за внезапния, изкуствено създаден срив на икономиката в края на 80-те години – необходима предпоставка за реализиране на плана за сваляне на властта в България. Съгласно официални статистики, изнесени от ВГ Коларов, председател на БНБ (Коларов, В., Проблеми на валутните ни баланси през втората половина на 80-те години, Икономика, бр.5/6, год. XXI), през 1988 и 1989 г. при външни активи 3,5 млрд. долари, външният дълг на България нараства двойно, като през 1989 г. достига 9,132 млрд. долари. Според експерти обаче, официалните статистики свързани със задграничните активи не отразяват цялостната картина, а всичко свързано със задграничните дружества е секретна информация. Знае се за огромни финансови потоци, реализирани през контрабандните канали изток-запад, владени от ДС, както и средства от препродажба на суровини (нефт) придобити на преференциални ниски цени от братската империя и препродадени на запад на пазарни цени (още докато корабът е в международни води се сменя коносаментът и корабът променя курса към западно пристанище). Знае се, че огромна част от тези средства и от изтеглените кредити са нарочно напомпани в задграничните дружества, с цел планирано заграбване на тези дружества и техните капитали. Извън официалната статистика на БНБ, сред експерти се знае, че българските активи зад граница към 1989 г. са на стойност 20 милиарда долари. Тук трябва да се отбележи, че стойността на парите преди 40 години беше от 10 до 30 пъти по-скъпа от днешните пари.
Заговорът за сваляне на социалистическия режим чрез заграбване на задграничните дружества. Внезапното насочване на огромни суми от бюджета на България към задграничните дружества през 1988–1989 г. е направено като част от план за сваляне на социалистическата власт и налагане на либерален капитализъм, инспирирано от западните резидентури. Въпреки липса на достатъчно документи, вследствие унищожаването на големи масиви архиви при двата пожара (1990 г. в Партийния дом и 2004 г. в Министерския съвет) и въпреки мълчанието на повечето участници, съществуват фрагментирани данни и спомени на запознати, оформящи логическата конструкция на този план, чиито елементи са: чрез заграбване на едър финансов ресурс от държавата, оценяван на стойност между 10 и 20 милиарда долари, се цели първо да се отслаби финансовата система на България, второ – средствата и собствеността над задграничните дружества да се разпределят между хора свързани с тайните служби (Държавна сигурност, Военно разузнаване и други) и чрез техния личен материален интерес да се създаде тайна опозиция, която да блокира функцията на тези мощни разузнавателни централи, с което да стане възможно смяната на властта и сваляне на социалистическия режим (по книгата „България – господарят на Via Diagonalis“, БАН, 2025 г, с.715-737).
Пожари, унищожаване на архиви. Вероятно най-много документи, свързани с началото на Прехода и със заграбване на българските задгранични дружества, са умишлено унищожени при пожара в сградата на Партийния дом на Българската социалистическа партия БСП, бивша БКП (днес - сграда на Народното събрание), възникнал на 26 август 1990 г. Пожарът е умишлен. Според думи на очевидци: „Пламъците обхванаха цялата сграда на Партийния дом, както и съседни сгради, също собственост на Висшия съвет на БСП. Няколко часа след началото на пожара, пожарникари започнаха опити да го загасят“ (цитат: „От архива на БТА: 33 години от палежа на Партийния дом“, Медиапул, 26.08.2023). След 29 януари 1990 г. хиляди секретни документи са унищожени по заповед на ген. Ат. Семерджиев (член на ЦК на БКП до 1990 и на ВС на БСП от 1990 до 1992), министър на Вътрешните работи (1989–1990) и внедрен като вицепрезидент на Желев (1990–1992) с гласовете на БСП. Твърди се, че тогава Семерджиев, в съучастие с началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева, успява да унищожи 40% от архива и досиетата на ДС. Друго голямо унищожаване на архиви е извършено на 6 срещу 7 март 2004 г, когато е реализиран огромен пожар в приземния етаж на Министерски съвет (бул. „Княз Ал. Дондуков“ №1) в зоната на библиотеката, продължил много часове и гасен от 80 пожарникари със 17 пожарни коли. Какво е унищожено през 2004 г. ние не знаем, но вероятно знаят повече от ръководството на МВР и тогавашният главен секретар, специалист по ППБ. Хрумва ни да се замислим, каква ли е съдбата на тайния архив на княз Кирил?
