Днес в България се провеждат избори 2 в 1, на които българите определят следващите си представители в Народното събрание и 17-членната делегация за Европейския парламент.

Общо 6518 души са кандидатите за евродепутати и депутати на изборите у нас, а от тях 332 души са кандидати и в двата вота.

Издигнатите за евродепутати са общо 418. От тях 131 са жени, а мъже – 287.

Кандидатите за народни представители са общо 6100, а от тях 1506 са в листите на два избирателни района. Жените, които са предложени за български депутати, са 1826, а мъжете са в пъти повече – 4274.

Според окончателните избирателни списъци в изборите за членове на Европейския парламент ще имат право да гласуват 6 138 050 избиратели, а за Народно събрание - 6 593 275 избиратели.

Причината за разминаването е, че за евроизборите се изисква уседналост. За да може един български гражданин да гласува, трябва да е живял през последните три месеца в България или в друга държава членка на Европейския съюз и да има адресна регистрация към 9 март.

Български парламент

Как да разбера къде гласувам

Можете да проверите кое е вашето място за гласуване, както и кой е номерът на избирателната ви секция, на сайта на ГРАО. Там можете да направите справка, като въведете ЕГН или адрес.

Как протича изборният ден

Изборният ден започва в 7 ч. и приключва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено с максимум един час - до 21.00 ч.

С какви документи гласувам

Можете да гласувате единствено след представяне на валидна лична карта. Други документи – като международен паспорт или шофьорска книжка – не се приемат.

Ако сте изгубили личната си карта, тя е повредена или с изтекъл срок, можете да поискате да ви бъде издадено удостоверение, с което да упражните правото си на вот. Това е възможно във всяко районно управление на полицията или участък към СДВР, ОДМВР, независимо от постоянния или настоящия ви адрес.

Кога хартиената бюлетина е задължителна

На предстоящия вот ще можете да изберете дали да гласувате с машина, или с хартиена бюлетина. Такъв избор ще имате обаче само ако във вашата секция има над 300 регистрирани избиратели.

Освен това важно е да знаете, че ако не сте живели в България или друга страна от ЕС през последните 3 месеца и съответно нямате право да гласувате за евродепутати, няма да можете да гласувате машинно. За тези избиратели това ще е възможно само с хартиена бюлетина.

Причината е, че членовете на секционната комисия няма как да наблюдават вота ви на машината и да проверят дали гласувате действително само за българско Народно събрание, обясни по-рано говорителката на ЦИК Росица Матева.

Само с хартиени бюлетини ще се гласува и в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в болници, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на кораби под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Само хартиена бюлетина има и при гласуването с подвижна избирателна кутия.

Как се гласува с машина

Ако решите да гласувате на машина, ще получите смарт карта от секционната комисия. Трябва да я поставите в долния край на машината с чипа напред и нагоре. Първо ще се зареди екран, на който ще трябва да отбележите дали искате да участвате в двата избора или не. При желание за участие в двата вота, ще се отвори първо бюлетината за българския парламент, а след това – бюлетината за евровота.

След като гласувате, вадите картата от машината и изчаквате звуковия сигнал, преди да вземете разписките от машинното гласуване, наричани вече бюлетини. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетините се пускат в две различни кутии.

Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините, разпечатани от устройствата.

Как се гласува с хартия

Гласуването на хартия ще става с две отделни бюлетини в различен цвят - зелена за българския парламент и синя за европейския.

Както и на предишни избори, ще трябва да отбележите вота си, като поставите знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или на опцията "Не подкрепям никого".

Отдясно, в кръгче със съответния номер, ще можете да отбележите и преференция за кандидат за народен представител или евродепутат.

Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикалка, пишеща със син цвят.

Какво променя вотът с преференция и къде отива гласът ни

На изборите за български парламент гласуваме за 240 депутати, като минималният праг, който формациите трябва да преминат, е 4% от всички гласове, за да влязат в новото Народно събрание.

При вота за европарламент е малко по-различно. Там гласуваме за 17 депутати от България, като бариерата за влизане е близо 6% от гласовете. Общият брой на евродепутатите от всички страни е 720.

При разпределението на гласовете важна роля ще изиграят преференциите. С тях избирателите могат да пренаредят листите, подадени от партиите.

При вота за български парламент даден кандидат може да се качи нагоре и да измести други от избираемите места, ако за него гласуват поне 7% от всички гласували за листата. Избирателите обаче практически не могат да сменят водача на тази листа. Причината е, че всички бюлетини за съответната партия, в които няма отбелязана преференция, се броят като вот да първия.

За Европейския парламент бариерата за задействане на индивидуалните преференции е 5% от вота за листата. Тук законът не пази поставения от съответната партия на първо място в списъка с кандидати - гласовете без преференция не се броят за него.

Има и още един фактор, който със сигурност ще доведе до промени при разпределението на гласовете. Много от кандидатите са включени и в двете листи на своите партии – както за български, така и за европейски парламент.

Европейски избори

Европейските избори се провеждат между 6 и 9 юни 2024 г. Около 373 милиона граждани имат право да гласуват за своите представители на десетите преки избори. 

Ще бъдат избрани следващите 720 членове на Европейския парламент (ЕП) - с 15 повече в сравнение с предишните избори. 

По правило точният брой на депутатите в Европейския парламент се определя всеки път преди провеждането на нови избори. Общият брой не може да надвишава 750 депутати плюс председателя на Парламента.

Броят на евродепутатите, които ще бъдат избрани във всяка страна на европейските избори през 2024 г., е следният:

Германия: 96

Франция: 81

Италия: 76

Испания: 61

Полша: 53

Румъния: 33

Нидерландия: 31

Белгия: 22

Гърция: 21

Чехия: 21

Швеция: 21

Португалия: 21

Унгария: 21

Австрия: 20

България: 17

Дания: 15

Финландия: 15

Словакия: 15

Ирландия: 14

Хърватия: 12

Литва: 11

Словения: 9

Латвия: 9

Естония: 7

Кипър: 6

Люксембург: 6

Малта: 6

Броят на депутатите, които ще бъдат избрани от всяка страна, се определя преди изборите и се основава на принципа на регресивната пропорционалност. Това означава, че всеки депутат от по-голяма страна представлява повече хора, отколкото депутат от по-малка страна. Минималният брой депутати от която и да е страна е 6, а максималният брой - 96.

Европейските избори се провеждат на всеки пет години. Предходните европейски избори бяха през май 2019 г.

Всяка страна в ЕС отговаря за организирането на изборите на своя територия, но има някои общи принципи, които трябва да бъдат спазени:

Изборите се провеждат в рамките на четири дни - между четвъртък и неделя.

Броят на избраните депутати от всяка участваща политическа партия е пропорционален на броя на гласовете, които тя е получила на изборите.

Изборите са на следните дати:

6 юни: Нидерландия

7 юни: Ирландия, Нидерландия и Чехия

8 юни: Италия, Латвия, Малта, Словакия и Чехия 

9 юни: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Полша, Португалия. Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция

Европейските избори ще се проведат в България на 9 юни. Всички хора на възраст от поне 18 години могат да гласуват, ако са били в България или в друга страна от ЕС в продължение на най-малко три месеца преди изборите.

Гласуването е задължително за българските граждани.

В България ще бъдат избрани 17 членове на ЕП (евродепутати) от България за мандат 2024 - 2029 г.