Бивши дисиденти си пожелаха след още 20 години да видят идеите си реализирани

В клуба &quot;Яйцето&quot; на Софийския университет се събраха емблематични фигури от българската опозиция срещу Живков, сред които&nbsp;Петко Симеонов, Михаил Неделчев, проф. Николай Василев, Александър Каракачанов.<br /> <br /> Фондацията &quot;Д-р Желю Желев&quot; предстови две книги: &bdquo;Началото &ndash; СДС политически обзор и хронология&ldquo; със съставител Калин Йосифов и &bdquo;Клубът&ldquo;, посветена на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, със съставител Петко Симеонов. На&nbsp;годишнината е посветена и книгата &quot;Независимо сдружение Екогласност &quot; съставена от Лиляна Александриева и Александър Каракачанов.<br /> <br /> Падането на Берлинската стена стана символ на онова ужасно наследство, което оставиха тримата големи лидери на антихитлеристката опозиция&nbsp; - Сталин, Рузвелт и Чърчил, при подялбата на Европа в Ялта през 1945 година, каза в словото си Желев.&nbsp;Според&nbsp;него, когато се говори за събарянето на стената като символ на борбата срещу комунизма, се бърка ролята на това събитие, смесват се или се разменят причината и следствието.<br /> <br /> Русофилството в новата история на България винаги е имало пагубна роля с изключение на два случая, когато по парадоксален начин е изиграло прогресивна роля - през Руско-турската освободителна война и по времето на съветската перестройка, когато гласността разрушава моралните, идеологическите и политическите основи на комунизма и по такъв начин открива пътя за нежните революции в страните от Централна и Източна Европа, каза още първият шеф на СДС. <br /> <br /> Той припомни проявите на дисидентските организации, демонстрациите на творческите съюзи&nbsp;и организираната съпротива на българските турци, довели до падането на Живков от власт. Тези събития&nbsp;накараха реформаторски настроените членове на ЦК на БКП да избързат и да направят преврата на 10 ноември, отбеляза Желев. С това те искаха да вземат стратегическата инициатива за по-нататъшното политическо развитие на България.<br /> <br /> Според Петко Симеонов началото на прехода беше великото време на теоретиците и поетите. Активните герои на либералната революция бяха елитът на страната, водачите на обществото, посочи той.<br /> <br /> СДС се състоеше от идеалисти, добави&nbsp;Александър Каракачанов.<br /> <br /> Преходът икономически свърши през 2000-та година, а социално продължава и в момента, обобщи Желев. Участниците в сбирката си пожелаха среща след 20 години отново и да видят идеите си реализирани.<br /> <br /> <br /> <b><img height="131" alt="https://t1.gstatic.com/images?q=tbn:rrld0-0Rz2DQGM:https://razkritia.com/wp-" hspace="1" width="100" align="left" vspace="1" border="1" src="https://t1.gstatic.com/images?q=tbn:rrld0-0Rz2DQGM:https://razkritia.com/wp-" />Господин Желев, Вие бяхте първият президент, който се нагърби с болезнените промени в България. От дистанцията на времето каква оценка бихте си поставили за извършената работа тогава ?<br /> </b><br /> - Каквото можахме, това направихме. Каквото не можахме, остана ненаправено, какво да правим. Все пак важното е, че преходът зъвърши в общи линии и доказателство за това е, че България стана член на основните континентални институции - Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. Примането ни в тези организации е своеобразно признание за това, че България е станала демократична държава с изградена инфраструктура и не на последно място, че България вече е страна с пазарна икономика.<br /> <br /> <b>Казахте каквото не можахме, това не направихме. За какво съжалявате, чене успяхте да направите, когато бяхте начело на държавата ?<br /> </b><br /> - Най-много съжалявам, че нещата не можеха да се развият по-бързо. Съжалявам за това, че имаше провал на нашият преход в икономическата част. Това доведе до загубването на 4 безценни години. Много бързо трябваше да направим икномическите реформи, свързани с приватизацията, реституцията и връщането на земята в реални граници. Освен всичко друго, трябваше да направим и преструктуриране на икономиката. Точно тогава правигтелството на Филип Димитров абдикира.<br /> <br /> <b>Много хора свързват прехода с така наречения план &quot; Ран-Ът &quot;. Осъществи ли се той докрай ?<br /> </b><br /> - Този план, доколкото си спомням, беше свързан с развитието на средния и дребния бизнес в нашата страна. Ние трябваше да се движим съобразно нашите ресурси, с които разполагахме тогава. Преходът имаше три етапа. Това беше валидно не само за България, но и за всички социалистически страни в Европа, които се ориентираха към пазарната икономика и демокрация. Първият етап беше свързан с разрушаването на цялата тоталитарна схема. Ние това го направихме с митингите, протестите, шествията, нощните бдения със свещи. Те изразяваха натиска на хората, на обикновенните граждани срещу крепителите на тоталитарната система. <br /> <br /> Вторият етап беше кръглата маса между зародилата се опозиция и управляващите. На нея обсъдихме начина, как да демонтираме старата тоталитарна комунстическа система, което и стана.<br /> <br /> <b>Темата за ролята на ДС по време на прехода не престава да бъде актуална. Някои хора продължават да виждат дългата ръка на ДС в политическите процеси в държавата. Наистина ли кадрите на комунистическите спецслужиби продължавата да влияят ?<br /> </b><br /> - Няма такова нещо. Явно някои хора се поддават на теорията за &quot;Световната конспирация &quot;. Отдавна им мина времето на тези структури. Те са опасни, когато са работещи. Много време мина оттогава. Една голяма част от тези служители се пенсионираха и ги занимават съвсем други проблеми. Други са починали, трети са на преклонна възраст или са болни. Решението на правителството да пенсионира всички служители от сегашните спецслужби, които са служили, макар и няколко години в бившата ДС, е наистина радикално решение. Тези служители могат да са носители на тоталитарните традиции и навици. Но не виждам как могат да ги внушат на по-младите си колеги. Всичко в света се развива и променя. Нещата не са същите, каквито бяха и това не е наша заслуга. Това е заслуга на цялото човечество. <br /> <br /> <b>Извършихме прехода и станахме член на евро-атлантическите структури. Какви трябва според вас да бъдат приоритетите на България от тук нататък. За какво трябва да се борим ?<br /> <br /> </b>- България вече е стъпила на правилният път на евро-атлантическата интеграция. Тя вече е член на ЕС, Съвета на Европа и НАТО и не трябва да излиза от този коловоз, защото на този етап ние като държава нямамаме друг път.<br /> <br /> <br /> <b>Николай Божков, БЛИЦ</b>