Организацията. Счита се, че изпълнението на този грандиозен план за смяна на властта и режима в България е организирано от Андрей Луканов и група свързани с него политици и висши офицери от ДС и от силовите структури за вътрешен контрол на ЦК, по внушение от западните специални служби. Освен че като външен министър на България Луканов се очаква да е бил обект на разработка от западни служби, широко известно е, че е агент на множество чужди резидентури, сред които тези на САЩ и Израел, дори сред министри от периода около 1990 г. витаеше шегата: „Луканов е агент на американското, на английското, но и на албанското разузнаване“. (За да няма спорове ще посочим, че в книгата си „Спомени” бившият член на Политбюро Огнян Дойнов твърди, че Луканов е агент на чужди разузнавания). Според запознати Луканов е висш масон. Той изглежда е потомствен конспиратор, роден е в Москва през 1938 г. и до 20-годишна възраст е живял в руската столица във ведомствен блок на Коминтерна (Комунистическия интернационал). След това Луканов завършва Международни отношения в Московския университет. Неговият баща, Карло Луканов (кръстен на Карл Маркс), е бил висш функционер на Коминтерна и на руските служби, но фамилната склонност към конспирации има дълга история, стигаща назад в годините до прадядото Марин Поплуканов, съратник на Левски и председател на Ловешкия революционен комитет, чиято безкрайна лоялност е поставена под съмнение от някои изследователи. Вероятно затова и представката „Поп“ по-късно отпада от фамилното име. Твърди се, че към конспирацията за смяна на режима в България и заграбване на задграничните дружества, Луканов привлича хора близки до ръководството на Държавна сигурност и ръководството на ДКМС (Димитровски комсомолски младежки съюз), подобно на организацията на преврата в СССР.
В тази схема за огромна кражба на държавни ресурси, според запознати, легендата че „поради неясния ход на промените“ наложени от Горбачов има необходимост от „предислоциране на средства към Западна Европа“, които впоследствие уж да бъдат върнати в България, както и легендата за заобикаляне на КОКОМ, са използвани пред правителството като удобен претекст, за да бъде извършено внезапното мощно финансиране на задграничните дружества и закупуване на нови, а истинската цел е тяхното заграбване.
Ура! Живков падна от власт. Идва внезапното рухване на Източния блок в края на 1989 г., както и падането на Тодор Живков на 10 ноември същата година. То е неочаквано за широките маси, но не и за посветените в заговора. Тогава назначените от държавата за управители и фиктивни собственици на задгранични дружества са организирани от вербувани офицери от Държавна сигурност и е създадена схема за заграбване на управляваните от тях дружества. С помощта на включени в схемата хора от ДС и други структури, в София са унищожени повечето от договорите за управление на задграничните дружества и пряко свързаните с това документи в архивите (пожарът в Партийния дом през 1990 г. и др.). С това следите са заличени, а всички посветени в конспирацията са щедро възнаградени. Така тези близо 300 задгранични дружества, принадлежали на България, за една нощ са откраднати от назначените за техни фиктивни собственици агенти на Държавна сигурност. Днес добре се знае, че едри инвестиции в България след 1991 г., идващи от Австрия, Германия, Люксембург, Италия или от анонимни офшорни компании, най-често са свързани с хората заграбили „онези 200 задгранични дружества“, както бяха известни те сред определени кръгове (всъщност броят им е над 300).
Поставяне под зависимост на бившия социалистически елит чрез техните деца – метод за трайно завладяване на държавата
Още в самото начало на Прехода и навлизането в България на чужди служби, е реализирана програма за трайно подчиняване на страната, чрез поставяне в персонална зависимост от Запада на огромна част от социалистическия елит, с прилагането на една много проста и ефикасна схема – изпращане на техните деца да учат в западни университети. Още през първите дни и месеци след 10 ноември 1989 г., западни фондации започват масово да изпращат млади българи за безплатно обучение в университети в Западна Европа и САЩ. Оказва се, че голяма част от тези щастливци са деца на доскорошни величия от елита на социалистическа България. Настанени в престижните западни университети, много от тези млади българи в продължение на своето следване са умело индоктринирани с цялата палитра от неолиберални, глобалистки и крайно леви троцкистки ценности и отдаденост към Евроатлантизма, придружено с изтриване на всякакъв патриотизъм и чувство за дълг към Родината, а след прекарване на най-хубавите години от младостта на един човек там – любовта към Запада идва от само себе си. Получили добро образование, и то най-често в сфери свързани с управление и контрол на държавата, като политология, икономика на управлението, журналистика и медийни науки, повечето от тези младежи, забравили за всякакъв патриотизъм и превърнали се в убедени евроатлантици и „граждани на света“, са върнати обратно в България, за да бъдат мощен стожер на англо-американското господство над покорената им родина. Процесът е щедро финансиран от фондации на Сорос и други свързани с неолибералната дълбока държава. Затова днес не е чудно защо в България всяка дума насочена против Запада и против неолибералния модел на Сорос и Шваб е незабавно заклеймявана или цензурирана. Тези войнствени неолиберали живеят в България, но повечето са изцяло верни на Запада. Това изглежда е същият модел, по който са създадени еничарите през 16-ти и 17-ти век. Индоктринирани с антибългарска омраза, някои от неолибералите често наричат останалите българи с обидното „ганя“, инспирирано от драсканиците на охтичавия българофоб Алеко. Едновременно с това много от техните родители – бивши ръководители в социалистическа България, които можеха да поведат народа към съпротива, са заставени да мълчат, заради благото на своите деца. Склонени към пасивност, те осигуряват безметежно покоряване на страната от чужди агентури. За да сме честни, за 99% от хората не беше ясно какво става, а държавата рухваше пред очите ни за броени дни.
