„Икономическата политика има два основни стълба – парична и фискална. Ние правим следния извод – фискалната политика, специално за България, е още по-важна от при останалите членки на ЕС.


Когато обсъждаме фискалната политика задължително, както при всички политики от БСП, сме последователни и искаме това да става на основата на сравнителен анализ от нашите партньори - какво правят те в областта на фискалната политика, какви са спецификите на България, какво трябва да вземем от тях, и какво трябва да пречупим през нашата конкретна действителност.“ 

Това заяви проф. Румен Гечев, избран за депутат от БСП в 47-то Народно събрание, по време на преговорите за постигане на коалиционно споразумение на тема "Финанси“.

По думите му основните показатели, обект на обсъждане, ще бъдат делът на бюджетните разходи в БВП, респективно от бюджетния дефицит и държавният дълг.
фи
По отношение на бюджетните разходи левицата е “за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит.

„Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние считаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика,  свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, обясни проф. Гечев.

По отношение на бюджетния дефицит той коментира, че в условията на криза развити пазарни икономики рязко увеличават бюджетните си разходи, но у нас това крие рискове за финансовата система. „Ние бихме подкрепили равнища на бюджетен дефицит за 2022 г., както се предвижда от 4-4.5%“, поясни той.

По отношение ДДС социалистът обясни, че при разработването на система на контрол, трябва да се направят внимателни разчети дали и при какви условия България може да въведе диференцирана ставка ДДС.

По думите му нашата страна и Дания са единствените, които я нямат.
Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, изложи конкретните предложения и разчети на левицата в сектор “финанси“:

- В частта контрол искаме да заложим повишаване събираемостта на приходите, не увеличаване на данъците в държавата;

- Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от първа необходимост. Това би струвало около 300 млн. лв.;

- Увеличаване на минималната работна заплата – не по-малко от 700 лева от началото на 2022 г. Като допълнение тя да се изчислява като процент от средната работна заплата в страната от преходната година между 45 и 50%;

- Въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите за сума от 550 лева за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще струва около 845 млн. лв.;

- 6 500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9 000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно;

- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв.;

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.;