Наш търг за търсене на нефт и природен газ в Черно море е подразнил Букурещ. Конкурсът бе обявен в "Официален вестник на Европейския съюз" на 31 януари 2012 г. въз основа на Решение на Министерския съвет 791 от 31 октомври 2011 г. Става дума за отдаването на акватория с размер 14 220 кв. км, определена като "Блок 1-21 Хан Аспарух", част от родната изключителна икономическа зона край морската ни граница с Румъния с координати, определени от 22 точки в приложение към самата обява.
Тъй като Букурещ - чрез консорциум от западни фирми, вече откри огромно находище на природен газ в дълбоководните райони на икономическата си зона в близост до морската ни граница, сега изведнъж предяви претенции към част от нашата изключителна икономическа зона. Експерти припомнят, че и преди 4-5 десетилетия комшиите предявявали подобни неоснователни протести към нас, че уж изчерпваме техни нефтени залежи през мижавите ни находища край Долни Дъбник и Тюленово, пише &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> &quot;Румъния няма териториални претенции към България&quot;, побърза да заяви румънският посланик в София Антон Пъкурецу, който вчера бе извикан във външно министерство. Пред зам.-министър Димитър Цанчев дипломатът определил случилото се като недоразумение. &quot;Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС&quot;, казал Цанчев. Пъкурецу от своя страна бил учуден, че дългогодишните преговори между двете страни са станали медийно събитие. Румъния няма териториални претенции, а говори за 17 кв. км от икономическата зона, обясниха дипломати пред &quot;Стандарт&quot;. <br /> <br /> Спорът е откъде да мине мислената разделителна линия между българската и румънската икономическа зона. Изказването на румънския външен министър Кристиан Дяконеску идва в момент на сложна вътрешнополитическа конюнктура за Румъния, коментираха наблюдатели. През тази година в страната предстоят местни и парламентарни избори и натискът на опозицията върху правителството става все-посилен. В края на миналата седмица Дяконеску дори отложи визита у нас заради гласуван вот на недоверие на румънското правителство.<br /> <br /> Вчера румънската агенция Медиафакс съобщи, че това не е единственият спорен граничен въпрос с България. Румъния иска преизчисление на границата по Дунав, която съгласно правилата е прокарана по средата на реката. Предоговарянето се налагало заради естествената ерозия на българския бряг. Предимството в този случай било това, че в румънския участък биха влезли повече острови.<br /> <br /> &quot;Румъния никога не е имала никакви искания към България през всичките години по решаването на въпросите на делимитацията в Черно море&quot;, заяви Антон Антонов, преподавател по морско търговско право в Нов български университет. &quot;Твърдя го като участник от самото начало на преговорите с Румъния, още в началото на 90-те години на миналия век, когато фактически влезе в сила Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г. България и Румъния са страни по конвенцията и са длъжни да я спазват. Конвенцията е перфектна, има карти, издадени от ООН, и такава карта, безспорна от страна на договарящите се страни, т.е. от България и Румъния, имаше издадено от ООН още преди 20 г. Така че уважаемият румънски външен министър би следвало да уточни за какво точно става дума, но пак казвам - никога не е имало спор по делимитацията досега. С Турция сме имали спор, но с Румъния - никога. Те имаха претенции към тогавашния Съветски съюз, който впоследствие са разрешили вече с Украйна. Дори им предложихме да използват в този спор формулата, която измислихме за решаване на проблемите по делимитацията с Турция&quot;, спомня си Антонов. <br /> <br /> Нещо повече - България беше първата държава от бившия соцблок, която още през 1991 г. обяви търгове за отдаване на блокове от Черно море за търсене на нефт и газ. Тогава в тях участваха компании като &quot;Тексако&quot;, &quot;Бритиш петролеум&quot; и т.н., а Румъния не заяви никакви претенции и търговете се състояха без проблем.<br />