„Назначавам ви за милионери“
Друг акт на заграбване на материалните активи на България е директното раздаване на огромни суми пари, под формата на необезпечени кредити от държавни банки, на група приближени до Държавна сигурност и до превратаджийската клика около бившия министър на външните работи Андрей Луканов. Участници в събитията разказват под сурдинка, как в края на 1989 г. са били „събрани от Луканов в една зала около 200 души“. Впечатление прави, че на срещата не са били поканени хора от управленския елит на социалистическа България, там не е имало доскорошни министри, генерали, управляващи, директори на крупни заводи. Напротив, освен малък брой агенти на ДС и няколко човека от комсомола, повечето от останалите присъстващи са били предимно хора от обслужващия апарат на досегашния комунистически елит – охранители, шофьори от УБО, както и представители на спорта и услугите (през 80-те години спортистите от националните отбори, както и много от изявените в различни сфери бяха агенти на ДС). На срещата ораторите са прокламирали кухи фрази, от типа, че „сега политическата власт ще е в този, който има пари“, заявили са че „тук присъстващите са надеждата на България“ и че сега те ще станат притежатели на огромни капитали, ще могат да ги влагат кой където и както реши, но (при мъглявото условие) „да бъдат вложени в ефективен бизнес“. Организаторът на събранието и главен оратор Андрей Луканов заявил: „Господа, от днес ви назначавам за милионери“. Парите са раздадени чрез отпускане на банкови кредити без обезпечение на фирмите на присъстващите, съгласно изготвен списък. През следващите няколко години Луканов опитва да упражнява натиск и да влияе върху бенефициентите на раздадените милиони. Следват серия от убийства. През 1996 г. е убит и Андрей Луканов.
Ликвидиране на българския елит
При акцията на Луканов за раздаване на пари чрез необезпечени кредити, извън благовидния претекст, че така капиталите на държавата се поверяват в „сигурни ръце“, разбира се, истинските цели на тази висша еманация на държавно предателство са съвсем други. Една от целите е да се „разбие“ касата с парите на партията-държава БКП и хората около Луканов да се облагодетелстват. Но освен това е преследвана и друга, много по-важна цел – ликвидиране на елита на държавата и замяната му с псевдоелит, контраелит. Очевидно цел на това мероприятие не е било да се предислоцират парите „в сигурни ръце“ и с това да се постигне оцеляване на индустрията и държавата, защото ако това беше така – в залата щяха да бъдат поканени бивши министри, експерти в индустрия и търговия, професори и видни учени, ерудити. Вместо това, в залата са присъствали предимно спортисти, хора от обслужващата сфера и всякакви други, но не и хора които разбират от индустрия и пари, с изключение на само няколко будни комсомолци – поканени за цвят и благоприличие, за оправдаване на реториката в стил „вие сте надеждата на България“.
Новият елит – псевдоелитът. Цел и задачи на псевдоелита. Решението да се поверят толкова много пари в ръцете на обикновени хора най-вероятно не е случайно хрумване на Луканов. В този акт прозира дълбока конспиративна мисъл, плод на колективен ум, с визия за много ходове напред, каквато едва ли е по силите на шепа заговорници. На кое от всички чужди разузнавания, на които (се твърди че) Луканов е бил агент, принадлежи авторството на схемата, не е ясно, а фактът че неговото убийство 6 години по-късно носи почерка на специални служби е красноречив – Луканов е знаел твърде много за конспиративното превземане на държавата. На срещата за „назначаване на милионери“ през 1989 г. е извършено грандиозно дело – детронира се елитът на държавата и се лансира нов елит, съставен предимно от бивши спортисти, телохранители и шофьори, всъщност – нова върхушка, която в по-голямата си част носи типични негативни белези на псевдоелит или контраелит, чиято цел ще бъде една – разрушаване на всякакви морални устои и ценности в обществото и лишаването му от лидери, които отново биха повели народа и биха въздигнали страната. Целта е трайно обезглавяване на народа, подобно на избиването на нотабилите при османското нашествие през XIV век. В същото време хората от истинския доскорошен елит от епохата на т.нар. „Втори Златен век“ на Живкова България – политици, генерали, хора на мисълта и известни творци - останаха без средства, свити в луксозните си апартаменти и окарикатурявани от поръчкови зависими медии. Екс-министри и хора от върховете дълги години се събираха всяка неделя сутрин в сладкарницата на Парк-хотел „Москва“, където дефилираха единствено за да покажат овехтели костюми и очевидна бедност, или както е казал един поет: „безнадеждните дрипи на старостта“. (по книгата „България – господарят на Via Diagonalis“, БАН, 2025)
Какво получи България от влизането си в ЕС? Скритата истина
Данни за размера на средствата, които е получила до момента България от ЕС, не се публикуват никъде в официални източници, вероятно за да не се види колко е загубила страната от членството си там. Оказа се изключително трудно за опитен икономист да се добере до тази информация, но все пак в началото на годината се сдобихме с такава и оповестихме в наша публикация от 3.02.2025: за периода 2007–2023 (стойностите се отнасят за 2007–2022) ЕС е изплатил на България 14,22024 милиарда евро (липсва официална информация за сумата), а след плащането от България на вноска от 14,16 милиарда лева (по данни на МФ) равняващи се на 7,24 млрд. евро, в държавата са останали около 6,98 млрд. евро нетни приходи от ЕС (около 7,58 милиарда щатски долари) („България – господарят на Via Diagonalis“, Поглед инфо, Филипов, 03.02.2025). Икономист с дълъг управленски стаж и опит докладва: „Финансирането от ЕС се извършва по конкретни програми от бюджета на ЕС. Ако искаме да видим какво е получила България за посочения период, можем да потънем в разнопосочна и неясна информация, разхвърляна в Структурни фондове и Кохезионен фонд 2014-2020, ЕФРР, ЕСФ+, КФ и ФСП 2021-2027, Архив и т.н. Освен това в посочените източници някои данни са дадени по месечно, други за тримесечия; някои в лева, други в евро, но не и по години и обобщени в лева. С две думи: няма обобщена информация за това, колко общо финансови средства са получени и за какво са усвоени“.
От сайта на Министерство на финансите, в раздел "Средства от ЕС и други донори" в рубрика "Бюджет на ЕС", към днешна дата може да се види, че за периода 2007-2024 г. България е изплатила на ЕС вноски в размер на 9,868 млрд. евро (19,302 млрд. лева) (www.minfin.bg). Обаче по въпроса какви средства е получила България от ЕС - никъде няма никаква обобщена информация, а тази информация трябва да е достъпна и прозрачна. Политици от ляво/дясна неолиберална партия, впоследствие (28 март) публикуваха данни, от които е видно, че след 2022 г България е платила на ЕС допълнително още 5,147 млрд. лв, т.е. за периода 2007–2024 г е платила общо 19,299 млрд. лева и е получила 69,677 (?) млрд. лева, или България е получила от ЕС нетно 50,3 млрд. лева (около 25,5 млрд. евро или 29,6 млрд. Щ. долари). Ще напомним, че официална информация за размера на получените от ЕС средства няма, но с уважение ще приемем, че данните на дясно/лявата партия са точни, предвид участието им в Сглобката.
Освен това, в посочената публикация на политици от тази партия, на фона на пълното информационно затъмнение, шеговито се подхвърля: „Пълна спекулация са твърденията, че България е платила повече, отколкото е получила от ЕС“. Уважаеми господа, вие би трябвало да знаете, че освен парични суми в калкулацията трябва да бъдат включени и всички други приходи и разходи или придобити и загубени активи. Придобивките ги знаем – разграден двор, свободно изтичане на български мозъци и кръв през Терминал 2 в посока Западна Европа и САЩ, разпусната сексуалност, живот в безбрачие, наркомания. Но, моля, добавете в калкулацията и стойността на разрушените материални и нематериални активи които притежаваше България до 1989 г, както и моралните загуби за България, стопяването на населението, деградацията на нация, разграждане на държавност и моралния упадък през времето на Прехода. Ех, затова пък за периода 2020–2025 ЕС е платил за пропаганда 1 милиард евро на медии, сред които и много български медии – получили общо 2,480 млн. евро, в това число: Дневник и Капитал, Про веритас, Антикорупционен фонд, Офф нюз, Про нюз, Инвестор, Тоест.бг, Клуб Z, Фондация 42, TV1, Ф-я Документалистите, Вижте, Фактчек.Бг, и т.н., както и централата на Евронюз (Д.Гайтанджиева, „ЕС е платил 1 млрд. евро на медии“, в-к Земя, 13.09.2025). Да не говорим, че трите национални телевизии и националното радио са отдавна обяздени от соросоидни демагози, а две от тях са директно собственост на чужди компании.
Цена на разрушеното в България след 1989 г.
Обемът на българското индустриално производство през 70-те и 80-те години е внушителен. Факт е, че между 1965 и 1988 г. над 70% от износът на България е съставен от стоки на индустриалното производство – химия, машиностроене и др.
През 1989 г. САЩ оценяват всичко, което има социалистическа България, на 1 трилион долари (което е 1000 милиарда долари). По официални статистики към 1989 г. в България е имало материални активи на стойност 174 милиарда лева, плюс 20 милиарда долари български активи на запад, плюс 2,5 милиарда долари дългове към България. В посочените суми не влизат огромните материални активи на българската армия. Те са класифицирана информация, но възлизат на минимум 150 - 180 милиарда. Факт е, че само един изтребител-бомбардировач струва между 20 и 100 милиона лева, а България имаше над 300 бойни самолети и още 400 други летателни средства. Официално само цивилните телекомуникации към 1989 г. струваха 7,5 милиарда долари, а военните са стрували поне още толкова. След като всички материални активи на България към 1989 г са оценени на между 400 милиарда лева и 1000 милиарда долари, можем условно да приемем средна стойност от порядъка на 400 милиарда долари.
За да влезе България в ЕС, бяха разрушени вероятно повече от 70% от нейните материални активи или 80–90% от материалните активи на индустрията и армията, но освен това бяха нанесени и огромни, неизчислими нематериални вреди. Предвид посочената приблизителна стойност на материалните активи на България към 1989 г и обемът на разрушеното, то стойността на разрушенията възлиза от порядъка на 280–320 милиарда долари. В тази стойност обаче не влизат разрушенията в сферата на духа, моралните разрушения, загиналите от мизерия близо 1,5 милиона българи и емигриралите други 2 милиона, не влизат и пропуснатите ползи от разрушените международни пазари за български стоки и разрушеният имидж на България пред света. Нека припомним само една от незабравимите загуби за имиджа на България - грандиозната инициатива Асамблея „Знаме на мира“, събрала в страната ни децата на целия управляващ елит на света - висшия ешелон от президенти, министри и генерали на държавите от цял свят през 1981 г. Онези деца са днешните президенти, министри и генерали. Това е само малка част от имиджа на България, загубен след 1989 г.
Размер на щетите
Според цитираната по-горе публикация на политици от ляво/дясна партия, България до момента е получила от членството си в ЕС … едва 25,5 млрд. евро (или 29,6 млрд. Щ. долари). И в условията на глобална война и разпадане на ЕС очаква да получи… още нещо.
Ако гледаме само числата без да вземем предвид огромната девалвация на парите от 1989 до днес, излиза че вредата нанесена от членството в ЕС е 10 пъти по-голяма от ползата: 280–320 млрд. долари срещу 25,5 млрд. евро (или 29,6 млрд. долари), получени от ЕС до 2024 г. Обаче парите преди 36 години бяха много по-скъпи. Към 1980 г. цената на литър бензин беше 24 стотинки, а днес – 2,80 лв. Рафинерията „Плама“ Плевен беше на стойност 300 милиона долари, а днес аналогичната рафинерия Нефтохим Бургас (ЛукОйл) се оценява на 2 милиарда долари. Хубав четиристаен апартамент в София струваше 20 000 лева, а днес 300 – 400 000. Ако се вземе предвид, че днешната стойност на парите е 10 до 20 пъти по-ниска от стойността на парите през 1989 г. – излиза, че получените до днес 29,6 млрд. долари се равняват на около 2,9 милиарда долари преизчислени спрямо девалвацията след началото на Прехода, следователно:
реалната ВРЕДА нанесена на България от членството в ЕС е повече от 100 пъти по-голяма от ползата: 280–320 млрд. долари срещу 2,9 милиарда долари. Ха честито!
За сведение само унищожената химическа промишленост в България беше на стойност няколко пъти повече от тези 29,6 млрд. долари или 30 пъти повече от превалутираната им стойност. Ще дадем един малък пример. Само през 1985 г произведените от български заводи количества Азотни торове са 1 525 512 тона, Амониева селитра 739 430 тона, Карбамид (урея) 795 426 тона, Фосфорни торове 382 730 тона, или общо 3 443 098 тона изкуствени торове, които бяха евтини, качествени и се изнасяха за цял свят – Европа, Азия, Африка. Ако умножим по днешни цени от средно 300 USD за тон Азотни торове, 250 USD за тон Амониева селитра, 350 USD за тон Карбамид и 450 USD за тон Фосфорни торове, се получава сума от 1,09 милиарда USD годишно приходи само от изкуствени торове или 10 милиарда долари за 10 години. Ако приемем че животът на един завод е минимум 30 години, то стойността на произведената продукция от тези заводи за 30 години се равнява на 30 милиарда щатски долари. Тук говорим единствено за азотноторовите заводи!
Знаете ли, че само допреди 35 години България много приличаше на днешен Израел – индустриализация, милитаризация, високи технологии, твърдост във външната политика. Тогава България имаше едни от най-мощните разузнавателни служби в света, българската армия имаше висока огнева мощ и беше квалифицирана да отблъсне едновременно армиите на Турция и Гърция, а невероятно развитата индустрия нареждаше България сред най-силните индустриални държави. Съгласно военен разчет от края на 80-те години 10 български стратегически бомбардировача СУ-25 можеха да разрушат мегаполиса Истанбул за 10 минути, а конвенционалните балистични ракети на българската армия можеха да заличат зона на протежение 600–800 км южно от нашите граници с Гърция и Турция. Български делегации по света се посрещаха с респект и уважение. А днес, на мястото на заводите и военните поделения - цари тишина и скръб. Единствено руините напомнят за някогашно величие, затова и на много места ги премахват до основи, за да лишат народа дори от спомена за тях.
Такива са фактите. Ние питаме: какво са онези 25,5 млрд. евро, които ни дава Европа за унищожената по тяхно и на САЩ настояване българска индустрия, българска армия и убитото от неолиберали образование. България беше жестоко излъгана и ограбена от своите евроатлантически приятели. Жалко за труда на две поколения българи!
А някой знае ли колко е разликата между 320 милиарда долари, колкото вероятно е цената на разрушените материални активи на България, и подхвърлените от ЕС 25,5 млрд. евро – равняващи се приблизително на 2,5 млрд. евро преизчислени към 1989 г (началото на Прехода)?
И знаете ли къде е тази разлика сега? Тя остава в джоба на американците и крупните западни производители - под формата на печалби от превзетите пазари на българските индустриални стоки по света, а отделно от това е неизмеримата загуба на нематериални активи и загубеното българско духовно пространство в света. Това са загуби за нас, но и за нашите деца. Всичко това трябва да се гради наново. Западът ни ограби!
Днес, повече от всякога, България жадува за силен лидер – водач и обединител. Нека излезем от ролята на унизена и второстепенна държава, отредена за нас в матрицата на англосаксонското статукво! Днес статуквото е слабо, а друг удобен момент за излизане на България от ъгъла, в който беше набутана – няма да има. Народът иска обединение и отхвърляне на наложеното иго. Време за губене няма. Всички етноси, слоеве и групи в страната – обединени под знака на България! Силна и централизирана държава. Силна армия. Националните интереси - над всичко. Заедно можем да постигнем много, и то без чужда помощ. (Вижте още: „След 36 години заличаване – ще позволим ли да бъдем пречупени?“, БЛИЦ https://blitz.bg/analizi-i-komentari/sled-36-godini-zalichavane-shte-pozvolim-li-da-badem-prechupeni_news1112835.html )
Авиобаза Чешнегирово, преди и след 1989 г. (източник: https://armymedia.bg/2021/05/28/70-години-25-а-авиобаза-чешнегирово-от/)
Автор: Орлин Филипов, д.м.
(по откъси от книгата „България - господарят на Via Diagonalis“, Издателство на БАН, 2025)
Ат.д. Лев
